Въпреки внушенията, утвържденията и осъзнатите решения, които вземаме, в края на краищата несъзнаваното прави окончателния избор. То предопределя решенията ни, защото в него се формират нашите мотиви, с корени в почвата от страхове и желания, които често остават зарити.

Например, неистово искаме да се освободим от немотията в живота и към нас да потече полагащото ни се изобилие от богатства. Но колкото и ултимативно да го изискваме от живота и колкото и волеви усилия да полагаме, колкото и опити да правим, ще останем в същото състояние, в което сме били, докато не се освободим от някои вредни програми-вярвания („аз не заслужавам“, „богатите са мошеници“, „много добро не е на добро“, „ако съм богат, няма да съм духовен“), стапяйки ги в огъня на вътрешната трансформация. Много често човек получава шанс да забогатее, но не след дълго нещо се случва и той се връща в изходното си състояние на дефицит, защото то съответства на по-дълбоката, по-трайната и по-фундаменталната основа от вярвания, които в случая са негативни. Прави нови и нови опити, но винаги когато започва да успява, неговият спътник – провалът, се повявява отново. И тъй като не забелязва подривните програми, които работят дълбоко в него, човек основателно (от своя гледна точка) започва да вярва, че е карък по природа и че няма право на щастие, успех и просперитет. Привлечена като магнит от подобните по заряд вярвания, в несъзнаваното се е врязала още една негативна програма и колелото на несполуката е направило още един омагьосан кръг.

Има път за преодоляване на несъзнателните негативни и себеразрушителните импулси…

И това е пътят, водещ към себе си. InSighting следва епохалното откритие, изгравирано преди хилядолетия в древноегипетските изумрудени скрижали: „Каквото е горе, това е и долу. Каквото е отвътре, това е и отвън“. Хипнозата и хипнотерапията, различните InSighting практики като InSighting Интензивното дишане ни изпращат на пътешествие в безкрайната и тайнствена Вселена на несъзнаваното. Самото пътуване към себе си и докосването до ядрото на истинската ни идентичност ни освобождават от усещането за психичното време (минало и бъдеще) и променят тотално нашата осъзнатост. Този процес е целебен, трансформиращ и креативен. „Дефрагментираните“ файлове в подсъзнанието ни се пренаместват, ненужните „вирусни програми“ (страхове, агресия, неосъзнати себедеструктивни навици и т.н.), които затормозяват психичните ни процеси, биват изтрити. Нови, оптимални вярвания и избори за живота се вграждат в реорганизираната ни психика и тя се превръща в структура от по-висш порядък, работеща в синхрон със събитията около нас и потока на вселенската хармония. Аз-ът излиза от летаргията и потиснатостта, и започва да рисува с багрите на дарбите и уменията си своя шедьовър върху чистото платно на битието.

Когато преминаваме през преживелищна терапия, животът ни се променя в резултат на недоловимите, нежни промени в самите нас, които аналитичният ум закъснява да регистрира. Затова настъпилият траен терапевтичен ефект и подобряването на качеството ни на живот често се осъзнават пост фактум. Не разбираме нито как са се случили, нито какво ги е индуцирало. И тогава, ако сме по-наблюдателни, ще си зададем въпроса: нима промяната дойде от терапията? При хората, преминаващи през методите на преживелищната психотерапия, двете съвпадат по време. Така че отговорът е ДА!

Животът ни казва „ДА“, когато кажем „НЕ“ на всичко, което не сме.

Трябва да отидете на мероприятие или на парти, на което не ви се ходи, но не знаете как да откажете? Там ще видите фалшиви лица, ще чуете лицемерни фрази, ще се натъкнете на прекалено много преднамереност и позьорство. Но ако кажете каквото мислите, ще го приемат в най-добрия случай за ексцентричност или проява на лош вкус. Какво правите в този момент? Казвате ли „НЕ“ без да ви пука дали някой ще се обиди? Колко още много по-важни НЕ-та премълчавате в живота си? В досадната работа, която ви осигурява насъщния, но не и радостта от вкусването на залъка; във взаимоотношения, които отдавна са изчерпани, но са ви закотвили в блатистия залив на една благоразумна монотонност; в семейството, където от деца бивате приети само ако „сте послушни“ и правите това, което ви кажат (по-късно този модел ще се пренесе и в интимните връзки, където желанието за одобрение доминира дори над най-същностните потребности); в избора на „сигурна“ професия, а не на бунтарски-дръзновено призвание. Колко пъти на ден казвате „НЕ“ на самите себе си? Пребройте ги, започнете сега. НЕ-тата може да стигнат и до най-дребните детайли от ежедневието ви.
При толкова НЕ-та как е възможно да очаквате животът да ви каже „ДА“? Предприели сте офанзива срещу самите себе си и дори кубичният сантиметър на късмета да кацне на ръка разстояние от вас, вие ще го помислите за поредната досадна муха и ще го пропъдите с вяло движение.

Превръщането на психическата ви вселена в единица от по-висш порядък в новата си структура не търпи нулите на старите градивни материали – предразсъдъци, суеверия, страхове, желание да се харесате на всяка цена и на всеки, склонността да правите компромиси и да загърбвате истински стойностните, пък били те и малки, неща в живота си. Всичко, което ви е възпирало да казвате с усмивка, но категорично „НЕ“ и да продължавате да проправяте Пътя си, се отронва само. Насилствените промени стават излишни, няма нужда да се опитвате да бъдете някой друг. Защото… когато сте себе си, всичко останало идва от само себе си…

Това е и основното послание на InSighting. Нещата идват в живота ни, когато сме готови за тях. Като под „готови“ не се разбира скандирането на ултимативни декларации по посока на околните, живота или Твореца, нито недоволното тропане с крак и пискливото „Искам!“, нито характерния за нашите географски ширини безспирен хленчещ ропот.

Готови сме, когато вътрешният ни свят необратимо се е трансформирал в нещо по-добро и полезно за нас самите. Тогава външният не може да не отговори на променения му резонанс от вярвания, ценности и убеждения.

Психотерапията не просто ни е спасила от симптомите, не само е излекувала менталното или емоционалното страдание. Тя е премахнала най-тежкото бреме, което човек безропотно е надянал като хомот – това да не бъде себе си и вечно да се стреми да бъде някой друг.