Които ме познават от моя първи семинар / 08.12.2008 г. / , знаят че неведнъж съм критикувала открито, както самата преживелищна практика, така и Митко / с него дори сме вадили саби или по-скоро кръстосали саби още от първия ден /. Сега, година и половина почти по-късно мога открито да призная и пред себе си / най-вече пред себе си /, а после и пред вас, съмишленици или не на InSighting идеята, че това е МОЯТА ПРАКТИКА, че тя ми помага не просто да бъда себе си, а да извадя на повърхността най-доброто от себе си, като постепенно отмества наслоените пластове негативизъм, черногледство, едно стаено чувство на безизходност и тихо отчаяние, примесено със злоба, не просто към света, а към самата мен. Преживяванията ли? Ха-ха-ха – от кошмарни по-кошмарни, ако започна да ги описвам, ще ви откажа да идвате, а си заслужава да дойдеш в залата по дишане, дори само, за да избягаш от нея / от себе си /. Начинът на интеграция и ефекта от дишането оставям на вас. За всеки е различно, а за мен… аз продължавам да вървя /Keep Walking!/
