сп. Енциклопедия Здраве, януари 2019
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ
Депресията на разЛичностите
Един сеанс с д-р Димитър Тенчев
Празниците не/възможни
Коледа… Нова година… подаръци… отпуска… радост… еуфория. Не винаги. Не при всеки. С годините — все по-рядко.
Коледа — време, в което човек може да си позволи лукса да остане повече насаме с вътрешното си аз и не/съзнателно да обърне духовния си взор към себе си; (след) Нова година — период на изтрезняване, на осъзнати неосъществени надежди, на неизпълнени отминали “новогодишни“ обещания; хроноточка на ретроспекции и равносметки — по-критични, остри и обезнадеждаващи с всяка следваща цифра от календара.
Депресията на депресарите
Има ли зависимост между депресиите и новогодишните празници? В северното полукълбо със сигурност. Визирам сезонните — често тежко протичащи — депресии, които увеличават мачкащата си сила върху психиката, пропорционално на времето с редуцирани продължителност на деня и количество слънчева светлина, която достига до сетивата. Pink Floyd визират именно това “desperate in English way” състояние, протичащо на острова, известен със сивото си потискащо време и меланхоличните си поданици.
Но не това състояние е обект на днешния ни сеанс. А една друга депресия — по-малко известна, но по-фундаментална за човешкото развитие — тази на депресарите по природа.
Когато кажем “депресия”, си представяме човек, съзерцаващ апатично точка в пространството; намиращ се в потиснато настроение; без желание за комуникация; на който му липсва инициативност дори за минимална физическа или интелектуална активност; давещ се в бокала на маланхолията си; затъващ без съпротива в блатото на безнадежността.
Една различна депресия
Депресията обаче е многолика по своя характер и освен, че се класифицира според вариациите си на протичане, тя може да се отличи и според причините, които стоят зад нея.
Една от тези причини е чисто екзистенциална. Нерядко се проявява при хора, които могат да си позволят лукса да се отдадат на състоянието си необезпокоявани. Носителите на екзистенциалната депресия може да са личности, които са покрили чеклиста за успялост в живота – имат над средния жизнен стандарт; престижна професия; къща, кола, жена/мъж, деца, куче; две/повече коли; дом в заможен квартал; редовни набези до европейски и по-екзотични дестинации. Често будещи (не)съзнателна завист у познати и колеги, всичко според критериите на живеене при екзистенц депресарите трябва да е наред. Трябва… но не е.
Защо ли?
Защото страдат от депресията на разЛичните, а тя не корелира пряко с постиженията в живота, поне не спрямо тези, които са “приоритетни“, “важни” и “престижни“ според масовката. Защото “придобитото” и “постигнатото” не може да придаде смисъл в живота им.
Екзистенциалната депресия — още щрихи и нюанси
Екзистенциалната депресия се появява при хора, склонни към себерефлексия. Това са личности, които обръщат погледа си по-често навътре към себе си, в контраст с хиперактивните работохолици, социалните инфлуенсъри или вечните купонджии, изработили щраусови стратегии за бягство от дефицитното си “аз”. Да си го кажем направо — хората с екзистенциална депресия са по-дълбоки, чувствителни и интелигентни от останалите.
Това са личности, които правят рекапитулация на живота си не само инцидентно през коледно-новогодишния слот на годината или като реакция на определено шоково събитие (смърт на близък, загуба на работа, раздяла и т.н.). Екзистенциалната депресия е породена от изострена чувствителност по отношение на смисъла на живота и на безсмислието на самото съществуване в генерален план.
“Четирите С” — темите на вечното човешко търсене
Екзистенциалната депресия се завихря като динамична сила около роторите на четири водещи теми, които обозначавам с четирите “С”: свободата, смъртта, самотата и смисъла (респективно безсмислието). Хората, които отбелязват тези сили в живота почти непрекъснато, размишляват върху тях, без да полагат специални усилия за това, са екзистенциални депресари. Това формира разЛичния им мироглед и често нестандартния им алгоритъм за генериране на избори. “Четирите С” пораждат типичните усещания на депресията — безсилие, отчаяние, безнадеждност, самота, тревога, самоизолация, усещане за различност, неразбраност, гняв. Но те също даряват черти на характера, които “другите” не носят — нестандартност, възприятия извън рамката, нонконформизъм, сила за взимане на непопулярни решения, които могат да доведат до епохални открития или да те изстрелят в качествено нова орбита на битие.
Общоизвестен факт е, че това е депресията на пионерите интелектуалци, гениалните учени, духовните лидери, на разЛичните творци и не на последно място на даровитите деца. Въпреки често полярните различия в темпераментите на екзистенциалните депресари, има една тънка червена нишка, която е втъкана като характерова особеност във всички тях — търсаческият дух, който е решаващ фактор за (себе)изваждане на личността от бетонната рамка на рутината. Стив Джобс си е задавал всеки ден пред огледалото един въпрос: “Ако днес е последният ден от живота ти, би ли го изкарал по начина, по който смяташ да го направиш? Ако няколко дни поред отговорът е “не“, значи е време за промяна.”
Екзистенц депресарите — какво изпитват?
Ето няколко от основните усещания на екзистенц депресарите:
- Фонова тревожност, стрес и тъга, генерирани от принудителните действия и стил на живот, който “другите” налагат (безрадостната работа 9 до 5 е само един пример за това) от една страна и фундаменталното безсмислие всичко това да се прави от друга.
- Повишен интерес към едно или повече от четирите “С”, като водещи теми в световъзприятието и като проявления в битието.
- Ниска мотивация и липса на енергия за “съучастие” в злободневния живот.
- Обсесивно желание за промяна, често свързано с искейпизъм (импулс за бягство от социума, какъвто е).
- Усещане за неразбраност, различност, за липса на сродност, дори и сред “близките”, което често води до прекъсване на връзките с миналото и доброволна самоизолация.
- Непрекъснато подлагане под лупа/съмнение реалността и съотнасянето ѝ с етюдите от вечното човешко търсене — целта, смисъла, посоката, съдбата, “аз”, вселената и отвъд нея.
Какво да правим в случай на екзистенциална депресия?
- Преживелищната терапия е средство номер едно от арсенала. Тя изважда наяве дефицитите и травмите от несъзнаваното, освобождава ги чрез катарзис, трансформира ги, заличавайки крайните противополжности в психиката, дава енергия за промяна и не на последно място води много от участниците до трансперсонални преживявания, които трансформират мирогледа и качеството на живот на фундаментално ниво.
- Освобождаване — от хора, факти и обстоятелства, които са ни “забивали”, тровели, паразитирали от живота и живеца ни, години наред.
- Сливане с потока на Промяната — ключовата дума за всеки екзистенц депресар, която ще се превърне в неговия магичен цинобър към по-смислен живот.
- Разгръщане на дарбите; занимания с нещата, които изразяват личността, в контраст с принудителната работа, която помага за елементарното оцеляване. Неслучайно най-иновативни са хората, които са съчетали дарбата, хобито и професията си в едно.
- Медитация, дишане, хипноза — различни портали към променените състояния на съзнанието, водещи до надличностни и пикови преживявания, които са “универсалното хапче” за екзистенциалните търсачи.
Има ли нещо добро в екзистенциалната депресия? Няколко думи за финал.
Без екзистенциалната депресия светът нямаше да има Буда — един от многото примери за носители на “екзистенциалнодепресарския ген”. Моментът, в който принц Сидхарта — престолонаследник на древноиндийско княжество — подлага под съмнение смисъла на изпълнения си с лукс и очарование живот; усеща вледеняващ ужас от смъртта, старостта и болестите като неизбежен фактор и съзира нишката на страданието в битието, е повратната точка, от която започва духовната му метаморфоза от човек на високото статукво (принц) в Буда (Пробудения за смисъла мъдрец).
Което ни подсеща за отговора на въпроса. Има ли нещо добро в депресията? В депресията — не. Никой не обича хладния ѝ полъх, дори и екзистенц депресарите. В екзистенциалната депресия обаче има. Защото тя е тригер за духовен катарзис, който води до несимволична промяна в битието; до разгръщане на тоталния потенциал на личността; до трансформация на мирогледа и опростяване на стила на живот; прави ни автентични, оригинални и социално неконтаминирани разЛичности, търсещи не само мястото си във вселената, но и мястото на вселената вътре в нас.
Успех в намирането, не в търсенето!
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
