thumb_IMG_0334_2_1024Представянето на Димитър като терапевт беше в първо лице, а като семинар лидер – в трето. За Димитър Тенчев като писател избрахме смесеният подход – ние зададохме въпросите и впоследствие наредихме хаотично отговорите като по-нестандартен подход за представяне.

За писането:

“Защо пиша? Това е много странен въпрос. Все едно да попиташ защо птиците летят или защо рибите плуват. Писането е естественото проявление на съзнанието ми, както медитацията е агрегатното състояние на духа ми. За мен е по-релевантен въпросът защо има хора, които не пишат… или не медитират. Това е много, много странно!”

За Wishpin:

“Кое ме накара да напиша Wishpin? Неслучайната случайност. Всъщност това беше един проект за сайт. Имахме тази идея с един стар приятел от ученическите ми години, който е вторият приятел от сюжета на Wishpin (както повечето читатели знаят Wishpin e изпълнена с много автобиографични моменти – б.р.). Още тогава ми се удаваше писането. Някак “цветовете“ на думите и “четките“ на значението им се появяваха в съзнанието ми и с лекота материализираха картината-изказ върху “бялото платно” на дисплея. Докато приятелят, с който се захванахме с проекта беше програмист (респективно сухар 🙂 ) и щеше да отговаря за направата на сайта, аз трябваше да разпиша не само концепцията, но и изцяло да създам съдържанието му. Започнах да пиша и… не можех да спра. Пет, десет, двайсет страници. Показах му тези първи страници за бъдещия сайт. Видях как той ги “погълна” на един дъх. След което възкликна: “Супер е! Но това “звучи” като книга. Много е дълго и обстоятелствено за сайт. Защо направо не напишеш книга и не разкажеш как сме създали алгоритъма на възнамеряването?” И така се роди Wishpin… “

За статиите и интервютата:

“Те са друг вид писане. Не е точно като да създадеш роман или разказ.

В Wishpin съм за първи път писател в класическия смисъл на думата. И някак спонтанно, докато книгата “сама се пишеше” бях оптимистичен, лек, много по-малко “хард”, отколкото във всички други формати на писаното или говоримото ми слово. Но ефектът на “позитивизъм” не е търсен преднамерено, не е някакъв евтин маркетингов трик, който да се хареса на читателите и да ги кара да си купуват Wishpin…

Статиите по-скоро ме изразяват в ролята ми на основател и на водещ InSighting семинарите. Те се отнасят до философията на нонконформизъм и са трибуна за разЛичния мироглед – което в действителност InSighting e. Може би донякъде са изповед за духовните ми лутания, изгубвания и намирания; “разголване” на душата ми с присъщите ѝ разбунена непокорност и перманентно неудовлетворение. Умението ми да пиша облича всичко това в правилните думи. Но да си писател за мен означава да твориш книги, стига да има какво да кажеш в тях…”

Защо няма други написани книги:

“По-скоро трябва да ме попитате защо няма други завършени книги. Втората ми книга беше започната преди може би 6-7 години и през една лятна отпуска за по-малко от месец беше написана до половината. След това безбройните “трябва” се завърнаха в живота ми и ме блъснаха обратно в центрофугата на френетичната работна рутина. Безброй индивидуални сеанси, семинари, срещи, хора, телефони… ангажименти. Писането спря поради тотален дефицит на време и книгата “залиня”… Не може да пишеш някак между другото. Писането е акт на себеотдаване. Трябва да имаш времето да се посветиш изцяло на това – поне докато не се роди завършеният продукт…

Като се замисля ретроспективно за недовършените ми проекти, ми става честно казано тъжно. Беше започнала (втората му книга – б.р.) да се оформя доста нестандартна и интересна – с оригинални инсайти, с остър и режещ изказ, с по-динамична фабула, с оригинални практически изводи (които се превъплъщават в ненатрапливи правила) как може да се променя животът ни към по-добро, а личността ни към по-голяма цялостност. Според мен щеше да се превърне в много по-стилна и зряла книга от Wishpin. Което е нормално – писателят трябва да еволюира като стил, както и да се “надскача” като мироглед – мирогледът, от който се оформят гените на идеите, които ще бъдат заложени впоследствие в генома на творбата му. Имам и други две незавършени книги, които ги сполетя същата участ. Така че, наред с всички причини (които споменах в представянето си) защо смятам да се оттегля от дейността си като терапевт, мога да добавя още една, която е последна, но може би първа по значение. Искам да имам времето оттук нататък да пиша и да медитирам – двете неща, които наистина обичам да правя! Животът минава все по-бързо, а времето ни е безценен ресурс, който не бива да пропиляваме. Нека своевременно да реализираме бягството си от сигурността.”

Ще донапише ли незавършените си книги:

“Категорично не! Не може два пъти да нагазиш в една и съща вода… Когато съм ги започвал съм бил много по-различен от днес. Или по-скоро днес съм много по-разЛичен оттогава. Ще има обаче нови книги – това е сигурно. И те ще ме отразят такъв, какъвто съм сега (или какъвто ще съм утре). Считам, че това е по-добрата версия от мен.“