вестник 24 часа, май 2015 г.

Статия на д-р Димитър Тенчев

rsz_depresiataТревожните разстройства са сред най-разпространените страдания на съвременния човек.

Разпределени са в няколко групи. Към първата група спада станалото през последното десетилетие популярно и “пандемично”паническо разстройство. То се характеризира със страх, който може да прерасне в панически ужас, връхлитащ в повечето случаи без предизвестие. Още двайсетина симптома може да се добавят към “коктейла” на паническите атаки: потене, сърцебиене, болки в гръдния кош, чувство за задушаване, повишаване на артериалното налягане и др. В по-крайните форми, преживяващите паническа атака имат усещането, че ще умрат или че ще полудеят.

Втората група се състои от т.нар. специфични фобии. При тях има интензивно усещане на ирационален страх спрямо конкретен “дразнител” – страх от летене със самолет, фобии от животни, насекоми, бактерии, височини, тесни пространства… Списъкът е практически безкраен. Степента на страха не съответства на реална застрашаваща ситуация. А източникът на фобията е често банален фактор или действие от ежедневието, което преживяващите фобията започват методично и настоятелно да избягват. Това от своя страна води до значително влошаване на качеството им на живот.

Към третата група се причислява генерализираното тревожно разстройство. На мнозина е познато ви е изпиващото усещане за “топка” в слънчевия сплит, през която имате чувството, че изтича цялата ви енергия, нали? Видима причина няма, но това е само на пръв поглед. Винаги в основата на генерализираната тревожност има фактор в средата или в живота, който се е превърнал в хроничен “дребен тиранин”, който изпива времето, живеца и енергията.

Четвъртият вид е социалната фобия. Тя се обозначава още като социално тревожно разстройство и протича с интензивно чувство на страх, което се проявява дори при мисъл за някаква социална интеракция – среща с хора, презентация пред аудитория, сценична изява, разговор с непознати или с лица от срещуположния пол и др. Ирационалният страх при този тип фобия е продиктуван от усещането, че човек ще се изложи, че ще му се присмеят, че ще бъде по някакъв начин “съден”, категоризиран или осмян от другите; че може да не бъде приет от тях.

Често за някого се казва, че е притеснителен. Притеснителният човек е неувереният човек. И като правило тази неувереност се дължи на оценката му за себе си, за начина, по който се възприема в контекста на някаква ситуация или обкръжение – изпит, представяне в професионален план, контакт с противоположния пол, конкурентна среда и др. Тревожните разстройства могат да засегнат “притеснителните” хора (обикновено под формата на социална фобия), но не винаги. През многобройните години на водене на терапия, съм имал стотици пациенти, които са демонстрирали завидно самочувствие или умения за справяне в живота и въпреки всичко преживяваха повтаряеми панически атаки или изпитваха постоянна генерализирана тревожност в ежедневието си.

От тревожните разстройства страдат хора, при които са изпълнени 2 условия. Първо не живеят своя живот и са се идентифицирали с ролите на чужди идентичности пред социума. Това е изключително енерго- и времеизчерпващ процес. Замислете се колко е трудно постоянно да не бъдеш себе си, да живееш според чужди критерии за правилно и погрешно, да си избрал модели на световъзприятие, които са в тотален дисонанс с теб самия. И второ, при тези хора не е рудаментирала сигналната система на душата, която бие аларма и показва, че съдбата им се е отклонила.

“Защо се случва това?”, ме питат моите пациенти. Винаги им отговарям “от “хубав” живот”. Необяснимата мъчителна тревожност, която усещат и която при достигане на определен критичен праг “прелива” в панически атаки е своеобразен сигнал – аларма на психиката, че нещо в живота им не е наред. Или може би, че фундаментално живота им е построен и надграждан върху погрешна основа; върху плаващите пясъци на външната успялост, която не дава обаче усещане за пълнота, удовлетворение и покой вътре в тях самите, нито намалява страховете, които са носили в себе си още преди да се причислят към “успелите”. Това, което другите окачествяват като “успех” няма никаква връзка със състоянието и удовлетворението на душата, чийто безмълвен глас започва да нашепва недоволство чрез редовните набези на тревожност в ежедневието или да проявява признаци на метеж под формата на паническите атаки. В резюме, в повечето случаи тревожните разстройства не са заболяване, а състояние на психиката, което се опитва да ни накара да възвърнем баланса в живота ни, да изправим траекторията на съдбата ни. Или както е написал Киркегор: “Който не е познал тревожността, не е познал възможността”.

Тревожността е лястовицата на промяната в живота. Появява се, за да я възвести или да отвори очите ни, че е наложителна. А какво правят повечето хора? Взимат успокоителни или се напиват, нашмъркват, хващат самолета за поредния безсмислен воаяж в чужбина.

С други думи използват  наложени социални клишета като изпитан и проверен начин за бягство от себе си. Така продължават да я карат, както си знаят. До следващия път, който ще се прояви отново под формата на тревожност, фобии, депресии.

Веднъж подчертах пред една пациентка важността на промяната като универсално изцелително средство за психиката. Тя беше с панически атаки от дълги години преди да потърси помощ в нашия център. Не можеше да излиза без придружител, заради неистов ужас да не направи паник атака пред външни хора, да не й стане лошо, да не се изложи… Казах й, че трябва да започне да променя факторите на средата един по един и да елиминира дразнителите постепенно, докато установи коя е причината за състоянието й. Но тя реши да действа драстично и да реже из корен. На следващата индивидуална консултация тя сподели: “Отивам да живея в Холандия, напуснах приятеля си и жалката си работа (работеше в един от мобилните оператори). И най-интересното е, че вече не правя панически атаки, мога да излизам сама, бях забравила вкуса на свободата”. Точно това е – промяната е свобода. Тя беше излязла рязко от зоната си на комфорт, като предприе промени, които на обикновените хора биха отнели години, а повечето не биха ги и направили.

Най-важната промяна обаче включва вътрешната трансформация, без да омаловажаваме елиминирането на дразнителите от външната среда. Тази трансформация стои в основата на т.нар. конверсия в терапията. Нещо в съзнанието ни се обръща, прищраква, трансмутира ако мога да се изразя на езика на древните алхимици. И точно в този миг не просто проблемът изчезва, а старото ни аз, което стои в основата му сякаш рухва, защото губи познатите си устои. На негово място се появява автентичното аз, което изповядва различния мироглед, защитава понякога противоположна ценностна система, избира да живее според  разбиранията и мечтите на истинската си същност, а не според вградените “идеали” (които аз често сравнявам с компютърни вирусни програми) на другите.

д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център
Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Уей У Уей
Още за психотерапевта
д-р Димитър Тенчев

Най-нови публикации от д-р Димитър Тенчев