Семейно консултиране — една стъпка към себе си е равна на сто стъпки към човека до теб
Намирането на пътя към другия преминава към преоткриване на изгубеното аз
Семейното консултиране — необходимо ли е за връзката?
Със сигурност си чувал шеговитото определение за луд: “Правиш нещата по един и същи начин — отново и отново до безкрай — и всеки път очакваш различен резултат”. Който, уви, не се случва. Поне… не при теб. ):
Без преувеличение това определение много точно може да се отнесе към една зациклила, буксуваща, компромисна, проблемна връзка. Правиш нещата по един и същи начин — ти не се променяш, той/тя не се променя, нито световъзприятията ви се пресичат в златното сечение на баланса, — което всеки път води до достигане на едни и същи критични точки на експлозия/замръзване в междуличностните/интимните взаимоотношения, които отключват, сякаш прекопирани през оризова хартия, едни и същи сценарии — от леки спорове и битовистични дрязги, през умеренотежки препирни, съпроводени с различни по продължителност сръдни до преминаващи тънката червена линия на цивилизованост скандали, с които не просто ставаш за резил пред “другите”, но започваш с омерзение да се питаш — превърнах ли се в това, което съм или съм си бил такъв/такава през целия си живот?!
Честотата и продължителността на кризите в личните взаимоотношения е различна, но като цяло има тенденция към една матрична повтаряемост; може да прозвучи като шега, но при някои двойки дори има и сезонност (буквално) на “пиковите скандални преживявания” .
“Правиш нещата по един и същи начин и очакваш различен резултат”. Има няколко въпроса, които е резонно човек да си зададе в такава животоизземваща/времеизпиваща ситуация:
- Докога?
- Защо (продължавам по стария начин)?
- Как (да излезна от зациклянето)?
Ако човек не вижда начинът, перспективата, излазът към решението, повече от естествено е при неразрешим остър конфликт или хронична криза между двама (по-рядко повече души), да се възползваш от опита и професионализма на семеен консултант.
Когато избие вода в къщата ти — викаш (спешно!) водопроводчик; когато се развали колата ти — я закарваш немедлено в сервиз. Но когато страда връзката ти, докато в атмосферата на “дома, твоята крепост” витае емоционална отрова отвъд допустимите стойности или прехвърчат застращаващи психическата ти цялост ексцесивни емоционални разряди, не правиш нищо.
Защо?!
Възможните отговори:
- Защото всички правят така
- Защото компромисът е начин на съществуване
- Защото нямам сили нито за промяна, нито за раздяла
- Защото съм приел/а за нормално да се нося по течението, докато животът минава покрай мен
- Няма съвършени връзки, а и не зависи само от мен
Човек о/става роб на обстоятелствата, ако не реши да излезне от сковаващата им рамка — точно сега.
Семеен консултант — катализаторът на една започнала, но недовършена химична реакция
Общоизвестен е фактът, че китайският йероглиф за “криза” има двойно значение. Означава както „криза“, така и “възможност”. Неочаквано възникнала криза във връзката или повтаряемите емоционални катаклизми в нея, може да се приемат като “химична реакция”, която е започнала, но е незавършена във времето. Защо обаче се случва това?
Както подсказва китайският йероглиф, кризата във взаимоотношенията е възможност. За промяна. Както в индивидуалния живот, така и в контекста на личните взаимоотношения критичните/разтърсващите/дисонансните/невървежните събития възникват, когато статуквото е достигнало пределната точка на неравновесие, отвъд която промяната е належаща, неминуема и неотменима. Към какво обаче изпитва дълбоко вродена неприязън и от какво се бои най-много човек през целия си живот? Хм. От промяната — факторът, който обновява и оздравява битието ни. Изцелителят на живота ни, в това число и на връзката ни.
Така той/тя се оказва не/осъзнато уловен в клопката на Параграф 22. Връзката има нужда от несимволична транформация, но той/тя изпитва неистов ужас дори при мисълта за излизане от зоната си на комфорт, било тя и опасана от оградата на патологията. “По-добре познатото зло, пред непознатото-незнайно-какво” (чувал си за стокхолмския синдром).
В този момент на сцената се появява семейният консултант. Той е катализаторът на семейната консултация — процес, който довежда започналата “химична реакция” на кризисни отношения до оптималния и своевременен изход. С думи прости — до Решението.
Семейното консултиране не е семейно планиране
Начинът, по който се води семейното консултиране в Инсайтинг Център е диаметрално противоположен на конвенционалните консултативни методи при семейната психотерапия. Психотерапевтът не играе ролята на съдник във връзката (давайки оценки), нито на съдия (раздавайки присъди), нито на попечител (предписвайки “вещи” съвети) или на обвинител (взимайки нечия страна). Тънкото изкуство при воденето на семейното консултиране е семейният консултант да остане балансирано-неутрален и почти незабележим в процеса на достигане на естественото правилно решение, като пренесе в психотерапията така необходимият умиротворяващ баланс и ведра неутралност (отново се сещаме за алюзията с катализатора, който остава интактен и незабелижим, докато ускорява понякога с хиляди пъти скоростта на химичната реакция, в която “участва”).
Майсторството на водене на психотерапия за двойки е да се достигне до Излаза от кризата, чрез ненатрапливото участие на психотерапевта в нея, при което незабележимо и устойчиво се променят взаимоотношенията на двойката.
Важно е да се разбере, че семейният консултант не съветва, а медиира; не налага индивидуална гледна точка, а умело и ненатрапливо насочва процеса към а/логичния му изход; не проектира личните си представи за правилно/погрешно, а “обира” като каймак тези представи от взаимоотношенията на участниците в консултацията.
Докъде може да доведе семейното консултиране?
Така се достига до точката, отвъд която могат да се проявят няколко възможни сценария:
- Приемане на ситуацията (което само по себе си не води до решение, а до “утаяване” на проблема)
- Разрушаване на установеното статукво и достигане до нова, често непозната зона на равновесие във взаимоотношенията, по-добра от предишната
- Раздяла, която се оказва в интерес и на двете страни
Лош вариант няма. Има оптимален изход.
Какви проблеми може да решава семейното консултиране?
Практически всякакви. Ето най-често срещаните горещи точки при една връзка, в която семейният консултант може да изиграе ключова роля за „изгасяването“ им:
- Изневяра на партньора (включително наличие на “трети участник” във връзката)
- Застой/рутина/безрадостност във взаимоотношенията
- Сексуални дисфункции и проблеми
- Ревност/индиферентност
- Зависимости (при един от партньорите)
- Разминаване в ценностите, интересите, световъзприятието в двойката
- Кризисни ситуации от спешно естество
- Нежелателни/зловредни влияния от страна на роднини/приятели/познати във връзката
- Други
Алармени сигнали, които показват, че може да имаш нужда от семеен консултант
- Генерализирана тревожност (често възникваща в домашна среда)
- Реактивна депресия (като резултат от дисхармонична и нефункционална връзка)
- Паник атаки
- Проява и засилване на комплексите за малоценност при интерференция с партньора и потискане на потенциала на личността
- Усещане за безизходност/капан
- “Живот на тихо отчаяние”
Кога може да се очаква достигане на решение в хода на семейното консултиране?
Като цяло преживелищната InSighting психотерапия — чиято парадигма е намиране на изгубения път към себе си, като важна част от процеса на проправяне на нов път към другия — е:
- Краткосрочна
- Ефективна
- Обозрима
- Надеждна
- Естествена
- Спонтанна
- Оптимизираща несъзнавания ни свят, което неизбежно се проектира във взаимоотношенията ни навън, скоро след това
Семейно консултиране — нещо оптимистично за финал?
Има два начина да изживееш живота си — единият е като приемеш убеждението че можеш (като например да правиш промени и да претворяваш съдбата си), а другият, подкрепяйки вярата, че не можеш (и си жертва на обстоятелствата). И за двата се изразходва еднакво количество време и енергия. Всичко започва с Избора. Без отлагане. В този момент.