В последните години се наблюдава нарастващ интерес към хипнозата и нейните възможности като терапевтичен метод. Думи като “хипноза”, “хипнотерапия” и “хипнотизиран” започват да се срещат все по-често в медиите, да се предават с нарастващ интензитет от уста на уста и да се утвърждават дори като нарицателни в ежедневната реч. По тази причина не може да не споменем масовите заблуди за хипнозата, които продължават да се насаждат в общественото съзнание. Често те са приемани безкритично и “на доверие” от много хора, които веднъж създали си някакво мнение (често негативно), трудно могат да бъдат убедени в обратното. Специално за тях и за всички, които проявяват интерес към тази необикновена психотерапевтична практика сме изброили научно потвърдени през последния век факти, които често се разминават напълно с битуващите, често умишлено поддържани и раздухвани митове и легенди за хипнозата от нейни недоброжелатели, от непрофесионалисти или от търсещи евтина популярност “хипнотизатори”.

Заблуда: Слабоволевите хора са по-податливи на хипноза.
Факт: В действителност най-добрият субект за хипноза са интелигентните хора, които имат способност да се концентрират. Хипнозата е специфично състояние на концентрация – един от феномените, индикатор на състояние на хипноза, се нарича моноидеизъм.

Заблуда: Само малък процент от хората могат да бъдат хипнотизирирани.
Факт: Всъщност, всеки може да бъде хипнотизиран. Въпросът е в каква степен (дълбочина). Някои хора наистина са по-податливи към хипноза от други. На някои им трябват повече сеанси, за да се отпуснат и свикнат с процеса, както и да установят рапорт с хипнотерапевта. Не бива да се забравя фактът, че хипнозата е физиологично състояние на мозъка. Човек “влиза” спонтанно в хипноза 10-12 пъти в денонощието. Тези кратки паузи, които дават почивка на мозъка и ни зареждат с енергия се наричат ултрадианни ритми и се наблюдават особено добре при децата.

Заблуда: Хипнотизаторът доминира над хипнотизирания.
Факт: В хипнозата няма нито доминиране, нито подчинение. Хипнозата е процес на равнопоставено специфично отношение между хипнотерапевта и клиента. “Хипнотизаторът” помага да се изявят в пълна степен собствените заложби на хипнотизирания (например, при прояви пред многохилядна публика, ако са налице паника и липса на опит).

Заблуда: Човек може да бъде хипнотизиран против волята му.
Факт: В действителност съгласието е абсолютно необходимо, никой не може да бъде хипнотизиран против волята му. Дълбока хипноза и ефективна хипнотерапия не могат да се осъществят, без да е спечелено доверието на клиента. Останалите сценарии за “зомбиране” съществуват само в оживялото въображение на холивудските сценаристи.

Заблуда: Хипнотизаторът има абсолютен контрол над вашия разум.
Факт: Това е най-абсурдната заблуда по отношение на хипнозата. Хипнозата не е упойка, която да ви остави безпомощни. Никой не може да направи нещо срещу вашите принципи и морални норми. Независимо от индукциите на хипнотизатора, контролът остава във вас. Правени са опити закостенял пушач да бъде “препрограмиран” да спре да пуши против желанието му и резултатите в най-добрия случай са били частични и нетрайни.

Заблуда: Хипнотерапията изисква състояние на дълбок транс.
Факт: Проучванията сочат, че в 87% от случаите се използва леко или средно ниво на хипноза, което е достатъчно за достигане на определените терапевтични цели.

Заблуда: Има риск да не се “събудите” след хипноза.
Факт: Няма дори и минимална опасност това да се случи. Ако по време на хипноза бъдете оставен от хипнотизатора, процесът ще премине в естествен сън и ще се събудите или ще излезете от това състояние скоро след като хипнотизаторът спре да говори.

Заблуда: Няма да осъзнавате и помните нищо от това, което се случва по време на хипноза.
Факт: В състояние на леко или средно ниво на хипноза вие сте напълно наясно какво се случва по време на и след хипнозата. В дълбоко ниво на хипноза може да има частична амнезия. Съзнанието само избира дали да помни или не, така че това е ваш избор.

Заблуда: С хипноза може да ми изтрият нежелана информация от съзнанието. Или обратно – да ме накарат да забравя нещо, което аз не искам да забравям.
Факт: Съзнанието не е магнетофонна лента. Ако нещо се “забрави”, то е потиснато в несъзнаваното, но остава там и при определени събития или асоциативни компоненти (мелодии, аромати, места и др.) може спонтанно да бъде върнато към живот. Затова целта на хипнотерапията не е да “изтрие” травмата, а така да промени възприятието на човек, че тя да загуби емоционалното си въздействие над него – по начин, при който тя няма повече да влияе негативно (най-често несъзнателно) върху живота му.

Заблуда: Ортодоксалната медицина заклеймява хипнозата.
Факт: Медицинските общества в САЩ, Канада, Австралия и страните от Европейския Съюз отдавна са приели терапевтичното значение на хипнозата. Един от най-видните психотерапевти на ХХ в. – Милтън Ериксон (по образование лекар) е провеждал терапията на пациентите си в състояние на хипноза.