Скептикът: „ОК! Ако все пак реша да търся промяната, имам някои въпроси. Как действа психотерапията? Кой от многото й клонове и школи би бил ефективен за мен?“

За да не ни обвините в пристрастие (което винаги ще го има), нека си послужим с думите на един от най-великите психолози на 20 век, Ейбрахам Маслоу: „Трансперсоналната психология е четвъртата сила в психологията!“

Маслоу прибавя към официално признатите три клона на западната психология и четвърти – трансперсоналната психология. Какво налага това? Според него психоанализата (първата сила в психологията) и бихейвиоризмът (втората сила) са твърде ограничени, за да обхванат човешката природа в нейната цялостност и сложност. Психоанализата се заражда в резултат на търсене на обяснение и лечение на човешката психопатология, а бихейвиоризмът се опитва да сведе цялата човешка природа до физиологичните процеси на стимул – реакция. Така че те не навлизат в онези феномени на човешката психика, които не могат да бъдат обяснени със сексуалния нагон или сведени до опростени неврофизиологични процеси. Такива феномени са ценностите, системата от вярвания, съзнанието, любовта, стремежът към себеактуализация (цялостно разгръщане на личностния потенциал) у човека.

Това налага диференцирането на нова (трета) сила – хуманистичната психология, която се развива в началото на 60-те години на миналия век и се основава предимно на научните трудове на Ейбрахам Маслоу. Третата сила на психологията набляга не върху психопатологията, а върху човешкия потенциал и неговото развитие. Акцентът се премества върху идеята, че човекът има уникален вътрешен ресурс от сила и способности, които могат да бъдат изявени в максимална степен, когато личността е оценена, подкрепяна, правилно мотивирана и има възможност безпрепятсвено да изразява и споделя своите емоции (вътрешния си свят). От хуманистичната психология водят началото си станалите известни напоследък клонове на позитивната терапия.

През 1968 (година, известна с драматични събития и промени не само в човешкото общество, но и в човешкото съзнание) Маслоу споделя мнението си, че хуманистичният модел на човешката психика е също ограничен и не може да даде пълно обяснение за същността ѝ. Той продължава изследването си върху необятните селения на несъзнаваното, като опознава още по-далечни територии от вселената на човешката психика и разбира, че има способности и сфери на възприятие, които се простират дори отвъд човешката себеактуализация. Те се проявяват в мощни пикови моменти, при които чувството за ограничение и его-аз изчезва и отстъпва място на разтърсващи преживявания за любов, единство, екстатична радост, знание, надвишаващо това, получавано от петте сетива и т.н. – преживявания, които водят до дълбока трансформация на личността и на схващанията за вселената, живота, човечеството, времето, духовното и материалното, личното призвание и смисъла на всичко това.

Методите, подходите, парадигмата и философията на трансперсоналната психотерапия надхвърлят установените догми и сриват устоите на материалистично ориентираните клонове в академичната психотерапията, защото дават революционни отговори за същността на човешкото съзнание.

По съвсем нов начин се разглеждат причините за психотравмите, които невинаги могат да бъдат изолирани на биографично ниво. Доказва се ролята на перинаталните етапи на развитие в генезиса им, т.е. развитието на плода в утробата и времето, обхващащо раждането и непосредствено след това (т.нар. родова травма). Обособяват се и трансперсоналните преживявания като част от индивидуалния и колективен опит, в които индивидът може да има идентификация с архетипи, предци, минали съществувания, с вселената като цяло или с определени характеристики на битието – самота, лекота, емпатия, свързаност с група хора или с човечеството като цяло.

Така трансперсоналната психология прехвърля своебразен мост между духовните учения от древността (като се започне с шаманизма, йога, дзен и др.) и съвременните научни дисциплини, свързани с новаторските и разчупващи стереотипа подходи за изучаване на съзнанието. Тя веднъж завинаги изкарва човека от класификацията на еволюирал доминиращ животински вид на планетата, чиито неврофизиологични процеси и нагони за размножаване и оцеляване са причина за поведението и психопатологията му.

Трансперсоналната психология поставя съвсем ново ударение върху човека като духовна и социална същност, като потенциал, който му дава възможността не само да оцелее по-дълго, но и да намери отговорите на вечното човешко търсене – „Кой съм аз? Има ли смисъл животът? Със смъртта ли свършва всичко? Какво са Вселената, времето, пространството? Има ли Бог?“ Така изследването на причините, поради които животът или психиката ни не функционират оптимално и хармонично, се превръща във вълнуващо пътуване, а ние – в изследователи на безкрайните вселени на несъзнаваното.

Направихме първата крачка. Нека продължим нашето пътуване… пътуването към себе си!