сп. 8, декември 2017
Кое е най-честото пожелание, което отправяме към близките и обичните ни хора? Със сигурност пожеланието за здраве. Защото здравето е фундаментът, върху който се гради качеството на живота ни, въпреки че не го оценяваме, докато го приемаме за даденост. А какво е пожеланието, което човек най-много обича? Със сигурност “Късмет!”. Защото…
“Късметът носи със себе си обещанието за по-добър живот.” Дао на късмета 2.1.
Какво е късметът?
Наглед въпросът изглежда наивен. Всеки би отговорил, че късметът е да имаш попътен вятър в живота (често отъждествяван с успеха). Но дали това е наистина късмет или е само битовистичен успех? Ще разгледаме няколко произволни примера за успех, объркан с късмет.
Да удариш джакпота?! Доказано е, че лото-тото милионерите по целия свят имат безрадостна съдба, често с тъжна развръзка. Да те промотират в кариерата и да станеш шефче с двойно повече задължения и по-надуто его? Едва ли късметът се проявява в липсата на време за себе си и едва ли намерението му е да те превърне в завършен невротик, закачен доживотно на антидепресанти. Да ти се сбъдват желанията? Човек често не знае какво иска и затова пожелава заготовки-мечти, които при осъществяването им предизвикват като рикошет бонус желание — да не се бяха сбъдвали “мечтите” му (чували сте фразата “внимавай какво си пожелаваш“). Да печелиш повече пари? Голяма част от хората с много пари са дълбоко нещастни и все така непълноценни, и неминуемо навяват алюзия с героите от “Lost”.
“Успехът е силно предвидим, а в предвидимостта няма късмет.” Дао на късмета 4.16.
Успехът не е късмет, а късметът не се проявява задължително като “успех”. Така че нека се върнем отново на въпроса. Какво е късметът? Добра отправна точка за търсенето ни би била не рецитирането на изтъркани от преупотреба клишета, а дълбокото усещане, което каузалната същност на късмета предизвиква у нас. И така — нека се заслушаме в самото звучене на думата “късмет”, нека усетим как ехото на късмета резонира дълбинно в душата, как се разпространява като концентрични кръгове по езерото на съзнанието и оттам как придобива четириизмерна осезаемост в живота ни.
Късмет… Можем да повтаряме думата като мантра, защото усещанията, които буди у нас са жизнерадостно-леки, безметежно-възвисяващи, освобождаващо-разкрепостяващи. Късмет… Успокояващи, фриволни, ефирни, експанзиращо-гъделичкащи вибрации на млада радост изпълват сърцевината на същността ти. Късмет… Усещане, че си над нещата, че нищо не може да те бутне, че си лежерен отвън и ведър отвътре, че просто си… пич. Късмет… Каквото и да ти се случва, ти оставаш непоклатим — като планински връх, — защото късметът идва от друго измерение и те отвежда със себе си там, където уязвимост не съществува. Късмет… Очевидно късметът е нещо различно от status quo-то, с което всеки го свързва. Оказва се, че късметът не е чудото, което си чакал, за да те направи щастлив. Той е променлива от измерението на неопределеността, синхронизацията с която ти дава лекота на духа и свобода в битието. Едва ли нещо придобито отвън може да се сравни с тези необичайни за средостатистическия, потънал в грижи човек, състояния, когато те ненатрапливо прокарат път през съзнанието и битието ти.
“Често бъркат късмета с чудото. Чудесата имат винаги религиозно-метафизичен привкус. Късметът е уханна подправка на живота.” Дао на късмета 12.14
Случването и късметът
“Късметът е факторът, който кара нещата да се случват в твоя полза.” Дао на късмета 1.1
Късметът е факторът, който кара нещата да се случват. Но какво е случване? И правим ли разлика между случване и ставане?! Ставането е плод на борба, на усилие, на причинно-следствена обусловеност в една буксуваща вселена с изключително нисък коефициент на успеваемост. Случването — то е друго нещо! В него има синхроничност, импровизация, лекота, свобода, акаузалност. Случването кара нещата да се нареждат — като на шега. То не е поредният кисел плод от дървото на желанията (какъвто е ставането), а по-скоро е животворният извор на самата душа.
Ставането кара желанията, дегизирани като мечти понякога да се проявяват, понякога не. При всички случаи си платил за тях прескъпо и си влезнал в прераздох от негативни емоции и колосални усилия. Случването — изразява духа ти и пренарежда от само себе си реалността — без брак, с минимален разход на енергия. Ставането е проза, случването — поезия. Ставането има сиво-монохромно излъчване, докато случването е с топла цветно-психеделична аура. Ставането е от този свят, случването — не е. Според Дао на късмета, има обяснение защо това е така. Случването е изцяло функция на късмета, докато ставането е от матричното измерение на Кода и предетерминираната от него съдба.
“Късметът не е сила от тази вселена, той не участва в борби.” Дао на късмета, 2.10.
В случването няма борба. А щом отсъства борбата, не се пораждат конфликтите; щом няма конфликти — няма болка; ако няма болка — няма страдание. Случването е активната страна на късмета. Късметът е активът на случването. Квантовата механика на късмета прави на пух и прах нютоново-картезианския мироглед на причинно-следствеността. Тази по-различна перспектива ни дава един по-задълбочен прочит върху късмета и неговото Дао. Късметът Е преживяване и той не се побира в ригидните рамки на правилата. Изведеш ли някаква формула за него, тя губи на мига валидността си, назовеш ли го с определение, то се лишава от актуалността си. Единственото, което ти остава, е да задействаш физиката на късмета на едно практично, освободено от излишно философстване ниво. Направиш ли го, всичко останало ще се пренареди от само себе си.
“Посоката на късмета е посоката, в която животът ти е бил немислим. Затова и късметът сам по себе си е немислим — не може да го измислиш…” Дао на късмета, 20.12
Качествата на късмета
Късметът разбива дълбоко вкоренения скрипт, че за да успяваш, трябва да се бориш; че за да си щастлив, трябва да придобиваш; че за да изпитваш сигурност, трябва да упражняваш стагниращ контрол върху всеки аспект от живота си. Дао-то на късмета не се занимава с философията на “успяването”; анихилира императивът за добива на щастие; премахва с артистичен замах дългогодишно култивираното чувство за контрол. В по-дълбинен аспект, късметът те декондиционира — освобождава те от по-лошата версия на теб самия. Версията, която те е вкарала в ролята на забил/а в рутината чичка/тьотка. Декондиционирането е процес на елиминиране на затормозяващата те обичайност — от вътрешния ти свят и от живота ти. Следователно късметът ти помага да преминеш към една по-висока честота на битие, към един ред от по-висш порядък, който прави съзнанието по-леко, психиката по-флуидна, стратегията на живеене по-нестандартна.
“Късметът носи лекота и липса на определеност в живота ти.” Дао на късмета, 5.19.
Късметът носи лекота и липса на определеност — и това са само две от харизматичните му свойства. Късметът премахва целите и преследването им, освобождава те от таргетирането, желанията и мечтанията, утвърдени като циклофренични форми на бягство от фалшивото аз. С други думи късметът те лишава от илюзиите и освобождава от делюзиите, като изпълва освободените пространства в теб с магични алтернативи — целите заменя с безметежност, таргетирането — с доволство, дефицитните желания и вменените мечти — с радост и виталност. Така разбираме, че късметът е не външно-случайно-дълго-очаквано стечение на обстоятелствата, а изпълнено с красива самодостатъчност състояние на духа.
“Важно е не какво ти се случва, а как те кара да се чувстваш. Късметът има отношение именно към това.” Дао на късмета, 22.21
Защо търсим ноухау за късмет?
Дори и да не си го признаваме, всеки копнее късметът да го споходи, — дори и за миг — макар и да има превратна представа какво е късметът, как се появява и в какво се проявява той. И все пак… вероятно човек има някакъв несъзнателен спомен от вселената на неопределеността или някакъв импулс, втъкан в ДНК-то му, които му дават ирационалел подтик към и непоколебимо убеждение за късмет. Късметът се оказва sine qua non за намирането на дълготърсения мир със себе си и баланс в живота. Мир — обратното на конфликт; автентично себе — обратно на фалшиво аз; баланс — противоположност на борба; късмет — центробежна сила на лекота, противодействаща на злободневната гравитационна сила на усилието.
Вече можем уверено да се отпуснем по невидимите течения на подсъзнателните мотиви, които ни карат (не)осъзнато, да търсим късмета.
- Късметът е рецепта за едно по-пълноценно, по-качествно и по-лежерно състояние на съществуване.
“Късметът носи със себе си обещанието за по-добър живот.” Дао на късмета, 2.1
- Късметът ни вади от безрадостния порочен кръг на причината и следствието, в който сме “забили”, и от който неуспешно се опитваме да издрапаме с помощта на усилието и ставането.
“Има само един късмет — късметът на случването на нещата, при това без да си ги заслужил.” Дао на късмета, 9.1
- Срещата с късмета е Повратната точка — моментът, в който кармата ти се преобръща в дхарма и от ординер се превръщаш в пич. Ако траекторията на късмета съвпадне с тази на успеха, пресечната точка, в която са се срещнали, ще бъде тълкувана от биографи, анализатори и теоретици на успеха. Но успехът не е задължително условие за късмет, защото ще повторим — късметът няма отношение към успеха, а към лекотата на съзнанието.
“Късметът е като разгара на пролетта — всеки иска да е май. Но май започва от март, тогава нещата в природата се обръщат. Не пропускай преломния момент!” Дао на късмета, 14.1
- Късметът е едно вълнуващо, радостно, изпълнено с цвят преживяване. Той е като дъгата след освежителен пролетен дъжд, като аромата на изпечен хляб, току що изваден от фурната, като допира на откъснати розови цветове — меко-копринени и нежно-благоуханни.
“Има ли нещо по-вълнуващо от късмета? Може би… самото предусещане за късмет.” Дао на късмета 19.15
Човекът на късмета
Съществен въпрос при изучаване на Дао късмета е при какъв тип хора избира да отиде късметът. Още по-важно е при кого се задържа и кое предопределя колко дълго ще остане той. Или казано с думи по-прости — кой е човекът на късмета?
Ако ви накарам да си представите образ, който въплъщава радостта, лекотата и виталността — три задължителни черти на късмета — в себе си, какво ви идва наум? Не, не казвайте, че е нелепо и инфантилно, не смейте да твърдите, че не вярвате в дебелака, облечен във ватирани червени одежди, имащ страннното хоби да се провира през комини, да раздава непоискани подаръци, независимо дали си ги заслужил, и да изпълва с весел смях пространствата, които оживява с присъствието си.
“Дядо Коледа въплъщава късмета. Хо-хо-хо е неговата мантра. Ще посмееш ли сега да кажеш, че няма дядо Коледа?” Дао на късмета, 4.8
Да, дядо Коледа е може би най-я(р)кия архетипен образ на късмета, познат на съвременния човек. И въпреки, че по адресна регистрация живее някъде из лапландските ширини, едва ли има дете на Земята, което да не разпознае жизнерадостния старец с непомръкващ весел нрав и несекващ младежки ентусиазъм (виждал съм дядо Коледа чак в Куала Лумпур, на 30 градуса жега).
Щом дядо Коледа е архетип, то той е носител на качества, които със сигурност се проявяват у хората, и още по-конкретно — в човека, който има и който носи късмет.
“Човекът на късмета е странник в странна страна — страната на неопределеността. Повечето хора биха се притеснили от това, но не и той.” Дао на късмета 5.21
Човекът на късмета е заразително лежерен, непоклатимо спокоен, широко скроен, реещ се над дребнавите битовизми на ежедневието. Мирогледът му е разЛичен, перспективата, която съзерцава е необятна, има пределна яснота за нещата, която еманира от безпределния си дух. Той носи в себе си доволство, непукизъм и не изпитва страх. Когато го срещнеш, искаш възможно по-дълго да си в неговата компания, защото те зарежда с разкрепостеността на духа си, непринудеността в поведението си и жизнерадостността при общуването. Да, човекът на късмета е един аватар на дядо Коледа. Той е щедър и великодушен, прави само неща, които са му интересни и експресират дарбите му и с личния си пример те окуражава да направиш същото. Нещата му се случват с лекота, защото се чувства окей със себе си. Затова и предава факсове на неподправена радост към хората, които влизат в досег с него.
Човекът на късмета носи качествата, които карат късмета да го забележи. Но също така късметът може да превърне един ординер в необикновен човек на късмета, извайвайки неподозирани качества в психиката му, които могат приятно да изненадат него самия. Странно, кое е първо — яйцето или кокошката — човекът на късмета или самия късмет?! За дзен вселената на неопределеността отговорът е — и двете са първи, и двете са втори, няма първо, няма второ. А и едва ли това е от значение, щом късметът те избере (или ти избереш него) и стане твой верен приятел до живот.
“Късметът не идва при нужда, но може да удовлетвори всичките ти нужди. Решението? Не търси решение.” Дао на късмета, 7.20
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
