Психотерапевт v. 3.9

През годините hypnoza.org и insighting.eu – двата официални сайта на авторитетния психотерапевт и семинар лидер д-р Димитър Тенчев и на основания от него InSighting Център – претърпяха три (до момента) генерални метаморфози, които доведоха до тоталното им обновяване – започвайки от визията им, преминавайки през радикално различното съдържание и достигайки до оглеждащите се в тях промени в парадигмата на водене на преживелищна психотерапия и на философията InSighting.

Психотерапевт – призвание, дарба и изкуство

Три основни версии бяха публикувани за д-р Тенчев, като психотерапевт в сайтовете ни през годините.

Три генерални ъпдейта с тотално обновено съдържание и дизайн претърпя insighting.eu — сайтът за разЛичния психотерапевт.

Три квантови скока осъществи InSighting, като авангардна психотерапия и път към себе си през този период.

Три по три – или това е “Психотерапевт версия 3.9.” на представянето на д-р Димитър Тенчев.

Ще се убедите, че той има малко общо с Психотерапевт v.1 от 2004 година (когато беше създаден първият кабинет по трансперсонална психотерапия); нещо общо, но не съвсем, с Психотерапевт v.2 — версията му от 2008 (когато всички иницитиви преминаха под бренда InSighting); и с някои по-дълги допирателни с д-р Тенчев през 2014 (годината, в която официално бяха въведени хАОс дишането, хАОс медитацията и теорията на хАОс-а, които се превърнаха в повратна точка за InSighting, какъвто го познаваме днес).

И така (от)ново всичко за д-р Димитър Тенчев (v. 3.9) в първо лице:

Здравейте!

Ако предпочитате краткото CV, може да пропуснете по-обстойното ми представяне и да отидете направо на резюмето за мен като терапевт на душата.

А ако искате по-изчерпателния вариант, моля, продължете да скролвате с поглед, ум и душа по текста надолу.

Ще започна и завърша с по един цитат, които чудесно илюстрират смисъла на професията ми.

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова.
Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата
– гнила.“ — Елин Пелин

Силна мисъл!

Доста вода изтече (един от топ 3 любими ми афоризми е: “Не може два пъти да нагазиш в една и съща вода”), от представянето ми като психотерапевт v.3.0. Неусетно дойде време и за важен ъпдейт — направо отскачайки към v.3.9. Светът вече не е същият, животът не е същият… аз не съм същият — като мироглед, парадигма, и до голяма степен като ранжиране на ценностите ми. Промяната отвън неминуемо ни променя отвътре. А трансформацията отвътре логично видоизменя траекторията на съдбата ни отвън.

Това е бил водещ принцип в работата ми като психотерапевт от самото начало — да подпомогна появата на метаморфоза в пациентите, клиентите и участниците в Insighting ивентите на несъзнавано ниво и това от своя страна да проектира промяна в битието им, в качеството им на живот, в мировъзприятието им. Обратното правило — подценявано от много психотерапевти — е в не по-малка степен общовалидно — минимализирането на вредата от средата (разбирай освобождаването от стереотипите, компромисите и дразнителите в живота ни), често е достатъчно за елиминиране на реактивните симптоми и състояния (каквито са например стресът, тревожността и  паник атаките).

Елиминарането на психотравмите отвътре и на “малките тирани” отвън, разчиства пътя ни от невървежа в дългогодишно блокирани житейски сфери, като себеизява/ кариера/развитие, взаимомотношения/връзки/любов, изобилие/финансова сигурност/стабилност, разгръщане на потенциала на личността/дарбите/смисъла…

Онтологична грешка е терапевтът да разглежда симптомите, разстройствата и девиациите на човешката психика, извън средата, в която те се пораждат, развиват и впоследствие изчезват. Защото човек е във всеки миг абсолютно взаимообусловен от физическата, социалната и психическата атмосфера, в която пребивава. Казано накратко — всеки е свързан с всекиго и с всичко и всеки/всичко влияе на всекиго.

И така… промяната — променя, както физическия, така и психическия ни свят. Затова тя се преврърна не само в ключовата дума при воденето ми на психотерапия, но и в ключа, който отключва нови врати и разтваря нови прозорци в съзнанието ни. Погледната в цялостност, промяната модифицира щрихите на личността, отключва потенциал, който е потиснат в нас, изцелява дълбоко вкоренени травми и блокажи. И също така ни освобождава от застоя, като вае съдбата ни в нови, непознати форми и по-добри проявления. Промяната е sine qua non за всяка ефективна психотерапевтична парадигма, за всеки човек, за всяка психическа вселена, за самия живот.

Промяната в духа на времето, промени и мен, което неминуемо даде отпечатък и върху професионалните ми интеракции със света (разбирай дейността ми като психотерапевт и като водещ на Инсайтинг ивентите).

Ето някои естествени метаморфози, които настъпиха в работата ми.

Психотерапевт — новите неща:

• Във версия 3.0 бях споменал, че ще се оттегля от индивидуални психотерапевтични сеанси. Който ме познава знае, че съм човек, който държи на думата си. Направих го… за близо година.
• Психотерапията тет-а-тет с времето обаче започна да ми липсва. Питах се неведнъж защо? И тук стигаме до другия топ 3 афоризъм: “Рим е пред теб”. Отговорът е очевиден. Вътрешната ти природа започва да ти прави контра, когато започнеш да вървиш срещу себе си. Съдбата също. Не се опитвай да бъдеш някой, който не си (основополагащ принцип в психотерапевтичната ми практика).
• Работата с човешкото съзнание (поставям моето на първо място, както и експериментирането ми с променени състояния на съзнанието от повече от 30 години), ми е страст, хоби, смисъл, дарба, което предопредели и професионалния ми път. Не обратното.
• Започнах отново да водя индивидуални сеанси — по-малко на брой, с казуси, които са ми интересни, и с хора, с които си импонирам — интелектуално, емоционално, като визия за живота и мироглед, ако щете, и като енергия. Терапията е като алхимия – трябва да има напасване на психологичните компоненти на психотерапевт и клиент.
• Това доведе до две неща — едното очаквано, а другото — безкрайно неочаквано.
• Очакваното — станах по-лежерен, по-инспириран, завърнах се към изначалната си креативност — ума на начинаещ. Психотерапевт v.3.9 стана по-добрата версия от терапевта от преди години, вкючително като ефективност. Промяната/пробивът/точката на обрат се случват винаги в паузата (и аз именно си дадох една продължителна пауза)!
• А неочакваното? Хм… 🙂 Да го споделям ли? Нека то се проявява занапред спонтанно в индивидуалните ми сесии и в InSighting ивентите, без да има наблюдатели в системата (може би знаете — наблюдателят може да прецака нещата дори до степен, че да промени вълновата природа на електрона).
• В ранните си години като психотерапевт изповядвах онзи древен афоризъм (не е в топ 3): “Животът е пътуването, не дестинацията”. В по-зрелите си години изцяло фокусирах психотерапията си целево: “Важна е целта, пътуването е просто разстоянието до целта, което трябва да преодолееш”. А днес — от пиковата панорама на версия v.3.9 ще кажа: “Не е важно нито пътуването, нито целта, дори не е от значение и самото преживяване. Важно е състоянието на съзнанието (на английски има доста точна дума (mindset), което твори реалността ти”.

Психотерапевт — традициите, които трябва да се спазват

Традициите са фундаментът, на който стъпва всяка промяна. Резонно някои неща (които се превърнаха в добра традиция) не се промениха във времето.
Като богатия опит, който натрупах през годините на професионалната ми практика (погледнете цифрите по- долу).

Или някои факти, които се родиха от призванието ми да съм психотерапевт:

• Положих основите на преживелищната (респективно трансперсоналната) психотерапия в България.
• Развих своеобразен и уникален стил във воденето на преживелищната психотерапия, който се характеризира с директност, краткосрочност, ефективност и не на последно място – оригиналност.
• Наложих като стандарт използването на променените състояния на съзнанието (хипнозата и трите InSighting дишания), кулминираща в създаването на InSighting – система с мощен изцелителен потенциал, разЛичен психотерапевтичен подход и автентичен път към себепознанието.
• Наложих се като един от водещите психотерапевти в страната от самото начало на практиката си – факт, който надявам се е допринесъл за развитието на преживелищната психотерапия в България и доказването на превъзходството ѝ над вербално-аналитичните терапевтични подходи, които включват зацикляща продължителна вербална терапия (безсмислени раздумки до безкрай) или неефективни псевдопреживелищни подходи, които не са обезпечени със състоянието на транс (като изискването от клиента да бие възглавници до умопомрачение, (фалшиво) гневно да крещи, (фалшиво) истерично да се смее, (фалшиво) гротескно да живее…). Хей, идеята на психотерапията е да ти върне „естественото аз“, а не да те кара да вярваш, че си нещо, което не си. 
• Смело мога да кажа, че InSighting като практика изцели хиляди пациенти, а InSighting като философия промени мирогледа за света, живота, себе си и Смисъла на стотици  участници от семинарите ни.

Психотерапевт — акцентите

Не се промениха и водещите акценти от житейската ми философия не само като психотерапевт, но и като екзистенциално търсещ смисъла, смислеността и (донякъде) смирението през синусуидалната ми житейска траектория:

• Времето на Земята ни е изключително ограничено и трябва да гледаме на него като на безценен ресурс, който се топи с всеки изминал миг. Не го пропилявайте!
• По статистики професията “психотерапевт” (хората припокриват значението с психолог, което често не е екзактно) е една от най- стресогенните (да, на филмите изглежда забававно, лежерно и дори безхаберно). Това ме принуди да намаля темпото. Забавете ритъма си на живот (понякога си позволете дори да спрете) и ще откриете наглед маловажни, но всъщност безценни неща, които са пред очите ви.
• Знаете ли каква е разликата между успелите и неуспелите хора? Не, не са парите. Не е и признанието от масовката (която апропо винаги бърка). Разликата? Успелият човек прави нещата, които му харесват, себеизразяват го и му носят две задължителни състояния на духа — размах и свобода.

• Най-убийственото нещо в този живот е рутината, а най- деградиращото – липсата на промяна. Не ги допускайте!

• Доместицират ни от деца с погрешни вярвания, като да “хванеш кокала и да не го пускаш, защото има и по-лошо”. Това издава страх от промяната, безидейност на ума, застой в живота. Свободата е в “празните ръце”. Докосни се с празни ръце и пълно сърце до смислените неща в живота.

Да правиш нови неща, да пробваш разЛични и непопулярни стратегии на живеене, да не залагаш на сигурното, да не усядаш в статуквото, да не слушаш какво другите ти казват “че е правилно” и какво не – това е пътят на разЛичността. Това е моят начин. Това е червената нишка от философията ми на психотерапевт, от която се тъче платното на психическото изцеление, парадимата на свободата и личностното оцелостяване за тези, потърсили моя съвет и помощ.

Дали нещо остана неизказано? Да, обещаната мисъл на бащата на психотерапията:

“Преди да се диагностицирате с депресия и ниско самочувствие, уверете се, че не сте заобиколени от идиоти.” – Зигмунд Фройд.

А ето и един бонус афоризъм от бащата на есеизма:

“Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.” – Мишел дьо Монтен

Отпуснете се, решенията се намират там, където са и проблемите.

До следващата ни добра среща!