Да случваш чудеса!

Като се научи да възнамерява. И тук е много важно да разберем разликата между възнамеряване и позитивно мислене. Позитивното мислене, проповядвано в много книги и от много методи, се основава на логическия ум, на логическо обусловени схеми и анализи. Но те просто не могат да случват промяната. Промяната се случва, когато човек навлезе в т.нар. променено състояние на съзнанието – чрез медитация, транс, дихателни практики, хипноза. Подобно преживяване ни осигурява достъп до несъзнавания ум. Той не е видим, не работи според принципа причина-следствие, не се подчинява на логически убеждения, нито на приьоми, било то на позитивно или на негативно мислене. Самото преживяване случва промените в този несъзнаван ум и вече след като те се случат вътре в нас, се проектират и във външната действителност под формата на изцеление на живота ни или на трансформираща промяна. Методът на възнамеряването, описан в книгата “Wishpin. Алгоритъмът на успеха” функционира по следния начин – навлизане в променено състояние на съзнанието, т.е. на бета или тета ниво, ако искаме да използваме по-физиологични термини, издебване на паузата между мислите, в която “записваме” намерението си и забравяне на нeго. Мислене почти не съществува. Него го има дотолкова, доколкото да обясним и да разберем как работи съответният метод. Но истинските чудеса започват там, където спира умът.

Когато отчаяно възнамеряване и искаме нещото да се материализира на всяка цена, ние въвеждаме наблюдател в системата. Самият наблюдател вече саботира случването на процеса. Не знам защо става така, но е факт. Физиците са установили, че ако наблюдаваш един електрон, той се държи като частица. Щом наблюдателят изчезне – електронът започва да проявява качествата на вълна. Същото е и с намерението. Ако не влагаш очаквания, надежди и мисли спрямо него, то се случва. Ако започнеш да трепериш кога ще се сбъдне и дали изобщо това ще стане, вкарваш съмнения, страхове, негативни очаквания, нерешителност и проектираш собствените си бъгове в намерението. Това са и предпоставките, които “замърсяват” самото възнамеряване.

Да, разбира се. Имали сме семинари, посветени на пречките при възнамеряването и на “неуспешните” възнамерявания.
На първо място алгоритъмът не е спазен докрай. Едната причина е вкопчването в желанието и въвеждането на наблюдателя, което вече обсъдихме. Другата причина е липсата на достатъчно личностна сила. В книгата е обяснено, че възнамеряването е вид работа. Как се дефинира според физиката работата? Тя е промяна на дадена система от състояние А в състояние В, за което се изразходва определено количество енергия. Т.е. необходима е енергия, за да вдигна тази книга например и да я преместя. Една мравка не би се справила, защото няма тази енергия. Дори един мравуняк няма да успее да помести книгата. Необходимо е да генерираме достатъчно личностна сила, пребивавайки в променени състояния на съзнанието и в медитация. Личностната сила, макар и неосезаема, е факт. Когато я имаме – нещата в живота ни се случват по един оптимален и печеливш за нас начин. Когато я нямаме, каквито и книги да четем и по каквито и системи да практикуваме, те просто няма как да се сбъднат. Затова казвам, че метода се свежда до това да генерираме енергия, да слеем тази енергия с намерението и да го “пуснем” в безкрая на вътрешната тишина, така че то да се реализира. Бариерите от деструктивни вярвания понякога също спират възнамеряването. Например на подсъзнателно ниво човек си е внушил, че дадено нещо няма как да стане, защото има усещането, че “не го заслужава” или с други думи има комплекс за вина. Каквито и възнамерявания да правиш подсъзнанието ще те саботира. Затова трябва да се работи и по отстраняването на “бъговете” на подсъзнателно ниво.

Има много начини. Например чрез групови възнамерявания. В съзнанието на други 10 човека тази бариера не съществува. Груповото възнамеряване има още едно предимство – силата на намерението не е просто сбор от личностната сила на участниците, а се увеличава в геометрична прогресия. За “падането на бариерите” може да въведем и т.нар. котви – те са описани в “Wishpin”. Създаваш алтернативи и вече не трепериш дали даденото нещо ще се случи. Например да речем, че непрестанно се тревожа за бизнеса си – как се развива, накъде отива и т.н. Това осуетява всякакви опити да възнамеря разцвет или експанзията му. Тогава, например, намирам алтернатива в съзнанието си, че мога и без него – мога да отида при учителя си по будизъм, ще живея там, ще медитирам по цял ден без повече да се занимавам с глупости. Тази котва (че има други варианти в живота ми) ще осигури спокойствието и вътрешната убеденост, които са най-важните фактори за едно цялостно проявено без изкривявания намерение.

Желателно е, въпреки, че много хора ще установят, че са имали сбъднати възнамерявания, които просто са се “търкулвали по ръба” на съзнателния ум, без да са следвали конкретно какъвто и да е метод. Някак си е бил несъзнателно издебнат мига, в който вероятно те за кратко са се озовали в спонтанно променено състояние на съзнанието, нещо са възнамерили, без да са го осъзнали напълно и без да знаят точно как, и са го забравили. Ето го алгоритъмът! Това е именно майсторската степен – възнамеряване без възнамеряване. И когато станем много добри и натрупаме достатъчно опит и личностна сила – можем да случваме намеренията си в реално време!
А относно дали истината е да задържим максимално трансовото, промененото състояние на съзнанието – би било добре, тъй като то води до генериране на личностна сила (или енергията, която осъществява възнамеряването). Наличието й е факторът, който ни кара да променяме реалността си. И обратното – отсъствието й ни принуждава да замръзваме в реалността, в която сме. Проблемът на съвременния човек е, че непрестанно губи и пилее енергията, която може да промени живота му, в рутината, в битовизмите, в еснафските желания, в дребнавите караници и спорове, които се мултиплицират до хиляди, милиони на брой и започват да паразитират в ежедневието и в съзнанието му. Тези паразити източват енергията и силата му. Не случайно в края на работния ден човек се чувства като изстискан, смазан. А иначе самото възнамеряване трае точно един миг! По-продължителното състояние на медитация повишава шанса да уловим мига, който ще промени съдбата ни.

Възможно е. Но съм забелязал, че човек, който е с материалистичен ум, с консуматорска настройка на съзнанието, така или иначе с или без метода на възнамеряването, ще си остане заровен в материята. Докато, ако човек има интерес към духовното и иска да освободи времето си от битовизма и денонощната работа, с която само оцелява, методът на възнамеряването може да привлече съответните материални фактори, които да му донесат свободата да прави каквото иска и да се занимава с това, с което обича. Wishpin алгоритъмът на възнамеряването може да ни освободи време и да ни осигури необходимото изобилие, с което да излезем от матрицата на битието. Процесът на възнамеряване може да се илюстрира с примера за ножа – с него може да си послужим, за да срежем нещо, но може и да ни убие. Така че всичко зависи от качеството на съзнанието и от типа човек, който ще го прилага. Но хората с алчно консуматорски уклон, най-вероятно изобщо няма да започнат да се занимават с намерението, защото по принцип те са свикнали на причинно следствените връзки и на конвенционални методи на придобиване на богатство в ежедневието, приети във външния свят. А за хората, устремили се към духовната свобода, възнамеряването предоставя един бонус. Винаги съществуват дребни или големи желания, които не са се сбъднали в живота на един такъв човек и той ги е потиснал дълбоко в себе си. Това е причината потиснатите желания да се проявяват отново и отново и да го дърпат надолу чрез чувството на неудовлетворение, че не са се реализирали. Възнамеряването може да сбъдне тези желания и по този начин той да им се “нарадва” или да разбере тяхната несъстоятелност, така че те вече спокойно да отпаднат от съзнанието му и да не го мъчат повече.

Не е хубаво да се определя по какъв начин да се случи нещото, просто възнамеряваш например 100 милиона и това е. Не си повтаряш имам 100 милиона, имам 100 милиона. Просто забравяш. И човек не трябва да се подлъгва да ги иска или да ги очаква точно от определено място. Защото тогава попада в капана на причинно-следствения логически ум. Така саботираш намерението. Саботираш безкрайните възможности, които съществуват в несъзнаваното и са готови да работят в твоя полза, ако не се месиш. От теб се иска само да издебнеш момента на тишина на ума, когато се случва възнамеряването.

Етиката подобно на това дали възнамеряването ще бъда насочено в материална или в духовна наука зависи от качеството на съзнанието на самия човек. Възнамеряването само по себе си е неутрална сила и предполагам, че ако човек има достатъчно личностна сила и си възнамери жената на някой друг, ще я получи. Но същевременно да си припомним сентенцията: внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Нещо, което възнамеряваш и не е за теб може да доведе най-меко казано до усложняване на живота. А понякога и до задънена улица. Етиката във възнамеряването зависи от духовната и емоционалната интелигентност на човека да си пожелае правилното нещо. Същото е като етиката в живота. Истинската етика човек я носи в себе си и тя не се възпитава отвън за разлика от морала или допустимото за даденото място или епоха поведение.

Има едно правило, свързано с луната. Тя управлява и влияе не само на видимите цикли в природата и човека, но и на невидимите. Когато нараства времето е подходящо за възнамеряване на неща, които искаме да придобием. А когато намалява – за неща, от които искаме да се освободим. Положението на луната в зодиака пък определя и подпомага “темата на възнамеряването”, например луна в Телец е подходяща за възнамеряване на изобилие, любов или на начинания, които искаме да са дългосрочни и трайни във времето.

Определено не. Даже най-голямата му стойност е именно като инструмент по пътя на духовното развитие, по пътя към свободата. Свободата за мен е да разширяваш кръгозора си, да се стремиш към непознатото, да загърбваш сигурното, да не правиш компромиси и да позволяваш на невъзможното да се случва. Можем да възнамеряваме да се освободим от страховете, от задръжките, от себеограниченията на ума, от наложените отвън чужди модели. Можем да възнамерим да намерим буренясалия път към истинското ни аз или към истински стойностното в живота ни. Но през всичките години, в които съм наблюдавал хората, които работят с намерението, твърде рядко съм виждал някой, който да използва този неоценим потенциал на практиката за цели извън базовите си потребности.