Хипноза – танго за душата
Хипнозата е като тангото. Танцува се от двама души. И въпреки че мъжът е водещият в танца, тангото би било нищо без грацията и богатството от движения на партньорката му. По подобен начин по време на хипноза се заличават границите между водещ и воден, психотерапевт и хипнотизиран, става спорно кой е лидерът в процеса. Ролята на хипнотерапевта е да помогне да се изявят в пълна степен собствените заложби на хипнотизирания (например, при прояви пред многохилядна публика, ако са налице паника и липса на опит). В същото време хипнотизираният съучаства в терапевтичния процес. На него му се дава опция от вероятности за промяна. И подсъзнанието му избира най-добрата от тях. Постепенно с времето се променя “филтърът на възприятието” у пациента, който започва да привлича различни, по-добри хора, факти, обстоятелства.
Хипнозата не е състояние, а по-скоро процес на динамично взаимодействие между хипнотерапевта и клиента. Това е комплексен и многоизмерен вид психотерапия, който се развива във времето, специфичен и уникален терапевтичен метод, насочен изцяло към доброто на клиента. По същността си тя е постоянен поток на ненасилствена концентрация от страна на пациента върху определена идея, чувство, мисъл или усещане (моноидеизъм).
В противовес на масовите представи, хипнозата не е безсъзнателно състояние на сън. Повечето хора, които са били подложени на хипноза, споделят, че през цялото време са чували всичко и са били способни да си отворят очите, ако поискат. Не бива да се забравя фактът, че хипнозата е физиологично състояние на мозъка. Човек “навлиза” спонтанно в хипноза 10-12 пъти в денонощието. Тези кратки паузи, които дават почивка на мозъка и ни зареждат с енергия, се наричат хронобиологични ритми и се наблюдават особено отчетливо при децата.
Хипнозата е в общия случай състояние на дълбока релаксация, при която клиентът може да навлизе почти мигновено или пък постепенно в състояние на транс (в зависимост от дизайна на самата хипнотична сесия и податливостта на хипнотизирания към променените състояния на съзнанието). Важно е да се запомни, че хипнозата не е зомбиране, „изпадане“ в безсъзнателност, изваждане на малките скрити гадни тайни наяве против волята ти, нито някакво свръхестествено състояние, в което започваш да говориш неща, които след това не помниш. Хипнозата не е и директивно внушение/заповед да станеш нещо, което не си или да направиш нещо, което е против моралната и ценностната ти система, или против волята ти. Това са описания/екранизации на „хипнозата“ от писатели на жълти романи и холивудски сценаристи, които никога не са се докосвали до това дълбоко и проеломно преживяване, нито са направили опит да добият реална и по-задълбочена информация за него.
Хипнозата може да се опише като естествен процес на спираловидно движение навътре към себе си. И докато се носиш по тази спирала на възприятието към ядрото на личността си, започваш да се изпълваш все по-дълбоко с усещания за покой, умиротворение, лекота, яснота, баланс, центрираност, чувство, че се издигаш над дребните битовизми, проблеми и злободневия. Именно това състояние начертава зоната на трансов комфорт, в която се работи по различни терапевтични проблеми или таргети за развитие на потенциала на личността; в която се случва „мистерията“ на хипнотичното изцеление и личностно-житейска промяна.
За голяма част от психологичните и менталните проблеми (тревожност, фобии, зависимости, реактивна депресия и т.н.), психотерапията в състония на хипнотичен транс, повишава значително ефективността и съкращава времеемкостта на терапевтичния процес. Неслучайно клиничната хипотерапия е първата краткосрочна терапия с света. Тя съкрати времето на психотерапията от месеци и години до няколко срещи. При хипнотичен транс много по-лесно може да се заобиколят съпротивите на логиката и да се индуцира по индирективен път промяна в подсъзнанието. Тя дава достъп до несъзнаваните пластове на психиката, където се намират, както проблемите, така и решенията към тях.
От екзистенциална перспектива хипнозата генерира алтернативи, които не виждаме и предлага свободи, за които не сме смеели дори да мечтаем. В хипнотично състояние пациентът може да направи осъзнати избори, верифицирайки качествено нов тип световъзприятие, повишен над/личностен потенциал, подобрени навици и оптимизирани стратегии за живеене – неща, които не са се случвали до момента, въпреки добрите намерения, положените усилия и волевия стоицизъм. С друти думи – хипнотерапията е избор, който човек може да направи по време на транс. Изборът да се превърне в по-добра версия на самия себе си, а не опит да стане някой или нещо друго под диктата на външната среда. Промяната, която може да се прояви след хипнотичен сеанс в живота има изключително широк спектър. Тя може да се простира от редуциране на хроничния стрес и дистрес в ежедневието, до устойчиви трансформации в качеството на живот и в потенциала на индивида.
Противно на една доста широко разпространена заблуда, всеки човек може да бъде хипнотизиран, а най-подходящи за хипнотизиране са интелигентните личности, които по-лесно могат да се концентрират. На някои хора са им необходими малко повече сеанси, за да се отпуснат и да се осъществи дълбока емоциално-вербална връзка (рапорт) между психотерапевта и пациента. В процеса на хипнотизиране няма доминиране на терапевта над пациента, както много хора си мислят. За да бъдете хипнотизирани, е абсолютно необходимо вашето съгласие. В противен случай хипнозата е невъзможно да бъде осъществена, Тя не е средство за манипулация, терапевтът няма контрол над вашия разум, което оборва представата за хипнотизата като вид зомбиране на пациента. А рискът, че може и да не се “събудите” след хипноза, е един от многото абсурдни митове.
Хипнозата е средство за освобождаване от вреднии навици и модели на поведение, и начин за усилване на собствените способности и дарби. Медицинските общества в САЩ, Канада, Австралия и страните от Европейския Съюз отдавна са приели терапевтичното значение на хипнозата. Хипнотерапията може да се прилага във всички области, които са обект и на конвенционалната вербална терапия – паническо разстройство, депресия, генерализирана тревожност, фобии, зависимости, натрапливи мисли, себеразрушителни или компулсивни модели на поведение, вредни навици, чувство за безизходност, хроничен стрес, безсъние, демотивираност, а също и за повишаване на самооценката, качеството на живот, подобряване на формите за себеизява (говорене пред публика, спортни постижения, концертиране)…може да продължим списъка безкрай. Особено ефективна е за работа с проблеми, коренящи се в несъзнаваното, поради възможността за неговата промяна, но при заобикаляне на съпротивите (страхове, съмнения, предубеждения, деструктивни навици) на логичния ум.