12 принципа на InSighting философията, станали фундаментални принципи на InSighting като преживелищна психотерапия и като път за автентична духовност.
Животът е промяна
Философията на промяната е същността на InSighting. Промяната е единственият възможен път за развитие – за човека, за съдбата му, дори за Вселената. Проблемите, които възникват в нас са проекция на застиналия ни като блато живот; рефлексия на отказа ни да се променяме; реплика на страховете ни да излезнем от поболяващата ни зона на комфорт. За голяма част от хората е по-лесно да умрат, отколкото да се променят. Защото промяната е плашеща; по-плашеща дори и от смъртта.
InSighting e път – към непознатото. А стремежът към непознатото е другото име на промяната. По този път вървят само пионерите, не и страхливите.
Преоткриването на истинския аз се дължи на изваждане, а не на прибавяне
Промяната в реалността е тих акт на намерението, а не шумен кьорфишек от “позитивно” мислене
Натъквали сме се на безчет системи за “позитивно” мислене, “духовни пътища” и на всякакви рецепти за „щастлив живот”. Ако сме били честни със себе си, с огорчение в един момент сме си признавали, че те не просто не работят, а са поредната манипулация – като всичко, дегизирано под маската на “идеалистичното” и “идеалното”, вменявано ни от света отвън.
Безброй са бъговете на несъстоятелност на “позитивното” мислене. Две са фундаменталните му грешки. Първата – че ни учи, че “щастието” е в придобиването, а не в изваждането (и изобщо, че щастието съществува). Втората, – че мисълта може да промени реалността, в която сме забили. Това може да се случи само при докосване до силата на намерението, простиращо се далече отвъд обсега на мисълта.
InSighting e изваждане, а не прибавяне; намерение, не мисъл; промяна, не статукво; екстраординерно преживяване на повишеното съзнание, не папагалско мантруване на “позитивни” формули от малкия размирен ум.
Компромисът е лоното на човешките страдания
Има една причина човек да е компромисно същество – страхът от промяна, който е сковал съзнанието; страхът, очертал границите на “зоната му на комфорт” – затвор; страхът, накарал го да избере отровата на компромиса пред волността на състоянието да е разЛичност.
Колкото са по-големи компромисите, които човек прави, толкова е по-взривоопасна бомбата със закъснител от душевен раздор и житейски несполуки, която е заложил. Причината: душата е безкомпромисна в стремежа си към свобода. И рано или късно ще се разбунтува срещу статуквото на лъжовно смирение и стадно малодушие, което ѝ налагаме… поради страх.
Елиминирането на компромисите е алфата в промяната на осъзнатостта.
Реалността ни е пряка проекция на нашата осъзнатост
Трудно е да се дефинира в едно изречение думата “осъзнатост”. Затова нека използваме няколко близки ѝ по смисъл и приблизителни по описание думи. Осъзнатостта е степента на (по)знание, качеството на възприятие, личностната Сила, дълбочината на личността, потенциалът за промяна, които притежаваме…
Повишаването на осъзнатостта ни води до навлизане в Потока (реда от по-висш порядък), който ни понася към делтата на свободата.
Липсата или наличието на късмет в живота ни са производни на личностната Сила, която притежаваме
Работата може да се дефинира като енергията, която се оползотворява за да премине определена система от състояние А в състояние В.
Ако искаме да се трансформираме от състояние А (живот, пълен с неудовлетворение и невървеж) към състояние В (да се слеем с Потока и да грабнем кубическия сантиметър на късмета), това няма да стане с “позитивно” мантруване, волеви усилия, нито с добри намерения.
Единственият фактор, който предопределя нещата да се случват с лекота, по правилния начин и в най-точното време (което често обозначаваме като “късмет”) е отключването на Силата в нас.
Силата е омегата в пътуването към разЛичност–та ни. Силата е чисто преживяване на самата свобода.
Дефицитите създават дефицити, а изобилието – изобилие
Този принцип лесно може да се илюстрира с афоризма: “Който има много, ще му се даде повече, а който има малко, ще му се отнеме и това, което има”. Като под “имане” не се разбира имàне.
Изобилието е състояние на съзнанието, а не консуматорски стереотип на трупане на придобивки, които рано или късно поради неумолимия закон на преходността все някога ще изгубим.
Изобилието е красиво
Повтаряме. Изобилието е състояние на съзнанието, което се мултиплицира в многопластовите измерения на реалността и в различните сфери на живота.
Единствената причина да изживяваме житейски дефицити са дефицитите, които сами сме поставили като спирачки в съзнанието си.
Ако си на пътя на съдбата си, нещата ще се случват без усилие
Проблемът при повечето хора е, че считат, че всички постижения трябва да се реализират с огромни усилия и колосални саможертви. Често правим пактове, които се обръщат срещу нас самите: “Отказвам се от успеха си за да се случи това или да не ми се отнеме онова”.
Пактовете на страха са прангите, ограничаващи потока на изобилието и простора на свободата в живота.
А кога сме на пътя на съдбата си?
Когато ходовете в живота ни нареждат се сами; нещата без усилие се случват; съдбовната ни линия следва естествения ред; и ние сме свободни… от чувство за вина и ролята на жертви.
Когато се затвори една врата се отваря винаги нова
Ще продължим ли да блъскаме с юмруци и глава по затворената врата, което само показва, че ни липсва осъзнатост; че не можем да различим чуждия път от личния; че отказваме да прогледнем под различен ъгъл и да забележим очертанията на нова врата в лабиринтната стена от привидна безизходност.
Затворените врати са благословия. А отворените – съдба!
Крайната цел на човешкото пътуване не е щастието, а свободата
Щастието е една илюзия, в която е повярвал размирния и жаден за преживявания и придобивки ум; едно внушение на матричния социален ред; зле направена хипноза от масмедиите; евтин скрипт от сапунен сериал.
Свободата е слънцето, осветяващо небето на съзнанието, а “щастието” са облаците, които го забулват.
Различният мироглед ни показва пътя към свободата
Пътят към свободата преминава през пътя на разЛичност-та. Твоята разЛичност.