Фобиите са ирационалните страхове, които нарушават качеството на живот

Фобия (фобии – мн.ч.) – определение:

Ирационален страх от определени ситуации, действия или обекти. Понякога може да се идентифицира причина на биографично ниво, която да стои в основата на фобиите, но в повечето случаи такава не може да се открие. Докато страховете са (често) защитен механизъм от опасност, при фобиите не се наблюдава реален рисков фактор/обект/ситуация за здравето или за живота.

Видове фобии:

Фобиите се групират в три главни категории:

1. Социална фобия – много повече от стеснителност и срам

Генерализирана тревожност в социална среда и страх от излагане на обществено място, съпроводени с чувство на срам. Води до избягване на социалните контакти, повлиява негативно взаимоотношенията на всякакво ниво и професионалната реализация.

2. Специфични фобии – страх от нещо специфично и… напълно безобидно

 Конкретен страх от определен обект или дейност, като например:

–  Зоофобия – страх от животни, най-често срещаният вид специфична фобия, обикновено се развива в детска възраст. Някои фобии преминават спонтанно, други остават в зряла възраст. Арахнофобия – страх от паяци, офидиофобия – страх от змии, орнитофобия – страх от птици, апифобия – страх от пчели; страх от котки, кучета, мишки, насекоми.
–  Клаустрофобия – страх от тесни пространства, като асансьори, тунели и др. Настъпва страх от попадане в капан, задушаване. Предприема се поведение, насочено към безопасност, например сядане в близост до прозорец или изход, но това не облекчава страха. Нелекувана, клаустрофобията може да се задълбочи и да започне да се мултиплица в по-широк кръг от пространства/ситуации.
–  Акрофобия – страх от височини, може да се появи дори при изкачване на стъпала или стълба.
–  Аерофобия – страх от летене със самолет; понякога възниква след травматично преживяване в самолет, но често не може да се открие рационална причина.
–  Хемофобия – фобия от кръв, от гледане на кръв или взимане на кръв за изследване; може да се съчетае с трипанофобията.
– Трипанофобия – фобия от инжекции. Фобия от нараняване или от инвазивни медицински процедури. Съпровождат се от припадане и спадане на кръвното налягане.
–  Аутофобия/ Изофобия – абнормен страх от самота и оставане насаме със себе си.
–  Канцерофобия/ Карцинофобия – абнормен, достигащ до паника страх от развитие на рак. Всеки телесен дискомфорт се приема като знак за тумор. Страх от контакт с раковоболни.
–  Неофобия – страх от всичко ново.
–  Геронтофобия – страх от остаряване или от стари хора.
–  Танатофобия – страх. простиращ се до ужас от смъртта

3. Агорафобия – паниката се надига при обширни пространства, молове/хипермаркети и обществени места

Агорафобията спада към тревожните разстройства. Асоциира се със „страх от отворени пространства“ (агора на древногръцки означава площад) и е третата основна група фобии. Но всъщност агорафобията е доста по-сложно състояние от специфичните фобии и често се простира по-далече от предилекционните „големи пространства“.

В същността си представлява ирационален страх или безпокойство от определени места или ситуации. По тази причина при агорафобия, страхът на засегнатите е, че няма да могат да избягат от мястото/ситуацията, усещат се „без изход и като в капан“, „надвисналите над тях огромни пространства“ предизвикват безпомощност, обърканост, понякога дезориентация, изпълват се с ужас, че няма кой да им помогне. Самата аура (начални симптоми) на агорафобия, могат да предизвикат ексесивно и неконтролируемо нарастване на тревожността. Показателен е фактът, че това може да се случи не само, когато пациентите са в реална ситуация, но дори и когато само мислят за нея.

Агорафобията много често е свързана с паническото разтройство – страхът от определени места или ситуации възниква, когато пациентите са отключили  паник атака (в МОЛ/хипермаркет, обществен транспорт, задръстване, тълпа или дори при напускане на дома). Така развиват страх от появата на последващи паник атаки в същата или подобна ситуация (имах пациентка, чиято първа паник атака се беше случила във влак; до започване на психотерапията, тя не се беше возила на транспортно средство, движещо се по релси, близо 10 години).

Статистически агорафобията се среща два пъти по-често при жените. Нелекувана, може да доведе до перманентно затваряне вкъщи (тук е валидно правилото на „главата на змея“ – поддаването на един страх, води до появата на още три, и на още три, докато животът ти бъде тотално подчинен на менталните демони).

С методите на преживелищната психотерапия (Инсайтинг Интензивно дишане и хипноза) до ефективно лечение достигат 80-90% от хората с агорафобия.

4. По-рядко срещани и екзотични форми на фобии

• Паранормални страхове:
  –  Трискайдекафобия – страх от всичко свързано с числото 13
  –  Фазмофобия – страх от духове
  –  Хироптофобия – страх от прилепи или вампири
• Други фобии:
  –  Еметофобия – страх от повръщане
  –  Одонтиатофобия – страх от ходене на зъболекар
  –  Бронтофобия/астрафобия– страх от бури и гръмотевици.
  –  Фартофобия – страх от флатуленция на публично място.
• – Ирационален страх от вода, страх от падане, от шумни звуци, от клоуни и други.

Симптоми при фобиите:

• Физически симптоми на тревожност или паническо разстройство при проява на фобията– сърцебиене, гадене, диария, потене, треперене, недостиг на въздух,  чувство за задушаване или замаяност;
• Напрежение на очакване – безпокойство от попадане в дадена ситуация или евентуална среща с обекта на фобията;
• При деца – плач, хващане за родителя, получаване на пристъп.

Протичане и разпространение:

Страхът от определени обекти, дейности или ситуации води до силно желание за тяхното избягване, а това често влошава качеството на живот. Засегнатите разбират, че страхът им е ирационален и са извън реална опасност, но въпреки това не могат да го обяснят или контролират. Борбата с фобиите се утежнява и от стремежа за прикриването ѝ пред околните. От различни видове фобии страдат над 5-8% от населението, повече жени, отколкото мъже.  Хора със семейна история (фамилна анамнеза) за фобия/фобии, срещаща се в неподсредствени членове от семейството, са три пъти по-склонни да развият фобия от останалите. Специфичните фобии са чести при деца и обикновено изчезват след определено време. При възрастните най-често започват внезапно и са по-продължителни и тежки като протичане. Едва 20% от страдащите от фобии, успяват да се освободят от тях без своевременна адекватна психотерапия.

• Автор

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център

Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта