Преживелищната психотерапия сменя „лентата“, която прожектира съзнанието върху платното на живота.

Психотерапия — път към изцелението и завръщане към истинското аз

Безброй пъти с надежда сме се вкопчвали в поредната книга по поп психология или ръководство за положително мислене. Но разбираме, че колкото повече упорстваме в напъните си да накараме ума да мисли (и чувства) по различному, толкова повече той ни прави сечено. Животът ни още повече се обърква, когато решим да го пренасочим по друга траектория. Синята пеперуда на късмета се отдалечава от погледа ни в джунглата от хаотични мисли и бушуващи емоции, от чужди желания, припознати като свои, от страхове и сковаващи предразсъдъци, от вопли и миражи на надежди.

И така продължаваме да губим себе си, Сърцето си, Посоката, Смисъла. Умът все повече се обърква, накрая се отчайва и решава, че няма смисъл да прави повече усилия… И със сигурност е прав! Самият той сякаш знае, че трябва да слезе от капитанския мостик, да отстъпи мястото си на несъзнаваното и да се върне с достойнство към призванието си на лоцман.

Несъзнаваното е кукловодът на живота ни… Въпреки внушенията, утвържденията и осъзнатите решения, които вземаме, в края на краищата несъзнаваното прави окончателния избор. То предопределя решенията ни, защото в него се формират нашите мотиви, с корени в почвата от страхове и желания, които често остават невидими в ежедневито.

Психотерапията е процес на динамична и неспирна промяна, в която човек преоткрива разЛичността си. Отърсва слой по слой от напластените социалноприемливи роли, маски и сюжети, които са му придали фалшива идентичност, заменила автентичнoто аз. За да промени живота си, човек трябва да знае какво да промени в себе си. Индивидуалните терапевтични преживелищни сесии под ръководството на д-р Димитър Тенчев са добра отправна точка за безкрайното пътуване на душата (психѐ (гр.) – душа) към свободата.

Психотерапия — от излекуването до намирането на философския камък

Думата психотерапия произлиза от древногръцките думи psyche (означаваща дъх, дух или душа) и therapeia или therapeuin (лекувам, грижа се, изцелявам). Древните гърци първи разбират, че заболяванията на психиката не се причиняват от прищевките на злонамерени или разсърдени богове, а трябва да се разглеждат като медицинско състояние, за което е необходимо да бъдат открити и приложелни адекватни терапевтични подходи. И макар, че психотерапията се е градяла до голяма степен върху погрешни допускания (примерно хистерията се появява само при жени) или подходи (лечение с пиявици при психози), още в древни времена лекарите са започнали да осъзнават взаимовръзките между думите, които употребяват и последващите промени в психиката,  между трансовите състояния и целебните им ефекти на дълбинно несъзнавано ниво, между дихателните практики и променените състояния на съзнанието, които осигуряват директнен достъп до подсъзнанието.

Съвременната визия на психотерапевта, занимаващ се с преживелищна терапия е:

• Освобождаване/елиминиране. Да освободи подсъзнанието на пациента от „излишния багаж“, който го затормозява. Това са психотравмите, които го гнетят, себесаботиращите алгоритми за избори, с които зацикля в живота си и вменените „ценности“ от „тях“, които го карат да бъде всичко друго и всеки друг, но не и себе си – това е цената да им се хареса.
• Пренареждане/реконстроиране. С преживелищната психотерапия се пресява излишното, което се оказва в повечето случаи зловредно за психиката — негативните мисли, чувства, вярвания на несъзнавано ниво, изграждащи филтъра на световъзприятието, през който пречупваме света. В процеса на елиминирането остава само най-същностното — Азът и потенциала, който той носи – дарбите, мечтите, вътрешноприсъщите ценности, намирането на смисъла в истински стойностните – понякога дребни – неща. Можем ли да се чувстваме зле, ако сме отново себе си?! Едва ли.
• Интегриране. Промените, настъпили по време на психотерапевтичните сесии и практикуми пренареждат психиката, елиминират симптомите, осовбождават ни от бремето на страховете, които са съпътствали състониято, което сме лекували. Да, патологията и симптомите вече ги няма, но психотерапията дава още един безценен бонус по време на пътешествието да откриеш себе си – премахва „малките тирани“ и компромисните стойности в живота ни, правейки ни по-свободни. Д-р Димитър Тенчев не веднъж е споманавал в лекциите си: „Докато патологиите са естествена аларма на несвободата, психотерапията е завръщане към естествените ни свободи“
• Ефективност. През 19 и почти през целия 20 век, психотерапията беше трудоемко и продължително занимание. Школите, базирани на вербално-аналитичните методи поставиха „златен стандарт“ в психотерапията – тя да продължава години, ако не е десетилетия, като резултатите бяха непредсказуеми, трудно дефинируеми и често нетрайни във времето. Въвеждането на клиничната хипноза от Милтън Екриксон и на преживелищните терапевтични подходи, основаващи се на променени дихателни модели, промениха изцяло „правилата на играта“. Преживелищната психотерапия е ефективната, краткосрочната, дълготрайната и обозримата като резултат във времето терапия. Благадарение на работата в променени състояния на съзнанието, терапевтичния процес беше съкратен от години до няколко индивидуални срещи и дузина дихателни практикуми.  Разбира се, както в медицината, така и в психотерапията няма универсална панацея, нито терапевтичния процес продължава еднакво за всеки. Всяка човешка психика е една отделна вселена. Изкуството е психотерапевтът да покаже вратата към тази всеелена и да даде правото на избор на пациента да се промени. Едва ли има по-ефективен терапевтичен подход от променените състояния на съзнанието (ПСС), които отварят дверите на възприятието към несъзнаваното на човека – мястото, където се намират както проблемите, така и решенията за тях.

Холистичната психотерапия се основава на максимата „Здрав дух, здраво тяло“. Тя е ефикасен начин да лечение на депресия, тревожност, фобии, паническо разстройство/паник атаки, натрапливости и обсесии или негативни представи за самите себе си, които ни карат да се чувстваме зле, като изкривена преценка и отхвърляне на себе си (познато като ниска самооценка или комплекс за малоценност), социална фобия, затруднена комуникация, страх от публични изяви и т.н.

В своята по-всиша октава психотерапията е също философско търсене и пътешествие към истинските стойности (усешането за Смисъла) в живота. Терапията помага да разчистите пътя към центъра си на баланс в себе си, да откриете дарбите си и без усилие да ги (само)проявите чрез увеличаване на личностния си потенциала. Така психотерапията се трансформира от метод за лечение в своеобразен „алхимичен“ духовен процес, превръщащ шлаката на комплексите, които подриват битието ни, в златни късчета лична свобода, изявен потенциал на личността и спокойно удовлетворение, лишено от крайните полюси на свръхамбицията или липсата на мотивация.

За някои хора психотерапията се превръща в своеобразна хигиена на душата и става интегрирана част от начина им на живот.

Освободени от психическите проблеми, преминали през интензивни душевни турболенции и намерили разрешение за причините, които формално са ги довели при психотерапевта, те разбират, че във висшата си октава психотерапията е път за преоткриване и себепознание; за разкриване на дарбите, които носят в себе си и намирането на Пътя и призванието си; за разгръщане на тоталния потенциал от възможности, заключени в тяхното уникално аз и безусловното себеприемане, което е продукт не на ментални гимнастики, а на дълбоко и фундаментално разбиране на самите себе си. Тогава те получават отговор на най-важните въпроси в живота си: Кой съм аз? Защо съм точно тук и точно сега? И разбират Смисъла…
Честотата и продължителността във времето на терапията са строго индивидуални и зависят от спецификата на проблема, от личностните особености на клиента и неговите предпочитания. Вътрешният свят на всяка личност е една необятна вселена. Затова дори при хора със сходни проблеми времето на тяхното вътрешно израстване и освобождаване е различно. Човек се излекува, когато позволи в хода на терапията това да се случи. В трансперсоналната психотерапия се спазва основният принцип на лечение, дефиниран още от Хипократ: „Лекарят лекува, природата изцелява“.

Ролята на психотерапевта е да помогне на пациента да се оправи сам, да активира вътрешния си ресурс на личностна сила, която носи в себе си. А това може да промени живота му – не просто към по-добро, а към по-истинско.

Преживелищната психотерапия е процес, а не еднократен акт. Методите на InSighting са път, който трябва да изминете, а не процедура, на която да се подложите. Първата крачка е най-трудната. Но след като я направите, от само себе си правите следващата… и по-следващата…, и започвате да крачите все по-уверено. Разбирате, че когато сте дръзнали да бъдете различни, път има, че винаги го е имало; че не вие намирате пътя, а Пътят намира вас. Не ставате някой друг чрез непрекъснати опити за самоусъвършенстване и анализи, а се завръщате към устоите, които са били винаги във вас. Ненадейно разбирате, че можете да светите със свой блясък и светлина. Колкото повече от истинската си Същност разкривате, толкова по-решително започвате да казвате „НЕ“ на всичко, което не ѝ принадлежи. Превръщането на психическата ви вселена в единица от по-висш порядък в новата си структура не търпи нулите на старите градивни материали – предразсъдъци, суеверия, страхове, желание да се харесате на всяка цена и на всеки, склонността да правите компромиси и да загърбвате истински стойностните, пък били те и малки, неща в живота си. Насилствените промени стават излишни, няма нужда да се опитвате да бъдете някой друг. Защото… когато сте себе си, всичко останало идва от само себе си…