Дишането – моят път към свободата

Здравейте!

Как сте в този сив есенно-зимен ден?

Никъде не ти се излиза, залостил си се на топло в бърлогата си, сложил си си чаша чай, уиски или червено вино (всекиму според вкуса) и ако имаш афинитет към кулинарията си си направил нещо топло, прясно и вкусно за ядене. Казват, че комбинацията от тези три компонента в храната действа антидепресивно – поне временно (представете си топъл благоуханен ориз басмати, на който зрънцата наподобяват на току що навалял пухкав сняг, след като водата се е изпарила, с повечко прясноизцеден лимонов сок и кимион на зърна, добавени към него. Сложете шафран или куркума за цвят. А който не е веган може да разтопи бучка масълце в ориза и да настърже пармезанец, за още цвят и вкус отгоре – ями! ями!). А ако нямаш усет и отношение към хубавото папане, си отворил пластмасовата кутия от полуфабрикатна “домашна” храна, закупена от някой хипер-мега-суперсторски щанд, намазал си си комат “Добруджа” с купешка лютеница за баласт и блажено се самозалъгваш с всяка набита хапка. Защо се самозалъгваш ли? Защото този тип храна е толкова домашна и вкусна, колкото манджите на Джейми Оливър и неговата гротескна “кулинарна революция” са питателни и здравословни (но на тоз’ юнак ще му обърна друг път специално внимание).

Както и да е. Отдавна не бях писал в блога си. Причина – една, оправдания никакви. Но – теми, идеи и вдъхновение не са ми липсвали (и… ще добавя “скромно” – както винаги ;)). Знаете ли кое е едно от най-шибаните нещица на шибаната ни планетка? Факторът шибано време (три пъти “шибан” за щастие, всъщност станаха четири, но да не издребняваме, а и както знаем щастие няма!). Този фактор е пряко свързан с това, което зовем свой живот. Проклятието на линейното време е невидимата нишка, която преминава през битието ни на Земята – от раждането ни до неговия край. И когато то е в дефицит, на практика не ни достига живот – животът, който искаме да живеем (така преминаваме в режим “на доизживяване”, който се простира много повече в сенчестия спектър на вегетирането, отколкото на пълноценното съществуване). Обусловеността ни от времето в генерален план и ограбването  на личното ни време от социално наложения ред е за мен една трудно забележима и именно поради това брутална масова форма на заробване, с която всички овчедушни ординери и роботизирани ОП-та не просто са свикнали, но и пропагандират като нормална (отразени в някои невероятни поговорки като “Залудо работи, залудо не стой” или соц. максими от сорта “Който не работи, няма да яде”, или “Трудът краси човека”. Не думай бе!).

Затънали в безброй паразитни битовизми и хиляди натрапени ангажименти, изсмуквани физически, емоционално и времево от раб(ството)отата от 9 до 6, която ни осигурява жалкото ни оцеляване, сме загубили тотално свободата да избираме какво да правим с времето си и да правим ли изобщо нещо с него. В една песньовка се пееше навремето “У нас времени нет. У нас времени мало”. Мдааа… Това е основната причина за отсъствието ми напоследък. За което съм сигурен, че повечето ще ме разберете, но това в никакъв случай не значи, че трябва да ме оправдаете. Човек, който не разполага с времето си, не разполага с живота си. А от историята ни е известно, че всеки, който не е разполагал с живота си се е наричал роб (работа, раб, роб – comprendo?).

Е, след това пространно обяснение (вие го четете за минута, а на мен ми отнема, половин час, докато го разпиша – и след това говори за справедливост!) да отпочнем по темата: “Дишането – моят път към свободата”. Сега като се замисля преходът е плавен и нещата се навързват. Всичко, което написах дотук всъщност беше интро към несвободата на човека и обусловеността му от времето, с което така или иначе не разполага. Какъв дълбок замисъл е имало Несъзнаваното ми за тази статия!!! Чак мен ме изненада! 😉 Да заговори  за декемврийското шибано време (метеорологичното), за шибаната купешка храна, “тайната” ми рецепта за ориз (шегичка), за Чалга Оливър (това вече не е шега), да премине през нишка, на която са навързани като бисери още ред шибани неща, за да кулминира до фундаментално философския извод, че времето ни (астрономичното) и източването му от паразитното статукво на Системата са главен фактор на несвободата ни – хм, хм, работата става дебела. И в този момент Несъзнаваното тихоооо ми нашшшепва по някакъв свой си начин да започна да пиша като контрапункт на всичко, казано дотук – за Свободата и… за пътя ми към нея.

InSighting Интензивно дишане в първо лице

Януари 2004, София

Беше тежък, много тежък период от живота ми, белязан от едно събитие, което най-меко казано би могло да бъде определено като “негативно”. Ако се намирахте в подобна ситуация, тя не би била по-лека и за вас, вЕрвайте ми (нещата не опират толкова до гледна точка, колкото до факти, следствия и чувства, като доминиращите бяха на загуба и на угнетеност, че си несправедливо прецакан от съдбата). Не смятам да задълбавам повече, а и не искам. Мисля, че добивате представа за усещанията на протагониста. Незнайно защо няколко месеца преди това, бях попрелистил една книга на английски за rebirthing, която прашасваше в библиотеката ми от петнайсетина години (в края на 80-те – времето, откогато я имах – тези книги бяха underground и по тази причина бяха безценни), на която така и не й идваше времето. И изневиделица “нещо се случи!” – но не по Джоузеф Хелър, – през онзи януари, и това беше Случката на живота ми. Не помня какво отново ме накара да посегна към книгата, не знам защо отворих на страницата, където се описваше точно дихателната техника. Може би несъзнателно търсех изход от ситуацията, в която се намирах и излаз в генерален план за живота си, който беше тогава зациклил в порочния кръг на не-знам-какво-да-правя-с-него. Или може би ме водеше отново духовното ми любопитство, засилвано от силното ми неудовлетворение от срещите ми с йога през последните петнайсетина години и чалга книжлетата за позитивно мислене (да, знам, че между двете няма наглед нищо общо, но така е само на пръв поглед). Помня единствено, че 10 минути по-късно лежах на леглото в спалнята и дишах интензивно. Началото на първата ми дихателна сесия беше меко казано непривично, малко по-хард казано – неприятно, а още по-хард – шокиращо! Имах чувството, че оксиженова горелка започна да прогаря белите ми дробове с кислород (осъзнах по-късно, че се бях отучил да дишам пълно, с целия гръден кош и с тоталния капацитет на белите си дробове, – тъжен феномен, който откакто започнах да водя семинарите по дишане го наблюдавам в 100% от участниците ни). Усещах също как дробовете ми болезнено се разтварят до последната атрофирала алвеола от навлизащия с “взлом” свеж въздух в тях. С всяка следваща серия интензивни вдишвания и издишвания преживявах все по-осезаемо наред с оксиженовото чувство и натрапливата миризма на спарени дюшеци от физкултурен салон от времето на соца (може и сега да миришат така, не съм влизал оттогази), което сякаш правеше процеса  на интензифициране на дишането още по-труден, защото създаваше фалшивото чувство за недостиг на въздух, на клаустрофобия, безизходност, за натиск във всяка част на тялото, за болка, която идва от нищото и сякаш се простира към вечността – преживявания, които по-късно щях да разбера са повторно преживяване на родовата травма. Изискваше се воля да продължа в тази първа сесия, признавам. Но ако има едно качество, което харесвам в себе си (нали знаете на малоумните интервюта за работа трябва да изброиш поне три :))? ДГД HR-ите, сетете се какво е ДГД), това е било неутолимото търсачество на автентични духовни практики и смелото експериментиране с тях от една страна и отрязването на неефективните, фалшивите или догматичните подходи из корен от друга.

И… продължих. Може би съм дишал над час, без да знам какво може да се случи, получи, улучи, научи… Върховете на пръстите ми започнаха да изтръпват, също устните и областта около устата. Ръцете ми започнаха постепенно да се сковават и изкривяват, докато получих болезнени контрактури в китките и дланите тип “акушерска ръка”. Колкото повече физически усещания преживявах, толкова по-мотивиращо ми действаше да продължа да дишам интензивно. Може би след 45-та минута дишането тръгна на “автопилот” – мощно, непрекъснато, дълбоко, без никакво усилие. Неприятното усещане за борба да се преодолее гравитиращата сила на зоната на комфорт, – където всичко е познато и под контрол – беше изчезнало и дихателните модели се проявяваха спонтанно и с лекота. Дишането ми наподобяваше на полет в безкрайно пространство на свобода, отключена в собственото ми съзнание. Тялото ми започна да се движи ритмично и неконтролируемо, водено от вълните енергия, които разтрисаха съществото ми. Тези преживявания обаче не намалиха физическите усещания. Напротив! В един момент болките от контрактурите станаха нетърпими. Усещах, че всеки мускул на тялото ми се беше сковал на камък, дори не можех да помръдна езика в устата си ако исках да извикам за помощ. Но не исках! И нямах нужда. Защото за първи път в живота си бях получил истинска помощ отнякъде – от мен самия и “виновникът” за това беше дишането. Бях в екстаз!

Също за първи път от раз се случваше нещо крайно необичайно от прилагането на някаква практика – тя работеше (за разлика от безбройните садхани, даршани и други йога бабини деветини, които в сравнение с дишането (и с медитативните практики, които получих по-късно) бяха като бебешка залъгалка)! Постепенно преминах към познатия ми нормален ритъм. Може би половин час след прекратяването на интензивното дишане болките и спазмите в мускулите се отпуснаха. И се случи второ крайно необикновено нещо – изпитах за първи път безпричинна радост (да не се бърка с щастие, моля! :)) в живота си. В този миг знаех, че всичко е окей, без да има конкретна причина за това, без да трябва да придобивам или постигам нещо, като например да преживявам малоумната еуфория на ординера, спечелил интервю за раб-ство в PWC  или EY (проверете в нета по-горните абревиатури ако нищо не ви говорят, но не се задълбавайте прекалено в корпоративната (анти)култура, опасно е за мозъчните ви клетки!). Беше се случило точно обратното (по това време все още не го осъзнавах) – вместо да придобивам (което е мерилото за “щастие” на “прекрасния” ни социум) бях започнал да освобождавам – натрупаната шлака на родовата травма, тревожността, импулсите на себепотискане, блокажите в психиката и  в тялото си, които препречваха като бент пътя към непознатото ми аз и към потенциала, заключен в него.

Бенефити (сиреч Ползи): Беше поставено началото на очистването ми от безбройните “не”-та от една страна: “не трябва”, “не бива”, “не е редно”, “не е прието”, “не може(ш)”, “не мога”, “не сега”, “няма да стане”, “не-дей”… инфилтрирани от средата като вирусни програми в съзнанието ми; и от безумните себеограничения, налагани ми от мен самия като отражение на всички тези “не”-та от друга. ДГД! На мястото им, дишането постави едно голямо НЕ, което лумна в огненочервено някъде в главата ми. НЕ на досегашния ми живот, изпълнен с компромиси, следващ познатите бетонирани магистрали на живеене (където „ни стрък трева не никне“) и затворен между стените на задушаващата  рамка на фрагментирано и ординерно битуване.

И още един голям бенефит от първата ми дихателна сесия. Това беше истинското начало на автентичния ми път към духовността след безброй години на лутане, разочарования, ненамирания, обезсърчавания, многократни “отказвания” и опити да стана като “другите” и да се впиша в ординерния им свят (направо ми настръхват косите ако това се беше случило), последвани от повторни завръщания, следващи зова на свободата, който не идваше от ума, а някъде от по-дълбоко – там… много отвътре… от душата ми.

Януари – Април 2004, София

Време на изчистване и освобождаване на съзнанието, психиката и тялото ми от всичко излишно, задръстващо ги, затормозяващо и зловредно, трупано в продължение на декади. Като навържа точките мога смело да кажа, че това беше периодът, когато се зароди InSighting, оформиха се “радикалната” ми философия на живеене; стилът ми на водене на преживелищна терапия; щрихите на бъдещите ми методи на пътуване към дълбините на съзнанието; житейската стратегия за премахването на компромисното вътре и на толерантно-примиренческото вън от мен (една от любимите ми мисли е „Толерантността е форма на компромис“). Направих повече от 60 сесии по интензивно дишане в рамките на по-малко от 3 месеца. Практикувах по няколко часа всеки ден с много малки пропуски. Застиналите стереотипи в световъзприятието ми започнаха да се разбиват на хиляди парчета, взривени от мощната имплозия на себепречистването в безкрайния простор на вътрешната ми Вселена.

Бенефити: Усещането за правилно/погрешно, за възможно/невъзможно, за приемливо и маргинално започнаха да се размиват и да губят стойността си, което ми помогна да разбера, че целият ни светоглед и ценностна система, “градени“ с години, са един фалшив ментален конструкт, съставен от тухлите на приетите на вяра твърдения, подхранвани от социалния консенсус на мнозинството (което обикновено греши!). Едва тогава започнах да разбирам какво значи да живееш според описанието на света, който са ти дали “те” и да разбереш, че има други светове (и Вселени, и измерения), простиращи се отвъд рамката на описанието, което сме считали за единствено възможната реалност.

Ако трябва да отбележа една повратна точка в живота си – това беше онази мразовито-депресивна зима на 2004, когато рискувах да започна да се занимавам с практика, която не познавах и която никой не ми беше преподал или обезпечил сигурността й (тук е мястото да отбележа, че не препоръчвам да се занимавате с интензивно дишане сами!). Години по-късно, поглеждайки назад във времето разбирам, че многобройните дихателни сесии имаха не само изчистващо, но и освобождаващо действие. Те активираха като тригер личностната ми сила, която е единственият фактор, способен да промени траекторията на съдбата ни и да я запрати в напълно различна посока от тази, която сме й предначертали чрез страховете, инертността, колебливостта и себеограниченията си. Дишането освободи Силата отвътре! След което животът ми никога нямаше да бъде повече същия.

Август 2004, Ел Молиньо, Арацена

Заминах на първия международен семинар по rebirthing, на който участвах в Испания под ръководството на уж легендарния new ager и основател на rebirthing Ленард Ор. Ще ви спестя подробности. Н’еам нерви да го описвам. Само и единствено ще кажа – не бях впечатлен с нищо, даже напротив. Разбрах как един семинар не трябва да се води и как един семинар лидер не трябва да се държи (и изглежда, и храчи, и реже нокти с нокторезачка пред цялата група, и спи, докато участник в семинара разказва как баските са взривили къщата и семейството му)! Все пак останаха две полезни неща от пребиваването ми там. Първо – че осъзнах, че дишам по-добре от хора, които имаха претенции да са международни инструктори с дългогодишен опит (Именно на онзи семинар преминах 3 часовата бариера в личните си сесии. Дишах почти 4 часа без прекъсване под палещите лъчи на андалуското слънце….еееех времена!). Второ – още тогава започнах да се светвам, че въпреки, че се бях самообучавал от книга по rebirthing, всъщност дишането ми беше много по-различно от общоприетия rebirhting (Запомни едно! Хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти!) :)). Няколко от сесиите ми ги води лично координаторката за Европа и постоянно се опитваше да ограничава инспириума ми (сиреч вдишването) като натискаше ту гръдния ми кош, ту диафрагмата и държеше целия ми дихателен модел да бъде бърз и повърхностен. Пробвах го и разбрах, че плиткото дишане, колкото и ускорено да е то, може да “достигне“ само до повърхностни слоеве на несъзнаваното, което от своя страна резултира в крайно неефективно и фрагментирано чистене на материалите, заседнали в него.

Извод: Запомни едно! Инсайтинг-а ми е много по-добър от ребъртинга ти. Това трябваше да запея на онази русокоса мома и на Лени, но песента на Ицо Хазарта щеше да бъде съчинена 10 години по-късно, а името InSighting все още отлежаваше в каузалната Вселена.

Октомври – Ноември 2004, София

Започнах да прилагам наред с нарастващите по брой хипнотични сеанси и дихателни сесии в кабинета ми по психотерапия (Нещо, което не подозирах, че някога ще правя. Честно! Започнах да дишам от любов към дишането. Беше като любов от пръв поглед. Никога не съм предполагал какво ще се случи няколко месеца по-късно). Резултатите бяха меко казано шокиращи, най-вече за дишащите. Тогава експериментирах с редовните ми клиенти – в хода на сеансите бях спечелил пълното им доверие по отношение на терапията, която провеждах с тях. Когато им показвах необичайния модел на интензифициране най-вече на дълбочината и на второ място на скоростта на дишането, всички те в началото мислеха, че прилагам поредния изненадващ индукционен метод за хипноза. Изненадаааа! Получаваха контрактури, започваха да плачат, да се смеят, един момък от силовите кръгове тогава започна да хлипа след безброй гърчове, наподобяващи раждането му, след това започна да суче от невидим биберон във въздуха, по-късно ръцете му спонтанно заеха серия от медитативни мудри. Накрая клиентът ми, който хал хабер си нямаше от духовни практики седна в поза за медитация и остана така до края на сеанса. Списъкът с подобни преживявания е безкраен. Но всичко това доведе до още едно събитие. Една моя клиентка, на която проблемите й бяха решени с преживелищните методи на хипнозата и дишането, ми предложи да наемем зала (тя знаеше подходяща такава) и да направим семинар по дишане за повече хора. Речено сторено!

Бенефити: След въвеждането на дишането в психотерапевтичната ми практика коефициентът на полезно действие по отношение на излекувани симптоми, изцелени животи и променени съдби рязко се увеличи. Дишането се оказа универсален метод за промяна на съзнанието, на световъзприятието, на моделите на поведение и на алгоритмите, според които живеем живота си, защото действаше не само при мен, но и при голяма част от пациентите и клиентите в кабинета ми. Оттам ми хрумна и първия слоугън, който използвахме при ранните ни семинари по дишане: “Дишай и промени живота си!”. По-късно един умник написа във форумите: “Да, дишай, защото ако не дишаш със сигурност ще ти се промени живота”. Всъщност едва ли е подозирал колко е бил прав. В състояние на нирвана дишането и сърдечната дейност спират (Йогананда го е описал много подробно в автобиографията си). И да! Животът ти се променя след това – завинаги.

2 Април 2005, София

Първият семинар по Интензивно дишане (да, тогава го наричахме rebirthing, въпреки че съзнавах, че не беше точно това. Като погледна назад причините бяха няколко: Първо – българинът обича чужди неща, чужди авторитети  и… чужди думички (използвах същият подход и на корицата на Wishpin – вижте заглавието на книгата, а сега погледнете и името на автора). Второ – тогава нямах представа до каква степен ще се развие това, в което се превърна InSighting по-късно и колко далече ще дивергира (сиреч раздалечи, оттам и името на филма “Дивергенти“) той не само като техника на дишане, но и като парадигма, и като философия, и като акценти от ребъртинг-а или холотропик-а (Запомни едно. Хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти!). Може би и нямах тогава самочувствието да го направя (въпреки, че самооценката или т.нар. самочувствие никога не са ми били дерт; те са просто един фалшив конструкт на ума или семпло психотерапевтично клише, който никога не ме е занимавал). Бяха повече от 25 участника в първия по рода си такъв семинар. Помните ли го? 🙂 Началото е винаги романтично-носталгично-магично. По-късно 2 април стана и рождената дата на InSighting (наближава 10 годишния ни юбилей).

Бенефити: Роди се InSighting-a (както шеговито го наричаме напоследък), философията на нонконформизма и един автентичен път към свободата, който щеше да стане временна спирка по пътя или постоянна траектория на съдбата на хиляди търсещи (лек от страданието, посока в живота или автентична духовност) и бунтуващи се души.

Април 2006 – Сан Фелио де Гишол

Участвах на международен семинар (пак в Испания) по холотропно дишане, който го водеше лично Гроф. Not bad! Not bad! (както би казал Саймън – ментора ми по Queen’s language). Но… хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти! вссс

Научих няколко неща. Как се организират големи семинари. Как се прави екип от инструктори. Как се изграждат организатори по места. Но това беше чисто организационна материя. Философията ми за водене на терапия/дишане/семинари вече се отдалечаваше необратимо от четирите перинатални матрици, от рисуването на мандали и станалите вече тегави споделяния в група с ломотене на трансперсонални клишета. Разбира се научих и неща, които НЕ ТРЯБВА да правя. Например да се усмихваш на някой досадник, който те дразни и да му казваш “great!” (така правеха всички от екипа) само и само да бъде доволен и да не се оплаче някъде, на някой, или да не вземе да ги съди (нали знаете американците са параноични на тази тема) и евентуално за да се върне и да снесе своя дан в прасето касичка за следващия семинар. Американският подход за водене (не визирам само семинарите по дишане, бил съм и на семинари за пътуване извън тялото… и на някои други – guess what! 🙂 ) е за мен: крайно лицемерен (поради фалшивия си позитивизъм), тотално окастрен от всякаква импровизация, артистичност и живец, и напълно лишен от бунтарската нотка, която трябва да украсява всеки автентичен духовен (и психотерапевтичен) път. Не мога да взема насериозно лекция, на която четеш книгата си на powerpoint на глас с общоизвестни тезиси, които си повтарял десетилетия (виждали сте как изнасям лекции, сумарно от стотици часове на всеки от двудневните ни семинарите по дишане или на по-дългите ни ритрийти извън София, при които няма грам предварителна подготовка, повторения с казаното отпреди, клишета, прочетени в книгите или казани от някого, нито “пищови” на powerpoint). Не мога да приема насериозно и международен инструктор, който след като вижда как някаква англичанка си бие главата в една каменна колона да я подминава със самодоволно-загрижена физиономия, сякаш казва: “виж ти… какви неща ставали с нашето дишане!”. Но това е хип-хопа ти! Не е хип-хопа ми! И както казваше един продавач на коли от Горубляне: „Туй, добре. То полезно!“

На този семинар окончателно реших, че няма какво повече да уча или да правя по такива мероприятия. Помните ли коя е любимата ми книга? Ако не, изслушайте интервюто ми при Ники Кънчев. Ключов момент от книгата е, когато Сидхарта решава да не стане редови последовател на Буда, въпреки че Буда е вече пробуден (достигнал просветление), а да търси своя друм към свободата, макар и прашен, макар и плашещо непознат. Защото разбира, че да следваш чужди стъпки означава да се отклониш по чужд път, бил той и към просветлението. Е, аз се разпознах точно в такъв период от живота си.

Това съвпадна по време и с “инициативата“ на наши местни студентчета-по-психология-от-“великия”-университет-нбу (малките букви не са случайни), които вече трябва да са се влели в редиците на безработните психолози в България. Те решиха да ме злепоставят със серия писания до Ор и до екипа на Гроф (с който бях в много добри взаимоотношения тогава, а и след това). За мен беше знаков факта, че и от двете страни (Гроф, Ор) на първо четене се разграничиха от изкуствено създадения конфликт, а също и от мен. На второ четене обаче нещата се развиха различно, макар и малко по-късно. При следващата ни среща Ленард Ор пожела екипът му да развива семинари по rebirthing в България след като научи за размаха на дейността ми за страна като нашата (условието беше да ги организирам, нещо, което не направих защото тотално дивергирах от rebirthing – като име, дишане и философия). Размених и серия от имейли и с Кари Спаркс (съпругата на изпълнителния директор на GTT Тав Спаркс, с който се познавах лично) и след като тя разбра в каква каша са ги забъркали ми се извини в мейл и ме попита дали да не смъмри “хубавците”, които пишат против мен. Отказах й, под предлог, че няма защо който и да е да се занимава с амбицирани малчугани, които може дори да са имали добри намерения – за себе си най-вече (убеден съм, че така са ги учили и ги учат, затова ще има специална тема тук… someday… over the rainbow). Така или иначе спрях да се занимавам и да обръщам внимание повече на целия този фарс (придържайки се към един основен принцип: „Енергията следва вниманието“). По същото време Гроф ми даде и правата на български език на най-новата си книга тогава, която я издадохме в колаборация с една издателска къща под името “Когато невъзможното се случва” (въпросната издателска къща, която поради „етични“ бизнес отношения с контрагентите си по-късно фалира, написа на първа страница, че правата били договорени между нея и Гроф, нещо което е пълна лъжа. Пазя и до днес договора за правата на книгата между Фондация Трансперсонална Психология, която представлявам и автора). По това време представителят на холотропното дишане за България – Мариан Господинов ми се обади по инициатива на Тав Спаркс да се запознаем и срещнем, като ме увери, че той и хората му нямат нищо общо със скудоумната кампания срещу мен (беше мъжка постъпка от негова страна като се има предвид, че “добронамерени” лица са разправяли ту на мен, ту на него години наред кой какво бил казал за другия и се опитваха да ни конфронтират – ей така по български – без дори още да се познаваме лично). “Пълни ли са ти залите по дишане?”, попита ме той на питие в едно бистро на жълтите павета. “Да, винаги”, му отговорих с усмивка (тогава всички се опитваха да изострят усещането ни за конкуренция – нещо, което убеден съм, пак идваше от кръговете на психолозите – и аз, и Мариан сме лекари по образование; по това време семинарите ни се провеждаха ежемесечно в трите най-големи града в България). “Това трябва да те интересува. Остави кой какво казал и написал”, усмихна се и той.

Някои изводи: Досега никога не съм писал публично за този случай не защото съм се крил или съм се чувствал без вина виновен, нито защото не съм имал самочувствието да го направя (казах вече, че тази тема определено не стои на дневен ред при мен). Убеден съм в принципа, който написах няколко реда по-горе. Енергията следва вниманието. Именно този закон стои в основата на реалността, която (пре)сътворяваме. И именно енергията, която пилеем за глупости, стои в основата на злополучните събития, които ни се случват. Спри да подхранваш изродията с вниманието си (енергия) и тя ще залинеее като призрак и ще се стопи яко дим. Това първо.

Второ – не съм мислел никога, че ми е на нивото да отговарям на момченца, които нямаха грам опит в преживелищната психотерапия, във воденето на семинари, в дишането и в живота изобщо. Ето ви още един основен принцип: „Глупакът иска да те свали до неговото ниво и да те бие там с опит“.  Не позволявайте това да се случи (колкото и изкусително да ви изглежда)!

Трето – има една изключителна даоистка притча, която ще се опитам да я синтезирам до поуката й в края: “Когато ти се случи нещо хубаво и изпаднеш в еуфория и самозабрава, е твърде вероятно да произлезе от това нещо лошо. А ако съдбата ти нанесе видимо нещастие и останеш с доверие отпуснат в естествения Поток на нещата, със сигурност в ставащото се намира семето на скритата благословия, което рано или късно ще разцъфне в цвета на нещо много по-добро”. Вероятно ако всичко това не се беше случило щях да прилепна към клишето “ученик на Ор или Гроф”, ставайки трайно нечий последовател. Благодарен съм на съдбата за случилото се, защото днес това не е така. InSighting се превърна в нещо много по-голямо от семинарите по Интензивно дишане; издигна се на светлинни години над парадигмата за родовата травма; отдалечи се от съшитата с бели конци теоретична рамка на академичната психология, и най-вече от съвременните кастови организации по психология с ригидните им буквоядни правила. Не на последно място InSighting изрази мен като личност, индивидуалността ми, търсенията ми и духовността ми; превърна се в личния ми път към свободата, както и в път за разЛичностите, които се разпознаха като инсайтъри – нещо, което никога нямаше да се случи, ако бях станал последовател-инструктор на когото и да е.

Март 2007, София

Директно към Извода: Вече бях получил три недвусмилени знака (а троен знак е поличба, както казва дон Хуан) и знаех, че трябва да направя Нещото, което отлагах от първия ми семинар. Да назова нещата, които създадох и продължавам да пресътворявам върху платното на реалността си с истинските им имена; да дам име на техниките (включително и дихателните) за променени състояния на съзнанието, които развих, на философията на нонконформизъм, парадигмата на разЛичността, бунтът срещу статуквото, стремежът към свобода  – на всичко, което очертаваше и изразяваше пътуването ми обратно към себе си.

Нарекох го InSighting. А дихателната техника, която стана крайъгълен камък на семинарите ни от години преди това, я назовах InSighting Интензивно дишане.

Април 2010, Пловдив

След като години наред експериментирах с различни дихателни модели върху себе си, съзнавах, че наред с интензивното,  бях пред прага да създам ново дишане, което съчетаваше различни по дълбочина и интензитет пневмокатарзисни модели, които се променяха по време на сесията и завършваха с интровертиращото BI от Wishpin. Реших да дам новото дишане на света 😉 в Пловдив. Получих знак, че е време да го направя именно в този град на връх Цветница. Месец по-късно през втория ден от семинара по InSighting Интензивно дишане започнах да настройвам дишащите към различни променящи се във времето експериментални дихателни модели. Ефектът беше изненадващо-поразителен-впечатлителен! 😉 А пловдивската ни група беше в еуфория след тази сесия. Даже се и сетиха да благодарят след семинара – феномен, който се случва и до днес много рядко по нашите географски ширини. Мина обаче още почти година преди новата практика да добие завършения си днешен вид с точната подредба и приблизителна продължителност на променящите се дихателни модели, изчистената си концепция и елегантен дизайн. А едва след година и половина новата дихателна техника беше въведена като задължителен елемент през втория ден от ежемесечните ни семинари по дишане и беше назована с името, с което е известна днес – InSighting Интегрално дишане. Като направя ретроспекция Интегралното дишане е бил моментът, когато все още неосъзнато се е пробудил интересът ми към теорията и практиката на Хаоса. Ентропията, която внасяме чрез него в дишането (и съзнанието ни), изключително ясно е изразена в апериодичните модели на дихателните ритми, в тяхната изненадваща накъсаност и донякъде екстремност, отиваща отвъд представите ни за ред и порядък.

Бенефити: Със създаването на Интегралното дишане добих пълната увереност, че InSighting е автентичен, оригинален и иновативен път към променените състояния на съзнанието (ПСС) и разкрепостяването на духа, до които водят те; че InSighting дишанията са наистина различен хип-хоп от познатия ни до момента; че досегашните техники по пневмокатарзис са безспорната класика от миналото, но има и бъдеще, и то ще носи със себе си различни от до момента познатите ни техники и подходи; и най-важният извод – InSighting е жив, развиващ се и променящ се „организъм“, като промяната в него се случва непрекъснато, спонтанно и без усилие, за разлика от “конкурентите” му (времето го доказва и до днес). Това ми даде самочувствието (пак тази тъпа дума, но не ми се повтаря увереност, ще стане тавтология) да реорганизирам тотално трите модула от курсовете по хипноза (които станаха знакови) и това, което се прави на тях, да създам InSighting Релакс Зоната, Вътрешните пътувания, Медитативната зона и… още нещо (ако си нетърпелив, директно скролни към бенефита по-долу).

Януари – Март 2014, София

Пичове, не се чувствах добре. Нещо бях от доста време депресе, животът ми беше зациклил (отново) и както казва големият съвременен поет Мики Рурк “нещата нещо не вървяха както трябва”. Метнах се на колата както си бях по анцуг (спомням си, че беше един уикенд през януари), превключих на първа и потеглих… към InSighting Центъра ни. Заключих се в кабинета (не, не съм смятал да се самоубивам – знам какво си мислите), пльоснах един матрак насред него, заредих плейлист за дишане и надух уредбата Bose. В пространството проехтя тътена на барабан. И… започнах да дишам – така правя и до днес, когато “нещата не вървят както трябва” – дишам! Случи се нещо, което ставаше неизменно във всяка моя дихателна сесия през последните 5 години. Дишането ми “забиваше“! Нямаше го онзи ти ми бурен ритъм от по 4 часа нон стоп на 40 градуса на сянка.

Как забиваше ли? Слава богу, не като най-бъгавата операционна система  в света – Windows. A забиваше по някакъв свой си начин… Започвах да дишам интензивно и в един момент спонтанно ритъмът преминаваше в дълга пауза на апнея (с други думи на бездихание), която понякога продължаваше по няколко минути. И точно в тази пауза се случваха интересни, даже… много интересни неща. Но този път в една от безкрайните паузи (нали знаете друг основен принцип от InSighting – „Всичко значимо в съдбата се случва в паузите“ – не само в паузите между две дишания, но и в ума между мислите, и в циклите на живота между две значими събития, и между думите на терапевта между два сеанса), та по време на една от паузите най-сетне разбрах! Или по-точно прозрях. Дишането ми не забиваше. Забиваше осъзнатостта ми по време на дишане. Бях достигнал без да разбера как и точно кога, до нов дихателен модел, който не се подчиняваше на никаква логика. Съчетаваше в себе си апериодични цикли от интензивни модели на дишане с последващи дълги паузи на апнея между тях, които отново бяха последвани от интензивни дихателни “набирания на височина” (винаги с продължителност, различна от предшестващите ги), които преминаваха в спонтанно реене/пауза/апнея отново. И в тази пауза, както казва един познат, се случваха различни случки.

Бенефит: Точно 10 години след първата ми дихателна сесия се роди третото по ред (но не и по важност) InSighting дишане, което за мен, наред с Медитативната зона и Вътрешните пътувания е сред най-иновативните  и елитни InSighting инициативи. Нарекох го хА0с дишане – от една страна поради неговата спонтанност, апериодичност, неопределеност и непредсказуемост. От друга страна, аргументиран от факта, че то не подлежи на преподаване, на обяснение, нито може да бъде по някакъв начин приковано към някакви логически рамки. Като трета причина за избора на това име може да се изтъкне засилващия ми се интерес по това време към негово величество Хаоса, към теориите на Хаоса, науката за Хаоса, Хаос възнамеряванията, Хаоса като пустотата в даоизма и будизма, Хаоса като магия, Хаоса като имплицитния ред, който стои зад видимата ни реалност, Хаоса като обещание за разгадаване на енигмата на битието ни и на Смисъла (ако го има), Хаоса като пролука в тъканта на времево-пространствената реалност като шанс да ни изведе към други измерения на съществуване.

През март 2014 се проведе първият семинар по InSighting хА0с дишане. Много от редовно дишащите инсайтъри през годините след като го тестваха, го определиха като “най-якото от всички дишания”. Въпреки, че не е добре да лепим етикети (не защото не трябва, а защото етикетите, сравненията и определенията идват от шибания ум), и въпреки че за мен най-доброто дишане е последоватленото практикуване на трите InSighting дишания, склонен съм да се съглася с тях. С изненада установих, че съм дишал хА0с през последните 5 години. По много причини за мен хА0с дишането се превърна е кохинора в короната на InSighting дихателните практики.

Декември 2014, София

Егати! Дванадесета страница списвам (ще станат най-малко 13) и не мога да се спра. А трябва! (не споменах ли, че не понасям думичката “трябва”, нито “самочувствие”, нито “щастие”, някак като червен плащ пред бик ми се развяват пред очите, а аз съм все пак Телец. Но ми се налага да ги използвам я като цитати, я като синоними, я като неволно изтървани от пръстите ми букви, застинали в (не)правилния ред. Което ме подсеща да споделя още един важен принцип: „Колкото повече отричаш нещо, толкова по-често то се проявява в живота ти“. Примерно имаш фобия от котки и о чудо! – под път и над път срещаш само сладки, самодоволни котета с прониииизващи зелени очииииии! Мяуууу!).

Та… искам да приключвам вече статията, защото трябва (!) да медитирам („без медитация няма мир, а без мир няма щастие (!!)“, казваше Венци Евтимов), затова ще привършвам с обещанието, че ще напиша втора част за “Дишането като път към свободата”, вече със самочувствието (!!!) на водещ на семинарите по дишане, като наблегна повече на преживяванията на участниците ни от семинарите; на дишането като част от InSighting философията; на това кой става за дишащ и кой не; на кого се променя живота от дишането и на кого не; как, кога и защо при някои това се случва веднага, а на други след години и т.н., и т.н. Не обещавам обаче, че ще е точно следващата ми публикация, може да е след година, или след две (а може и да са в полето, полето…), тъкмо ще има повече (и най-вече нови) неща, които да ви споделя.

Но искам да завърша тази първа част в резюме какво ми даде дишането на мен, с пълната убеденост, че до нищо от изброеното по-долу дори нямаше да съм се докоснал ако не бях започнал да практикувам интензивното дишане в онзи далечен януарски ден през 2004. Хвала! Хвала! Три пъти хвала!

Личните ми ползи от дишането в резюме:

• Интензивното дишане на първо място ме научи на истинска дисциплина, постоянство и дълбочина в практикуването на духовните техники. До срещата ми с него качеството ми на практикуване изглеждаше като разграден двор, а концентрацията ми беше като есенни листа, разпиляни от вятъра.
• Дишането е основата, върху която се изгради истинската ми култура да медитирам – нещо, което ми убягваше повече от 15 години преди това!
• Дишането пренаписа кода с бъговете в несъзнаваното ми, свързани с ограниченията, дефицитите и “невъзможностите”, които „щедро“ се проявяваха в тогавашната ми реалност. Това, убеден съм, отключи сферата на изобилието в живота ми (като първо я отблокира в съзнанието ми), която допреди онези 60 дихателни сесии беше в тотален блокаж. “Дишай и ще се промени животът ти”. Това е самата истина.
• Чрез Интензивното дишане изкристализира принципът, който стана основополагащ в житейската ми философия и в терапията ми по-късно – на елиминирането. Елиминирането на излишното в нас и на дразнителите вън от нас. Този процес беше предшестван от освобождаването на биографични и родови травми, на психосоматични блокажи и на “застоял материал” от рудиментирали, себеограничаващи и понякога себеразрушителни модели на поведение и матрични алгоритми за взимане на решения (избори), които предизвикваха цикличното привличане (проявление) на много сходни хора, факти, обстоятелства и сюжети (най-често от нежелано естество), които се проявяваха отново и отново в живота ми. (Читателят може да добие представа за какво говоря ако изгледа филма „Омагьосан ден“).
• Богатите ми и наситени многобройни преживявания по време на странстванията ми в променените състояния на съзнанието, станаха основата на преживелищната терапия, която започнах да развивам още същата година. Това беше водевилен момент за триделната ми ориентацията като психотерапевт – към преживелищните методи (включително хипнозата) на водене на терапия, към трансперсоналната парадигма на психикиката и към духовната същност на съзнанието (за разлика например от бихевиоризма). Човек, който е видял ефекта на преживелищните методи върху хиляди хора или още по-добре ги е изпитал в първо лице, лесно ще прозре несъстоятелността на вербалната терапия и фарса на ролевите психодраматични игрички в непреживелищните терапевтични школи, както и тяхната ниска ефективност в сравнение със зашеметяващите опитности, придобити в трансовите състояния.
• InSighting Интензивното дишане положи основите на InSighting като житейска философия, на автентичните практики, които се родиха впоследствие и на разЛичния мироглед, превръщайки се в непоклатима основа, върху която се разви InSighting като път към себепознанието (диаметрално противоположен на „себе усъвършенстването“).
• Семинарите по трите InSighting дишания се превърнаха в сродната среда, в която като магнит започнаха да се привличат хора, които до момента се чувстваха сами и изолирани в света на ординерите, неразбрани от „близките“ и околните, изпитващи вина за своята разЛичност и разкъсващи се от дилемата кой не е в ред – те или светът, в който пребивават. InSighting дишането събра на едно място търсещите пътя за завръщане към себе си (и към Дома), копнеещите за алтернативна реалност на сивото роботизирано статукво, споделящите  нонконформизма като мироглед, освобождавайки ги от бремето да се опитват (неуспешно!) да станат като другите, търсейки одобрението на стадото, към което  по default не принадлежат.
• И последно, но първо по значение. Интензивното дишане прокара път, там където не виждах изход; даде ми посока, когато не знаех накъде да поема; изпълни ме със сила, когато се чувствах сломен; премахна раздора в ума ми, когато изпитвах най-силни колебания; отвори хоризонт в живота ми, когато небесата му бяха забулени от тъмните облаци на натрупана през годините неосъзнатост. 

На всички дишащи (минали, настоящи и бъдещи) посвещавам тези няколко строфи от стихотворението “Ако” на Киплинг – най-великото стихотворение за мен, – с благодарност към съдбата за мига, когато дишах истински… за първи път!

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха – зъл предател,
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв и почнеш нов градеж;

Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: Влезте в крак!.

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

• Автор

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център

Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта