Пост Covid-19 психически проблеми,
разстройства и дефицити
Още в началото на Covid пандемията, специалистите предсказаха, че ще се разрази “цунами от психиатрични разстройства” като послеефект на коранавирус ситуацията. По същото време една близка приятелка ми сподели прогноза, която беше прочела за световните тенденции в областта на пост-Covid-19 икономиката. Ще са три секторите, които ще експанзират значително по време и — още повече — след Covid карантината (нека оставим биткойна и криптовалутите настрана) — храната, търсенето/продажбата на имоти извън града и… психотерапията (в генерален план всичко свързано с менталното здраве). Което логично може да се свърже с три професии — фермер (няма да споменавам хранителните магазини и вериги — въпреки че трябва — не харесвам прекупвачите), брокер на земи и селски имоти и… психотерапевт.
Връзката между психотерапията и пост-COVID-19 психическите сътресения днес е очевидна. За тази ситуация има много предпоставки: наложената социална изолация, физическа дистанция и повсеместна карантина, възникналите социо-икономически проблеми и ескалираща несигурност (рухването на цели бизнес сектори), физическите и психическите последици от прекараната вироза и загубата на близки хора, са основните.
Търсенето на помощ от психотерапевт по време и след Covid-19 видимо се увеличи. Не го съобщавам със задоволство. От самото начало на практиката, ми допада много повече работата, свързана с развитието потенциала на личността, духовната свобода, темите за нонконформизма, промяната в човешкия живот и въпросите, свързани с дълбоките екзистенциални търсения (познати като „вечното човешко търсене”) пред лекуването на разстройства, плевенето на симптоми и справянето с патологии, зависимости и дефицити (които в превалираща част от случаите, се повлияват напълно успешно с методите ни на преживелищната психотерапия и безапелационната трансперсонална парадигма).
Фактът обаче е факт. Има бум на пост Covid-19 стресови разстройства и ескалация на психическите проблеми. Ще ги разгледаме в няколко основни групи — за пригледност.
Пост-Covid последици, причинени от социалната изолация, наложената дистанция и продължителната карантина
Кога човек се обръща към водопроводчик? И кога кара колата си на сервиз? А кога — нерядко със съпротиви — посяга към телефона и записва консултация при психотерапевт? Винаги по една и съща причина — когато не може да се справи с възникналия проблем сам.
Симптоми на посттравматичен стрес и дистрес, ексесивна генерализирана тревожност, реактивни депресии (последните две често се конфигурират в тревожно-депресивен синдром), разрастваща в осемте посоки социална агресия и ескалиращ гняв, инсомния (безсъние), развитие и усилване на зависимостите (алкохол, опиати, хазарт), промяна в поведението (страх от социални контакти (особено от тълпи) и някоя и друга компулсия, като постоянно миене на ръцете и докосването на дръжките на вратата с ръкав), тоталното изпростяване (не съм сигурен дали последното е въведено като официална диагноза в МКБ); и да, щях да пропусна — паник атаки aka паническо разстройство, които наелектризират нервната система на макс и ни карат да изпитваме ирационален ужас пред ставащото не само в психиката, но и вътре в тялото ни. Това са най-честите психични разстройства в пост-Covid-19 времената.
Продължителната социална изолация доведе много хора до обратен от очаквания посткарантинен ефект — вместо да увеличи потребността им от социални контакти, причини инстинктивното им отдръпване от социума и затварянето им в пашкул, от който не искат да излезнат (социофобия). Айзък Азимов е описал този феномен на десоциализация и панически ужас от жива среща с хора пророчески в някои от романите си.
Пост Covid-19 психичични разстройства след оздравяване
„След оздравяване“ едва ли е точна фраза, имайки предвид терминът “дълги Covid симптоми” — симптоми, които продължават седмици и месеци след преболедуването на инфекцията, при немалък брой от пациентите, срещнали се с вируса.
Генерализирана тревожност, депресии, пост-травматичен стрес са най-честите състояния, които продължават месеци и повече от година след прекарването на Covid. Фобия от социални контакти, страх от заразяване от докосване на външни предмети, отключване на ОКР дорисуват картината на сринато качество на живот.
Неврокогнитивни нарушения с нарушение на способностите за внимание, концентрация, запомняне и разбиране на по-сложни информационни конструкти. Сещам се за пациент, който е сериозен учен. Потърси ме по повод на това, че не разбираше смисъла на собствените си записки от времето преди да преболедува Covid. Когнитивните му остатъчни нарушения бяха отключили нелеко депресивно състояние.
Пост Covid-19 икономическа рецесия и психически разстройства
Целенасочено или не, Covid-19 беше тригера за иницииране на социална рецесия, масови съкращения и фалити (най-вече в сферата на услугите) и постави началото на световна хиперинфлация, която тепърва се разгръща и не се знае до къде ще стигне и до какво ще доведе.
Не е трудно да се досетим коя е доминиращата стресова емоция, която се генерира в психиката, при състояние на икономическа несигурност — страх! И производните му — генерализирана тревожност с последващи паник атаки, усещане за хроничен стрес/дистрес от усещането за постоянна несигурност, депресивни симптоми, злоупотреба с алкохол и опиатни вещества.
Пост Covid-19 последици и психически разстройства при здравните специалисти
При повече от 60% от лекарите, медицинските сестри, лаборантите и здравния персонал, които са на фронтовата линия в борбата с Covid-19 се наблюдават симптоми на инсомния, депресии и генерализирана тревожност. При по-голямата част от здравните професионалисти, които се обръщат за специализирана психотерапевтична и психиатрична помощ се наблюдават умерени към тежки прояви на психическите разстройства, допълвани от главоболие, усещане за хронична умора и летаргия.
Симптоми на посттравматичен стрес се наблюдават при 30% от здравните професиналисти на първа линия, повече от година след началото на пандемията.
Пост Covid-19 последици — няколко думи в заключение
Постефектът на Covid-19 пандемията ще има дълготрайни последици върху менталното здраве на много хора — пациентите, близките им, здравните специалисти и социумът като цяло. Светът няма да бъде повече същият. И промяната видимо за момента не води към по-добро нито индивидът, нито интеракциите му с обществото.
Казано накратко — Covid-19 се оказа социално значима пандемия не само засягаща физическото здраве, но и психическата цялостност.
Затова нека се вслушаме и приложим една непроходна мъдрост на един древен даоистки мъдрец:
“Решавай големите неща, докато са малки.” Лао Дзъ
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
