Паническо разстройство, паник атаки
Паническо разстройство / паник атаки — бич или благословия?

Паник атаки, познати и като паническо разстройство — какво представляват?

Паническото разстройство (aka паник атаки, страхова невроза и нервно-вегетативна дистония) е един от най-често срещаните проблеми в психотерапията. Разпространението му в т.нар. индустриални страни е вече „ендемично“. Около 18% от населението на тези страни е преживяло поне една паническа атака.

Паническото разстройство представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки.

Паническо разстройство/паник атаки — симптоми:

  • Тревожност за нещо, най-често неопределено
  • Чувство, че нещо лошо ще се случи
  • Желание  за бягство (свързано с прилив на адреналин)
  • Чувство, че губиш контрол, полудяваш, губиш разсъдъка си
  • Чувство, че умираш или получаваш инфаркт
  • Чувство за нереалистичност, познато като дереализация и деперсонизация 
  • Промени в сърдечната дейност или пулса – ускорен сърдечен ритъм, палпитации
  • Промени в дишането – недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация
  • Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите (страх, че получаваш инфаркт)
  • Замаяност, чувство за припадане (поради ниското кръвно налягане)
  • Гадене/ стомашни проблеми
  • Изтръпване/ втрисане/ потене
  • Слабост в краката
  • Топли вълни
  • Перманентен световъртеж, залитане, затруднение/неспособност да се върви в права линия или без опора, за която пациентът с паник атака да се придържа (тази форма е позната като нервно-вегетативна вестибулопатия)

При едновременната поява на три или повече симптоми от изброените, може с голяма вероятност да се говори за наличие на паник атака. Многократното повторение на паническите атаки води до „хронифициране“ на състоянието и се обозначава като паническо разстройство. 

Паническо разстройство aka Паник атаки — протичане и разпространение

Паническите атаки имат внезапно начало, обикновено достигат пик към 10-та минута и приключват максимум за около 30 мин, но могат да бъдат значително по-кратки (30 сек.) или циклични, понякога продължаващи с часове. Ако човек остане спокоен и спре да се самонаблюдава, ако не се поддаде на обзелата го паника и не хукне към Спешна помощ за поредната инжекция Диазепам, с голяма вероятност паник атаката ще отшуми в рамките на петнайсетина минути (около 11 минути е времето за полуразпад на адреналина в кръвта).

Единична паник атака не означава задължително паническо разстройство, но често след като е възникнала такава, се изпада в порочен кръг и страхът от поредната паник атака води до нарастващо безпокойство. В някои от случаите се развива агорафобия и хората започват да избягват места или събития, които предизвикват неконтролируем  пристъп на страх, който ще доведе до поредната паник атака (откъдето идва и наименованието ѝ).

Паническото разстройство е не само емоционално стресиращо, но нарушава драматично качеството на живот.

Паник атаки възникват принлизително при 10% от възрастните годишно (поне веднъж), 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3%  от засегнатите се развива паническо разстройство. В Америка засегнатите са около 2,4 милиона.

Как паник атаките да не прерастнат в паническо разстройство — причини, фактори и свързани състояния

Най-често възникването на паник атаките се асоциират с депресия, тревожно разстройство, социална фобия, специфични фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, злоупотреба с медикаменти.

Трябва обаче да се запомни нещо много важно — „Димът не е огънят.“ До ден днешен на масово ниво, включително ниво специалисти, не се разбира нито етиологията, нито онтологичната същност на паническото разстройство.  Ето някои ключови постановки за разбирането на същността и за ефективна превенция на паник атаките:

  • Пациентът изпитва генерализирана тревожност дълго време (понякога в рамките на месеци и години) преди появата на първата паник атака.
  • Образно казано, генерализираната тревожност се „кумулира“ в психиката и тялото, като в съд (тревожността, подобно на енергията, не се губи, а се „складира“ в тялото под формата на психосоматични блокажи), а съдът няма безкраен обем. С други думи — тялото и психиката имат праг, отвъд който не могат да поемат високия потенциал на напрежение от генерализирана тревожност.  Отвъд този праг…
  • Природата е измислила механизъм, чрез който поне част от тревожността да се изчерпва и да излиза „извън“ тялото — паник атаките. Безспорно, неприятни за преживяващия ги, но те са явяват естествен физиологичен механизъм на психиката и тялото за самоизлекуване (каквито са например фебрилните състояния при инфекция).
  • Повтаряемите паник атаки прерастват в паническо разстройство. Така един естествен процес на изцелението прераства в будещо ужас състояние.
  • В резюме — в основата на паник атаките стои клокочещата генерализирана тревожност. А какво  причинява тревожността? Дразнител/дразнители в живота ни, които често присъстват в него от години. Дразнителят трябва да се търси в непосредствената среда на живеене — брак/партньор, семейство, работа, месторабота, местоживеене, социална среда, стил на живот…

Така стигаме до логичния отговор на въпроса „Как паник атаките да не прерастнат в паническо разстройство?“.

„Сезам, отвори се!“ за лечение на паническото разстройство е Промяната.

Лечение на паническо разстройство. Как да се преборим или излекуваме от паник атаки?

Първо – паник атаките не се борят. Пряката борба с психиката, води до пряка съпротива. Лечението им е елегантно, на несъзнавано ниво и идеята е волята да участва минимално в процеса.

Но нека разберем, че паник атаките не са бич, предизвикан от нещо в главата ни, изпратен от кармата ни или наложен от капризите на случайността.

Те са реакция на живота ни до момента и: а/ опит на организма да се освободи от прекомерната свръхкумулирана тревожност, и б/ сигнал/аларма/звън от душата за несимволична промяна в живота ни (елиминирай дразнителя!). Ако използваме поредната алюзия, паник атаките са бушон, който предпазва тялото и психиката да не гръмнат. 

Оттук и няколко основни постулата за лечение на вече пандемично разпространеното паническо разстройство:

  • Медикаментозната терапия потиска симптомите, но не ги лекува. Потиснатите паник атаки могат да наподобят на тенджера под налягане, чийто винтил за изпускане на па̀рата е умишлено запушен.
  • Вербалната психотерапия не може да достигне до психосоматичните блокажи, където е „складирана“ генерализираната тревожност, нито да ги освободи.  Именно тази тревожност наподобява на айсберг, който при разтапянето си „прелива“ в паническо разстройство.
  • Преживелищната психотерапия е избор номер 1 за лечение на паник атаки. Тя е доказана, ефективна, краткосрочна във времето терапевтична методика. InSighting Интензивното дишане и хипнозата, с две думи — повишеното съзнание, до което водят те, се явяват мощен, надежден, естествен, директен преживелищен метод, лишен от прекомерното интелектуализиране на проблема или от потискането на симтомите. Нерядко самите пациенти са изненадани, че само няколко тройки дишания (Интензивно, Интегрално, хАОс), водят до драматично намаляване на симптомите на паник атаки и впоследствие до пълното им изчезване.
  • Изключително ползотворно от гледна точка редуцирането на тревожността и центриране на психиката действа медитацията — сама по себе си мощен преживелищен метод.
  • Преживелищната психотерапия означава, че са налице два задължителни фактора за осъществяване на ефективно лечение на паник атаки: а/ транс, респективно променени състояния на съзнанието и б/ спонтанно предизвикано трансово преживяване, което е само/изцелително.

Оттук извеждаме пет генерални разлики между преживелищната психотерапия и непреживелищните терапевтични методи:

  • Първата е индуцирана отвътре (позната като вътрешноприсъща мъдрост), а втората се „насажда“ отвън.
  • Преживелищната терапия е спонтанна, естествена, често изненадваща („къде се чука, къде се пука“), като разчита на активирането на изцелителния потенциал, който човек носи в себе си — елементи, които липсват в непреживелищните терапевтични школи.
  • Преживелищната психотерапия работи на принципа на изваждането – освобождава тревожността (която стои в основата на паник атаките),  насъбрана в психикиката; елиминира психосоматичните блокажи, сковаващи все по-дълбоко тялото и ограничаващи във все по-тесни рамки на страховете психиката;  спонтанно изчиства фобиите, страховете, комплексите, надграждани през годините в несъзнаваното. Непреживелищните методи се опитват да „прибавят“ още и още към без това претрупаната с излишен „материал“ психика – било то съвети, методи, чужди ценности и мнения, „съвършени“ проекции и образи (включително и терапевтични) какъв трябва да бъдеш, без оглед какъв всъщност си.
  • Преживелищната терапия е насочена изцяло към работа с несъзнаваното (където се намират както психологичните проблемите, така и решенията за тях), докато вербално-аналитичните методи работят с повърхността на айсберга – ума.
  • Преживелищната психотерапия се осъществява в състояние на транс, а само трансът може да доведе до автентично преживяване, идващо от несъзнаваното, което да реконструира психическите травми и да възвърне „първоначалните разбутани настройки“ на психиката.

А дотогава – какво се прави при паник атака?

  • Не се самонаблюдавайте – отново ще повторя – енергията следва вниманието. Понякога е достатъчно да решите да премерите пулса или артериалното си налягане, за да инициирате паник атака.
  • Не влизайте в ролята на жертва. Пациентите с паническо разстройство обичат да говорят за симптомите и състоянията си, затвърждавайки „диагнозата“ си в очите на другите; нещо по-лошо – в собственото си подсъзнание.
  • По време на паник атака – опитайте се да дишате дълбоко и бавно 20-30 минути, като през това време се опитате да пренасочите вниманието си от симптомите си към външния свят. Ако успеете да запазите самообладание, паническата атака обикновено отминава в рамките на 15-20 минути.
  • Не забравяйте –  „смисълът“ на паник атаките е да освободи част от тревожността, насъбрала се във вас, а не да се потиска. Маскирането на генерализираната тревожност само влошава проблема. Паник атаките са както аларма, която ни събужда за промяна, така и опит ня тялото и психиката за самоизлекуване, не патология.

Важно да се помни! Човек с балансирана психика и живот, освободен от дългогодишните дразнители и изпиващите компромиси, не познава паническото разстройство. Ако имате паник атаки — дошло е време за промяна. 

Разгледайте също:

InSighting – Пътуване към свободата - Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти и семинар лидери в България.  Завършил е Медицински Университет – София, магистър е по медицина и магистър […]
Тревожните разстройства са знак за промяна - Тревожните разстройства са сред най-разпространените страдания на съвременния човек. Разпределени са в няколко групи. Към първата група спада станалото през последното десетилетие популярно и “пандемично”паническо разстройство. […]
Дишането – моят път към свободата - Здравейте! Как сте в този сив есенно-зимен ден? Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша […]

 

 

д-р Димитър Тенчев

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център
Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта