Депресия – разстройство, аларма или път към изгубеното аз?

От персонално състояние до социалнозначимо заболяване

Депресията е психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга, апатия, тревожност, песимизъм или отчаяние. Депресията се нарежда сред социално значимите заболявания и нелекуваното ѝ води до сериозни последици: –  в личен план – до нарушаване качеството на живот, затруднение в комуникацията и неспособност в създаването на междуличностни отношения (интимни, приятелски, колегиални, формални, неформални); в социален аспект –  до неспособност за социална интеракция, интеграция,  операбилност и работоспособност. Продължителното състояние на депресия може да е причина за тотално затваряне на пациента към външния свят, до лимитиране на изявата на аза и потискане на личностния му потенциал. В крайните фази депресията може да се прояви във формата на пълна апатия, бездействие, липса на мотивация и на вкус към каквото и да,  с други думи до пълна  абдикация от живота.

Много важно е от самото начало екзактно да се диагностицира етиологията (причината) и респективно вида на депресията, което ще предопредели стратегията на лечение на състоянието. Ако е необходимо, се прилага мултидисциплинарна терапия (от няколко специалисти – например психотерапевт и психиатър). Дизайнът на психотерапията ще се определи от това дали депресивното състояние е наследствено предетерминирано (ендогенна или клинична депресия), дали става въпрос за реактивна (реакция на негативна случка или събитие на загуба) или екзистенциална (на ненамиращите и търсещите смисъла) депресия.

Депресия – често и не толкова често срещани симптоми

Промени в настроението или други емоционални проблеми:

• Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко
• Персистираща тъга и потиснатост
• Чувство на безпокойство/тревожност и безпомощност
• Опасения и „предчуствия“, че нещо лошо ще се случи
• Чувство на празнота, липса на смисъл
• Гняв и раздразнителност
• Чувство на вина
• Загуба на увереност
• Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие
• Липса на мотивация
• Хронична умора, липса на енергия, летаргия
• Трудности в концентрацията, нарушения на паметта
• Затруднено взимане на решения, пасивност
• Неспособност за изпитване на удоволствие
• Страх за бъдещето
• Болестен страх от болести (хипохондрия) и от смърт
• Суицидни мисли или опити (най-често при клиничните форми на депресия)

Нарушения на храненето:

• загуба на апетит, редукция на теглото
• увеличаване на апетита, наддаване на тегло

Нарушения на съня:

• трудности при заспиване/ безсъние
• ранно събуждане/ чувство на умора след нормален по продължителност сън

Социални проблеми:

• Трудности във взиимоотношенията и в създаването на нови
• Изолация, социално отдръпване
• Липса на интерес от секса и/ли на сексуално желание
• Липса на наслада от времето за почивка
• Проблеми с алкохол или наркотици

Физически проблеми:

• Главоболие
• Болки в гърба
• Болки в ставите и мускулите
• Стомашни болки
• Психосоматични симптоми (блокажи) с неясен произход
• Чувство за физическо изтощение

Други симптоми на депресия в младежка възраст:

• Влошаване на оценките в училище
• непосещаване и бягане от училище
• Бягство от вкъщи
• Злоупотреба с различни субстанции
• Безразсъдно/себедеструктивно поведение

Причини, фактори и свързани състояния на депресията:

• Настъпило негативно събитие – загуба на близък човек, травма, развод, болестно състояние
• Социални или психологически фактори, стрес, нужда от промяна в начина на живот
• Безрадостност, повтаряемост, амортизираност в битието
• Физиологични фактори – ниски нива на невротрансмитери, хормонален дисбаланс
• Медикаментозна зависимост/ злоупотреба
• Генетично предразположение

Форми на депресия:

• Дистимия – потиснато и тъжно настроение, форма на хронична депресия. Депресивните симптоми и епизоди са продължителни, но относително по-леки от другите форми.
• Инхибирана – класическата депресия, каквато познаваме или най-често си представяме. Тя е от пасивен тип – човек е затормозен в действията и решенията си, липсва му минимална инициативност, демотивиран е да прави каквото и да е, отлага във времето банални ежедневни действия, каквито са сутрешния тоалет или разговор по телефон, като в тежките ѝ форми е неспособен да оперира на ежедневно ниво.
• Ажитирана – позната днес като тревожно-депресивен синдром. Като симптоматика и протичане изглежда пълната противоположност на депресията от инхибиран тип. Ажитираните „депресари“ са в непрекъснато движение, забързани, свръхактивни, свръхнатоварени, динамични, кариеристично ориентирани, често свръхабициозни, приповдигнати, понякога манийни. Зад това им поведение стои динамото на перманентното усещане на генерализирана тревожност, което се усилва многократно ако човек остане и за минута без работа.
• Реактивна – възниква след негативни и стресиращи житейски събития, най-често неочаквана шокираща загуба ( близък, работа или социален статус, нежелана раздяла). Преживелищната психотерапия повлиява изключително успешно депресиите от реактивен тип, като лечението в по-голямата част от случаите е  пълно и дълготрайно във времето.
• Сезонно афективно разстройство – депресивна форма, която силно се влияе от сезонността, респективно от климатичните условия. Свързва се с хормонални и неврофизиологични промени, настъпващи при намалена продължителност на деня и редуцирано излагане на слънчева светлина. Логично първите симптоми на сезонната депресия (желание за сън (нерядко над 12 часа на нощ), умора, липса на енергия, свръхапетит (най-често към сладки неща), наддаване на тегло)  се появяват най-често към средата на есента и достигат своя пик през зимните месеци, когато денят е най-кратък. Понякога се появява по-рядката парадоксална пролетно-лятна форма, при която депресивните симптоми са често противоположни на есенно-зимните (инсомния, намален апетит, загуба на тегло, генерализирана тревожност).
• Екзистенциална (ноогенна) – проявава се при хора с висок потенциал на интелигентност, много често с потиснати дарби и потеницал на личността, които се замислят над (и практически светоусещат през призмата на) фундаменталното безсмислие на живота, като в житейска мисия се превръща не/съзнателното търсене на неговия смисъл. Екзистенциалните депресари са представителите на човешкия род, които предприемат „вечното човешко търсене“. В случаите, когато не могат да го открият, симптомите на депресия се усилват, като два от най-изявените от тях са демотивация и отчаяние.
• Клинична (ендогенна) – тежка и продължителна депресия, най-честата причина остава неустановена; често се наблюдава фамилна обремененост (генетична предиспозиция).

Протичане и разпространение

Депресията повлиява негативно способността на човек да изпълнява ефективно ежедневните си дейности, като ходене на работа или на училище, грижа за себе си и за семейството, дори способността за развлечение и да прави нещата, които обича (в състояние на депресия такива най-често няма). Броят на  засегнатите в световен план непрекъснато се увеличава, само в САЩ те са над 20 милиона годишно, от тях жените са около два пъти повече, отколкото мъжете. Широкото разпространение на депресията, личната и соционалната дисфункционалност, до която може да доведе тя и рискът от самоубийства при някои от формите ѝ, я нарежда в челните позиции на социалнозначимите психически разстройствва.

Кое е адекватното лечение и как се излиза от тежка депресия?

Клиничната (ендогенната форма) е изцяло прерогатив на психиатрията, чийто основен инструмент е медикаментозната (симптомоцентрирана) терапия. За съжаление тази форма е тежко протичаща като симптоматика, хронична във времето и циклична като динамика. Възможни са светли периоди (заключване на депресията), редувани с внезапни екзацербации (повторно разгръщане на симптоматиката), като депресивното състояние до следващото „заключване“ може да продължи с месеци и дори с години.

Останалите форми на депресия се повлияват изключително успешно от преживелищната психотерапия, която е краткосрочна, обозрима, ефективна и спонтанно-естествена. Особено бързо и добре те се повлияват с методите на хипнозата и различните променени модели на дишане.

И докато повечето депресивни разновидности (инхибирана, ажитирана, реактивна, сезонна) са приоритет на преживелищната психотерапия, синтезирана в мощните InSighting практики и модели за промяна на състонието на съзнанието, екзистенциалната депресия е изцяло обърната към InSighting като философия на разЛичността, поставяща като първостепенен приоритет в живота, темите за личната свобода, автентичните ценности, себепознанието и трансперсоналните опитности, простиращи се отвъд рамката на ума, петте сетива и причинно-следствения начин на световъзприятие.

Ако реактивната депресия е вик за помощ, то екзистенциалната е копнеж/стремеж към свобода. Тя поставя вечния въпрос пред човечеството в търсенето на Смисъла: „Да имаш или да бъдеш?“, „Полетът на неприкосновената свобода или агонията на социалноприемливата роля и поведение?“.

„Когато достигнеш върха на планината, продължавай да се изкачваш.“ Дзен поговорка

• Автор

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център

Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта