ПАНИК АТАКИТЕ

Проклятие или благословия?

Паническото разстройство е общопопулярно и лесноразпознаваемо състояние, станало част от попкултурата на съвременния човек. Това не беше така само до преди петнайсетина години — приблизително по времето, когато стартирах своята индивидуална практика.

И ако по онова време, за голяма част от специалистите паническото разстройство беше енигматично състояние — което ако биваше разпознавано, се припокриваше и третираше в най-добрия случай със загубилата от десетилетия давност “страхова невроза”, — днес то се диагностицира за минути, но… се терапира за дни, месеци, понякога и години. Въпросът е защо?!

Преди да отговоря на него, нека преминем през горещите точки на паническите атаки — какво представляват те, как протичат, каква е честотата на разпространението им, кое ги поражда, какви са възможните варианти за терапия.

И така…

Паническото разстройство — що е то?

Паническото разстройство е вариация на тревожното разстройство. Сякаш от нищото човек бива връхлетян от първата си паник атака — състояние, при което е обхванат от ирационален страх, прерастващ в паника и ужас, които са съпроводени с фоейерверки от психосоматични симптоми. Ако паник атаката се повтори отново, преживяващият започва да развива страх от страха — че тя ще го навести отново в неочаквано време и ще го запрати повторно в бездната на ужаса. Така много бързо “пациентът” става жертва на страха, който започва да подрива качеството му на живот — започва да избягва местата или ситуациите, при които са се появили паник атаките; буквално прикача към себе си придружител (обикновено най-близкия си човек), който да му помага в случаи на атака; спира да излиза от вкъщи или се движи в  много тесен периметър;  а ако се налага да пътува извън пределите му (почивка със семейството, принудителна командировка и т.н.), си набелязва най-близките лечебни заведения, където може да му бъде оказана първа помощ.

Паник атаките — симптомите

Над 20 симптома могат да се комбинират в разнообразни като протичане панически атаки. Ако има налице 3 или повече от тях, с голяма вероятност става дума за това състояние. Ето най-често срещаните форми.

Драматичната форма (проявяваща се като единични или прерастващи в хронично състояние атаки):

• Сърцебиене
• Повишаване на артериалното налягане
• Изпотяване
• Задух
• Тежест в гърдите (имитира настъпващ инфаркт)
• Изтръпване в различни участъци на тялото, най-често крайниците
• Стомашно-чревна симптоматика (най-често повишена моторика на червата)
• Гадене
• Позиви за уриниране
• Слабост
• Страх, ужас
• Агорафобия

Тихата форма — нервновегетативна вестибулопатия (която и до днес остава силно подценена) — протича като хронично състояние, протичащо понякога с години.

• Замаяност
• Интензивен световъртеж
• Залитане
• Загуба на равновесие
• Слабост
• Потиснатост

Паническото разстройство като честота на разпространение

Еднократното преживяване на описания синдромокомлекс се обозначава като паник атака. Поне по една паническа атака преживява 3% от населението на индустриалните страни (включително българите).

Многократното повторение на паник атаките и развитието им в устойчив синдромокомплекс, се дефинира като паническо разстройство. Около 1.85% от населението на същите страни е  с паническо разстройство.

• Паник атаките са по-често срещани при жените.
• Започват обикновено в ранните зрели години (20+ 30+).
• Ако не се лекуват своевременно и с адекватни методи, могат да се проточат дълго време.

Паническото разстройство — причината

Генерализираната тревожност. Ако има консенсус в този факт, има тотални разминавания и диаметралнопротивоположни мнения за етиологията на генерализираната тревожност и как трябва да се лекува тя.

Ето я онтологията на паническата атака:

• Има хроничен дразнител в средата (хора/факти/обстоятелства, работа/вкъщи/близки); този дразнител…
• Се сраства с живота ни и спираме да го разпознаваме като такъв, но… при всеки досег с него изпитваме перманентна тревожност, която…
• Се появява, като предупредителна алармена система за необходимо действие (1); като лястовица, предвещаваща промяна в живота ни (2), но…
• Толкова сме свикнали с тревожността си, че започваме да я възприемаме като част от себе си.
• Тревожността, подобно на енергията, не се губи. Всяка система, включително психиката, има точка на пречупване. Човек може да кумулира до определена степен тревожност в себе си, след което…
• Генерализираната тревожност достига до “ръба на чашата”. Природата е изобретила механизъм, с помощта, на който,  тревожността да бъде освобождавана от психо-сомата — на “кванти”, по малко…
• Да, именно, чрез паническите атаки, поради което…
• Паник атаките не са диагноза, а състояние, подобно на температурата. Те са опит на организма да се самоизлекува, да даде знак, че имаме проблем, но…
• Състоянието само по себе си не е проблем.

В резюме: Паническото разстройство не е психическо заболяване в ортодоксалния смисъл. Това е механизъм за намаляване на ексцесивната тревожност (1), и алармен звън за промяна в живота (2). Ако не изтълкуваме правилно паник атаките, тогава “терапията” продължава с години.

Преживелищната терапия — най-адекватното средство за терапия на паник атаките

• Преживелищната терапия,  се опира на променените състояния на съзнанието (ПСС) — единственият подстъп към човешкото несъзнавано.
• Съставена е от методи, модерирани от терапевта, но произтича изцяло от спонтанните преживявания на бенефициента.
• Тя е краткосрочна, надеждна, с обозрим и дълготраен ефект.
• Причинноцентрирана.
• Основана на древните холистични подходи и съвременните проучвания на съзнанието.
• Преживелищната терапия на паническото разстройство е съставена от два прости принципа — редуциране на кумулираната тревожност чрез автентични преживелищни практики (1); осъществяване на несимволични промени в непосредствената среда (2). Толкова!

Паник атаките — проклятие или благословия?

Никога не съм споделял идеята за болестта като път. Считам, че страданието е излишен, натрапен (от съдбата или каквото-е-там), болезнен опит, не и начин на неосъзнатия да даде мъдрост, на самозабравилия се — умереност, на глупака — акъл.

Паник атаките не са проклятие, те са специален случай:

• Благословия (която увеличава осъзнатостта за това какъв е животът ни).
• Сигнал (за несимволична промяна в него).
• Бушон (който ни освобождава от кумулираната тревожност и ни предпазва да не изгърмим).
• Обратна връзка с душата ни (психѐ (древногр.) душа).
• Императив за действие/движение в различна житейска посока.
• Пренареждане — на ценностната ни система и малките важни неща, за малкото ни време на Земята.

Няколко полезни съвета при паник атаки:

• • Започнете да дишате бавно и дълбоко (не в хартиен плик).
  • Игнорирайте симптомите. Енергията следва вниманието; пренасочете вниманието отвътре навън (не мислиш за зеления жираф, когато си представяш черна костенурка).
  • Опитайте се да запазите спокойствие; ако успеете, паник атаката ще отшуми до 15 минути (приблизително 11 минути е времето на полуживот на адреналина в кръвта).
  • Разведете се; ако не даде резултат, сменете работата; ако не даде резултат, сменете държавата. 😉

• Автор

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център

Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта