медитацияМедитация от бъдещето

Медитация в България — кратък преживелищен обзор. Няколко уводни думи от Димитър.

Медитацията беше крайно непопулярна, неуместна и дори забранена дума по време на комунистическия режим. Информацията, до която достигахме по темата  и опитите ни да практикуваме, се базираха изцяло на “ъндърграунд” литературата, която се разпространяваше на ксерокопия, носени по “невидимите” духовни течения от онова време. В клубовете по йога през 1980-те се практикуваше на доста сериозно ниво хатха йога, но медитация се преподаваше в много, много  “basic” вариант и нямаше как да напреднеш там.

Ако искаше да имаш някоя духовна книга, ти я даваше назаем приятел – член на намиращите се в нелегалност духовни среди (няма и щипка шега в думите ми). Ти си уреждаш ксерокопирането, което разбира се ставаше “на черно” в някое държавно учреждение (тогава понятието “частен бизнес” не съществуваше).  Имаше мит, че се снимат дори книги (“от нашите”) на личния ксерокс на другаря Живков, но в това нямам пряко участие и не мога да свидетелствам, че митът е реалност. Моите копия се рояха основно в Дома на българо-съветската дружба… Иронията на Вселената, а? :))

Някои от книгите бяха n-то ксерокопие, като n беше по-голямо от шест и след поредното им копиране буквите бяха толкова бледи, че трябваше на ръка да се повтарят с химикал за да бъде книгата четивна. До ден днешен се възхищавам и съм благодарен на десетките преводачи с големи сърца (най-често от английски и немски език), които напълно безвъзмездно даряваха стотици часове от живота си в превод на книгите-перли (бяха наистина редки и ценни като бисерна мида), с едничката цел да се разпространяват “на ползу роду” – безплатно! Някои от тези преводачи познавах лично. Поклон!

Терминът “медитация” започна да придобива застрашаваща лавинообразна популярност от 1990 година насам. Застрашаваща – защото всичко, което става масовка, неминуемо бързо и безвъзвратно се опошлява (както и се случи). С първата “духовна” вълна се нароиха като гъби всякакви клубове, клубчета, кръжоци и духовни общества от безбройните школи, течения, учения и слабоумения по медитация (някои съчетани с хатха йога, други със самодеен будизъм, трети – със самоука кабала, четвърти с “направи си сам западен окултизъм” – важно беше името все пак!).

По-късно последва вълна от цунамита. Започна импорта на брадати самозванци в бели чаршафи с няколко оттенъка повече вакса в кожата, на гологлави самодоволни “гуру”-та в шафранови роби, на спретнати в бизнес костюмчета ню-ейдж позитивни “мислители”. За мой потрес те пълнеха до козирката зала 1 на НДК. В България обичат импорта – на всичко. Като започнем от гореизброените “ОМ Шанти медитатори”, минем през радиационното украинско мляко и стигнем до непотребните юпита, оправили живота си като министри-милионери.

Третата вълна включваше нарояването на техни (на “гуру”-тата, не на юпитата) български наместници, които имаха нещо общо помежду си — искра патос в погледа, изскочила от обилната жарава от патология в характера им. И така беше поставено началото на медитацията и медитирането в България. С малко уточнение – че никой не знаеше какво прави, защо го прави и как да го прави. Роди се copy-paste поколението от “медитатори”, които като овце сляпо следваха “учителите” си, без да подлагат нищо на съмнение. От всичко това “резултатът” беше налице – status null. Както е и до днес…

Самият аз се лутах повече от петнайсет години в търсене на смисъла, значението и преживяването на автентичната медитация. Не ми помогнаха нито обиколките на ориента („За бога, братя, в Индия не ходете!“, бях там в далечната 1990 г.), нито посещаването на международни семинари, нито “гуру”-тата, които алчно-милосърдно обещаваха просветление. Така, по болезнения начин разбрах, че духовността, каквато се практикуваше, дори и дадена като някакво невероятностно-екзотично-езотерично посвещение, определено “за малцината избрани” (уж!) не води до никъде. За справка — йогите и будистите от онова време (тартори на йогите и будистите днес), които останаха духовно мумифицирани – като дълбочина на светогледа и (липсата на) практическа интелигентност по отношение на медитацията, каквато е.

“Който иска да бъда лъган, ще бъде лъган!”. Това е едно непреходно мото. Аз избрах пътя на болезнения катарзис пред удобната самозаблуда и приключих веднъж завинаги с всякакви общества за спасение на душата и възнесение на съзнанието, с ригидните им практики и гуру-поклонничество, с митологиите (и често заплахите им) какво ще се случи с душата ти и “посвещенията ти”, ако ги напуснеш или не ги слушкаш. Наред с отказа ми да стана клиничен лекар (въпреки династичната ми обремененост в това поприще), скъсването ми с всякаквите псевдодуховни общества, забиващи култове и безстойностни “авторитети” беше най-правилното решение в живота ми! Това се оказа водевилният момент към откриването на хАОс медитацията – пътят без път на свободата”.

Основи на хАОс медитацията (ХМ)

Какво е хаос?

Тотална бъркотия и липса на ред (от гледна точка на рационалния ум – б.а.); състояние, при което поведението и събитията видимо не се поддават на никакъв контрол; състоянието на Вселената преди да е имало някакъв видим ред и преди звездите и планетите да бъдат формирани.

Но Хаосът също така е и редът от по-висш порядък (познат като скритият ред на нещата) – невидим за малкия ум. Той е навлизането в Потока в даоизма, сливането с пустотата в будизма, отдаването на абстракта в шаманските традиции и… абстракторът в ХМ

Какво е медитация?

Не може да се пресъздаде с думи. И не трябва! Затова виж раздела “Какво не е медитация” по-долу.

Какво е хАОс медитация?

Отговорът ще е хаотично-неясен. Не поради интелектуални претенции, нито поради опит за оригиналност. Думите са наистина неуместни, когато се говори както за хаоса, така и за хАОс интроспекцията.

  • ХМ е състояние на съзнанието (или по-скоро процес на повишено възприятие), в което отсъства всякакво усещане за контрол (или занимавка) от страна на ума.
  • Самият ум не е заангажиран с нищо по време и често след като се медитира в режим хАОс.
  • ХМ е ествествен поток на съзнанието.
  • В хАОс медитативното съзнание започва да се проявява фактор, който можем да наречем “абстрактен атрактор” или накратко абстрактор. Абстракторът определя алгоритъмът на всяка медитативна сесия, който не се повтаря с никоя от предишните, нито следващите сесии.
  • Абстракторът кара нещата да се случват извън очакванията на ума – както в състоянието на транс, така и в живота.
  • Абстракторът превръща ХМ в уникално преживяване без предварителен план, таргетирана цел и ригидно-натрапливи последователности, формиращи “несъстоятелни” правила и догми на медитиране.

Какво трябва да знам за хАОс медитацията?

  • Хаосът е непредвидим по същността си, медитацията е спонтанна по природа. В непредвидимо-спонтанните преживявания очаквания за ума няма.
  • ХМ е всеки път нова, свежа и различна. Не повтаря състоянията, преживяванията и „техниките“ от предишните сесии, нито надгражда нещо върху тях.
  • В нея няма постигане, нито желание за постигане, нито опити за “непостигане”, нито разочарование от „недостигане“. Това я превръща в интересен абстрактен процес — постигане на непостигането.
  • ХМ се проявява, когато са налице неочакваност, апериодичност, липса на предвидим алгоритъм и на обозрим резултат в медитативната сесия. Това я прави преживяване от различен вид и от по-висш порядък.
  • Хаосът е имплицитният ред на нещата в познатата ни Вселена и отвъд нея. Чрез процеса на медитиране този ред започва да си проправя път в съзнанието ни и да намира проявления в живота ни – неусетно, постоянно,  необратимо-трансформиращо.
  • Синхронизира ни с естествения ред (Потока) на нещата. Истинският ред е липсата на видим ред. Автентичното преживяване е лишаването ни от надежди за постигане. Спонтанниото живеене е отказът ни от чувството за контрол. Всичко това заедно (и още нещо) е хАОс медитацията.

Няколко ключови думи за хАОс медитация?

  • Автентичност
  • Простота
  • Естественост
  • Лекота
  • Свежест
  • Неочакваност
  • Сила
  • Футуристичност

Как се практикува хАОс медитация?

  • В група по време на InSighting Медитативната зона и самостоятелно след нея
  • Постоянно или от време на време
  • Периодично или апериодично
  • С финес и без очаквания
  • Във формална медитативна поза или с по-свободна постановка на тялото и на съзнанието
  • С хАОс шумове или в тишина
  • С хАОс кодове за отключване на определени състояния и още повече без тях
  • С абстрактори (нещо като джаз импровизация с абстрактни фактори) или директно с Абстракта
  • С протозвуци от Древния език или в мълчание, не само на устата, но най-вече на ума
  • С отворено съзнание, в което Хаосът навлиза и нещата се случват, сякаш извън нашия контрол

Повече за групата за хАОс медитация, кой ѝ пасва и кой не?

  • Като цяло групата е с постоянен състав от готини хора, за които медитацията се превръща постепенно в начин на живот, а животът им – в хАОс медитиране.
  • ХМ не е хоби, нито е създадена за забавление или за убиване на времето. Тези, които идват “за купона”  или „да видят какво ще стане“ обикновено не повтарят Медитативната зона, нито ние ги насърчаваме да направят това.
  • ХМ няма нищо общо с познатите медитативни парадигми и практики – затова едва ли ще бъде усетена и приложена правилно от “дългогодишно обременени” от тях (източни философии, любящи сърца и състрадания или западен окултизъм). “За да напълниш чашата, трябва преди това да я изпразниш”.
  • За неофити и за напреднали с нерамкиран мироглед — ХМ е подходяща за всеки, който е готов да излезне отвъд кутията на ума и да съзерцае хаоса зад нея.

В резюме, като най-подходящи хАОс медитатори се доказаха през времето:

  • Търсачите на свободата
  • Нонконформистите по дух
  • Необременените от “духовната чалга”
  • Постоянните по характер
  • Разкрепостените като възприятие
  • И… лежерните по душа

Подходящ ли съм за ХМ групата?

Ела и виж и… не прибързвай. Хаосът има своя стъпка и ритъм и се проявява винаги — когато, там — където, по начин, по който най-малко очакваш.

Какво не е медитация?

Текстът в тази секция наистина може да се устреми към безкрайността. Безброй са погрешните постановки, догми, предположения, наслагвания и очаквания, относно това какво медитацията е или какво трябва да бъде. Ще се опитаме да бъдем кратки и същевременно изчерпателни, разсейвайки основните (себе)заблуди, които касаят пътуването обратно към себе си.

  • Мит 1. Медитацията е състояние без мисли, в което умът спира да функционира.

Коментар: ХМ е процес, а не състояние; поток от всичкото, което съставлява съзнанието (включително и мислите); не status quo на ступор, наподобяващо безсъзнанно вегетиране.

ХМ не е “състояние без мисли”. По-скоро МИТ 1 е твърдение на безсмислието, което преподават “медитатори” (най-често от компания “Йога и сие”), които години се пробват да медитират, като така и не се докосват до автентичната медитация. Така те влизат в шеговитото определение за “психо”: “Правиш нещата по един и същи начин и очакваш различен резултат”. Най-озадачаващото е, че това ни най-малко не ги безпокои. Напротив – те започват да преподават “изкуството на медитацията” на другите.

Ако в процеса на ХМ има периоди, в които бурните вълни на ума временно се умиротворяват, наподобявайки на огледално равния Тих океан преди буря, това е окей. Но цикълът на затихване на мисловните вълни не е задължителен  сигнификант за ХМ. Безмислието (подобно на безсмислието) настъпва спонтанно и не бива да се превръща в самоцел на хаос сесията.

Извод: Ще повторим отново – медитацията е процес, а не състояние. Някои казват, че трябва да приемаш всичко, докато медитираш, други – че трябва да прекъснеш излишните мисли и чувства, които блъскат хаотично в тенджерата под налягане на съзнанието. В ХМ не се насилваме да приемаме нищо, нито се учим да отхвърляме нещо. Отдавайки контрола си на хаоса, оставяме нещата да са, каквито са и тогава преживяванията ни надскачат и най-дръзките ни  „очаквания“.

  • Мит 2. Медитацията е състояние на блаженство, което бива преживявано от медитиращия отново и отново.

Коментар: Мит, който стои в основата на фиаското на почти всеки медитиращ. Самата идея да се навлиза с очаквания в подобно сакрално начинание е капката отрова в съда на чистото съзнание.

ХМ няма нищо общо с капризните щения на ежедневния ум, вкопчен в принципа на удоволствието и бягащ неистово от болковия опит. Според Мит 2 “медитацията” трябва да се превърне в алчно-консуматорско преследване на “мир, блаженство и любов”. Добавяйки бягството от катарзисните преживявания, които могат да се случат в повишено съзнание, достигаме до извода, че това е проекция на малкия размирен ум. Същия ум, от който медитиращият се опитва неумело да се отърве.

Извод: Проекцията на желания и нагнетяването на очаквания увеличава поляризацията в съзнанието, люшвайки го в противоположния спектър от преживявания. Предизвиква се законът на обратния ефект: търсенето на блаженство ще причини повече болка, очакването на мир ще сее раздор, желанието за любов ще изкара наяве сянката на омраза.

  • Мит 3. Медитацията е пуйчене с часове по строго определена система за медитиране.

Коментар: Навремето в медитативните среди се задаваха три въпроса. Медитираш ли? По коя система? По колко часа на ден? Ще отговорим на тези въпроси последователно.

Медитираш ли? Въпросът сам по себе си е лишен от смисъл. Какво може да прави човек, който посещава подобна „група по интереси“? Да чете книжки и да ги преразказва ли (не че и това не се е случвало, сравнително често при това)? ХМ е изключително личен процес — възстановяване на атрофиралата връзка със себе си (или по-скоро с Принципа, немислимо по-голям от теб). Така че, ако този въпрос го задава менторът ви, оставете “отговорът с вятъра да се носи” и продължете по пътя си, със снизходително-състрадателна йогистко-будистка усмивка.

По коя система? Отговорът ще е индиректен с цитат на песен от осемдесетте: “I am not a number, I am a free man!” Още ли питаш за система?

По колко часа на ден? Сред духовните среди се цитират книги за велики медитатори, в които се споменават фрази от сорта: “минаха осем часа неусетно в блажен транс”… Това предизвиква колкото патосна инспирация в началото, толкова патологична фрустрация в края на “кариерата” на медитиращия. ХМ не се измерва с броя ом-ове, хон-со-та, направени прострации или изрецитирани сутри; нито с количеството време на зяпане на мандали, визуализации на божества или дремуцане в поза с болезнено изтръпнали кръстосани крака. Медитирането под часовник и силовото му удължаване, със сигурност ще предизвика проявата на един общовалиден закон от физиката, който е приложим и за съзнанието.

Извод: Упражнявания натиск (действие) върху съзнанието предизвиква пряка съпротива (противодействие) със същата сила, но противоположна по посока. Колкото е по-голямо самонасилието върху съзнанието, толкова по-голяма ще е силата на реакция от негова страна.

  • Мит 4. Медитация се провежда задължително седнал на земята, с кръстосани крака (по възможност в лотус), с изправен гръбначен стълб и сериозно изражение на лицето, изразяващо непреклонна вътрешна борба.

Коментар: Всъщност борбата, изписана на лицето идва от болката в краката и сковаването в гърба на “медитиращия”. ХМ не се поддава на правила, определения и норми. Нито на непроменливи “техники” и “системи” за практикуване. В противен случай няма да е ХАОС!

Извод: Догматичните правила водят до ригидни резултати. Всъщност… резултати ли казах?ХМ не се поддава на алгоритми от сорта „посей и ще пожънеш“. 

  • Мит 5. Медитация за сън, медитацията е сън или направо си е осъзнато сънуване?

Коментар: По реда на номерата:

  1. Да, намират се повсеместно в мрежата записи и видеа с „медитация за сън“ , но това е по-скоро водена релаксация, която почти няма допирателни точки с автентичната медитация. Доколко тя е работеща, всеки може да прецени за себе си. Има обаче и доста по-простички методи за пренасяне в селенията на Хипнос, с помощта на звук например – пуснете си фонов бял, сив или браунов („кафяв“) хаос шум, който изпитано действа  бързоприспивно —
    от невръстно-бебешка до дълбоко-преклонна възраст.
  2. Не, не е сън. Умът може да спре (което става доволно често-спонтанно при ХМ) и да не регистрира спомен от случващото се по време на близките срещи от третия вид с Хаоса. Но преживяването по време и след такъв дълбок процес е тотално различно с това при съня. Какво е то? Разбира се, думите с крайно лимитирания си диапазон на експресия, едва ли са най-удачното средство да пресъздадат подобно преживяване (при това при липса на паметова следа от него). Но ако трябва да се използват три фрази, описващи послеефекта ХМ, те са: абсолютен баланс, (не)естествено умиротворение и преломна оцелостеност/опростеност.
  3. И да, и не. Медитативните състояния на повишено съзнание, могат да доведат до осъзнато сънуване, но осъзнатото сънуване не е задължително да се прояви в тих, умиротворяващ, напоителен медитативен поток. При всички положения, ако такава опитност ви се случи, преживяването определено си заслужава.

Извод: Сънят е състояние на безсъзнателност, медитацията – на повишена осъзнатост. Общото между двете – че се „разминават“ – дори като осцилация на мозъчните вълни – с ежедневното „будно“ съзнание, обусловено от протяжната верига от причинно-следствени възприятия — в мисленето и в събитийността навън.

Разликите? Всичко останало.

  • Мит 6. Водена медитация?!

Коментар: Хммм. Звучи почти като „автохипноза“. Да започнем отзад напред. Хипнозата е процес, който се осъществява винаги между двама (понякога и повече) души. Хипнотерапевтът обезпечава транса, а хипнотизираният го приема. Това отбременява ума от опитите му да предизвика повишено съзнание, за което апропо пречи самият ум. Тази много важна особеност на „предаване“ на транса е sine qua non, без което за хипноза е неуместно да се говори. В противен случай хипнозата като явление просто отсъства.

И докато хипнозата е феномен, настъпващ неизменно в множествено число, медитацията е преживяване в първо лице единствено число – винаги. Медитаращият е и „даващият“, и „приемащият“ транса, самопроявяващ се в променените състояния на съзнанието.

Извод:  „Водена медитация“ не е екзактен термин. Този процес може да наподобява много повече на хипнотичния транс и има почти нулеви допирни точки с ХМ. По-точната формулировка би била „водена релаксация“ или дори „хипноза“, ако се провежда от опитен хипнотерапевт. В никоя автентична духовна традиция учителят не „направлява“ медитацията на учениците си, докато те седят (или лежат) в кръг. Той предава практиката (или непрактиката) и съответната трансмисия, след което медитаторът започва сам да далбае навътре, дълбоко в/към себе си. Примери от историята много – в дзен, даоизма, випасана или ати йога.

  • Мит 7. Медитацията е състояние, което изпитват малцина избрани. По тази причина много малко хора медитират.

Коментар: Истината е, че много малко хора истински медитират. Не обаче поради факта, изтъкнат в Мит 5. Причината е много по-прозаична – битовистично-консуматорския мироглед и стереотип на живеене на седем милиарда от хората на Земята не е предпоставка за задълбоченото и отдадено практикуване.

А иначе в днешно време на поп ниво медитацийките са на мода. Няколко ОМ-а, няколко РАМ-а, някой и друг воаяж до Индия и Непал, посвещение в „тайните учения“, снимка с „учител“ и постването ѝ във Facebook и… портретът на съвременния медитиращ е готов!

Най-често, за съжаление, тези “медитиращи”, които започнаха да се преживяват за наместници на учителите си или още по-зле, да го играят самите те на „просветлени махатми“, са сублимирали материалистичната си алчност (и житейско лузърство) с псевдодуховна fastfood консумация. Прибавете и догматичните им ригидни правила и практики, и заблудената тълпа от последователи, която допълнителна подхранва нездравата им представа за себе си, и картинката изведнъж идва на фокус.

Извод: Автентичната медитация е естествено преживяване на свобода и рождено право на всеки човек. Без да звучи пресилено — съзнание, което не е приучено да медитира, наподобява на съвърешно здраво тяло, което не се е научило да ходи, да тича и може би… само може би… един ден да лети.

 

Прочети още:

InSighting Медитативна зона

InSighting хАОс дишане