8 топ духовни книги, които ще променят теб и живота ти
Обърнахте се със смирена молба 😉 — да препоръчам топ духовните книги, които оформиха мирогледа, практиките, парадигмата, пътя и живота ми. Ще добавя нещо повече — ще посоча книгите, които спомогнаха не за търсенията, а за намиранията ми.
Списъкът в никакъв случай не е абсолютистичен, нито изчерпателен. Напротив, умишлено е редуциран до тези 8, а не до онези 80 или разширен до големите 800. Много заглавия биха могли да се добавят на мястото на други, без това да промени качеството на класацията. Но като начало мисля, че не само ще даде храна на любопитния ум, а мая да втаса хлябът на душата ти. И… мъдрост за различаване – между духовното, пошлото и лъжовното.
И така – да започваме.
Оффф… да я включвам ли изобщо или да не я включвам?
8. Journey to Ixtlan (Пътуване към Икстлан) — Carlos Castaneda
Да, разбра се неопровержимо, че Кастанеда, който се превърна в кръстника на Ню Ейдж движението, е един от най-чаровните, манипулативни и безскрупулни измамници на нашето съвремие. Скандали, лъжи, оргии с цял харем „ученички” (някои “гурута” днес го наричат “гола йога” — “специални трансмисии”, които целят да повдигнат духовното ниво на „ученичките“), финансови злоупотреби, малтретиране по старшинство, страх, заплахи и още много, много други — типичната секта, изобличена чрез разследването на френския журналист Кристоф Бурсейе в книгата му “Карлос Кастанеда: Истината за лъжата” (уникално заглавие!).
Като пирон в ковчега дойдоха интервютата и книгата на една от любовниците му Ейми Уотс, както и биографичната книга, изпълнена с откровенията на Маргарет Кастанеда (бившата му жена), която обобщава: “Дон Хуан Матус никога не е съществувал. “Матус” беше любимото португалско вино на Карлос, за което той често казваше: ”Това е моят най-добър учител”.
Но, приятели, кой не обича “Пътят на Карлито” (пардон, това беше май филм за мафията), т.е. “Пътуване към Икстлан”? Кой не е чувал за нея? Пазя първото ѝ издание — от 1984 до днес.
Макар и сто процентова измислица, тя разбива линейния светоглед, социалната кондиционираност и консуматурската ти доместикация. Кара те да мечтаеш за магичното, за Орела/Трансцендента, който поне в мислите ти те вади от злободневието, което познаваш. И ти дава нишан – кои са учителите, които не трябва да следваш.
Достатъчно е да започнеш с една малка стъпка — да заличиш биографията си, за да станеш свободен от миналото си. И оттам нищо не може да те спре. Не звучи никак зле, макар че Кастанеда се справя неумело с тази задача, както и с цялото “учение на дон Хуан“. Рибата се вмирисва от главата. А “вещиците толтеки” от нагуала. Затова… не се задържай прекалено дълго на този автор!
7. Stripping the Gurus — Geoffrey Fаlk
Когато тръгваш на път, трябва да си добре запознат с препятствията и капаните, на които можеш да се натъкнеш. “Да разсъблечеш Гурутата” — за лъжите, манипулациите, малтретирането и скандалите около така наречените market (да не се бърка с marketing) gurus през последното столетие. Ще се изненадаш, когато откриеш, че герои са много от познатите ти буквално култови имена от духовната вселена и шокиращите разкрития за живота им.
Първото качество, за да си на пътя на себепознанието, е да умееш да отсяваш истинското от лъжливото, автентичното от манипулативното, безценно-информативното от на-его-харесващата се пошлост, менторът от самозванеца, осенението от самозаблудата.
От самото ѝ написване, книгата е публикувана безплатно в интернет от автора, който в първо лице е смазващо разочарован от фалшиви гурута, властови и сексуални ексцесии, и неработещи заробващи догми.
6. Freedom from the Known (Свобода от познатото) — Jiddu Krishnamurti
Да, знам. Кришнамурти е един от “героите” на Stripping the Gurus. Но кой въплътен е безгрешен?! А и неговите “подвизи” са сравнително безобидни, на фона на тези на Ошо, Трунгпа, Муктананда или Кастанеда, to name a few.
Кришнамурти е безспорно един от най-оригиналните недуални философи (той ще отрече, че е такъв) на 20 век. И макар да привърших произведенията му преди повече от петнайсет години, той остава актуален, елитарен, по своему неподражаем, лично за мен и до днес (най-известният съвременен кавър на Кришнамурти е Екхарт Толе със “Силата на настоящето”, затова и не съм го включил тук, предпочитам Оригинала).
(!) По-популярните книги на Кришнамурти са “Първата и последна свобода” и “Мисли за тези неща”, но аз избрах горната, защото тя ще ти даде безкомпромисна отправна точка в духовното ти пътешествие, и мощен начален заряд по пътя на несектанската и декондиционирана духовност, както и имунитет към “цялата духовна боза”, привнесена в главата ти. Това само по себе си е вече свобода.
5. Ramayna — Valmiki (в превод на Bibek Debroy)
На български има извадки от нея (по-скоро версията на Тулсидасджи), както и зрънце от Махабхарата, включена в същия том, ще я намерите в chitanka. Отлично издание, но много фрагментирано спрямо двата оригинала.
Рамаяна — първият стихотворен световен епос, който има над 300 кавъри в целия Далечен Изток. Великият риши Валмики носи заслужено титлата Ади Кавия (Първият поет). Но той не е само поет, той е себереализиран мъдрец, чийто гуру е не кой да е, а Нарада муни.
Валмики е съвременник на Шри Рама, Васища, Вишвамитра, Яджнавалкя, Джанака и Хануманджи. Той е като втори баща и покровител на Сита, ментор и възпитател на децата ѝ от Рама — Куша и Лава. Валмики (написал и “Йога Васища”) е говорещата история на онези епохални времена.
В превод Рамаяна означава “Пътят на Рама”, но може също да се нарече Ситаяна — пътят на Сита или да се отнесе към пътуването на Хануман към божественото (себе си) и на всеки друг герой от нея, включително и изкуплението на Равана — въплъщение на абсолютното зло.
Трите тома си заслужава да бъдат прочетени дори за обща култура, но не е това целта, нали?
Рамаяна е… Рамаяна — връзката ни със Сита и Рама — епос за себеоткриването и себеразкриването, прилагайки извечните принципи на правилността и праведността — Санатана Дхарма.
СитаРам е най-истинското нещо, което се е случвало в живота ми! И винаги ще съм благодарен на съдбата за това.
Докато писах горните редове, видях, че несъзнателно вместо Изток съм набрал Изход. Подсъзнанието може всичко (не, никому не препоръчвам Кехоу, Нютън, Норбеков, Мулдашев&Сие). Не случайно! Това е неповторимата Рамаяна — Изходът — от кашата — за всеки един от нас.
(!) Ако ти допадне оригиналната версия и я прочетеш докрай, премини към “Рамачаритаманас” на великия бхакта Тулсидас — нов (макар и писан преди столетия) по-мистичен прочит на непреходното сказание.
4. The Journeys Trilogy by Robert A. Monroe (Трилогията “Пътуване извън тялото”)
Ръцете долу! Никой не е казал и не може да каже една лоша дума за Робърт Монро. Той въплъщава в себе си всичко, което един духовен търсач-учен трябва да носи — преуспял бизнесмен, със здрав разум и прагматичен подход в живота, Монро впоследствие се превръща (без да го желае) в примера за първопроходец в духовното без религия, в трансценденталното преживяване в първо лице без вяра/догма, в пионерска оригиналност без еквивалент, в авторитет без да влиза в ролята на гуру или дори ментор.
По безкрайната си иновативност (по онова време тези знания просто не са били познати, поне в западния свят и не са съществували в тази емпирично издържана, несектантска форма!) може да се сравнява само с Мъдреца от следващото заглавие.
Но не започвай с първата книга от трилогията, а с втората — Far Journeys (Далечни пътувания). Продължи с третата — Ultimate Journey и тогава може да се върнеш към първата — Journeys Out of the Body, която ще ти се стори като суха и не особено интересна хронология от първите години на неговите извънтелесни опитности. Но… не бързай със заключенията! Това е първата книга на Робърт Монро, от преди повече от 40 години. Била е революция! И още е… защото от нея започнаха Далечните пътувания към Дома.
ET GO HOME!
(!) Апропо! Преводът на трилогията на български е ужасен! Яко окастрен, губи се връзката с оригинала. Не носи духа, стила, дори хумора на автора. На места цели абзаци са неточно преведени или просто липсват. Обичам българския, това е родният ми език — на него мисля, пиша, чета, говоря. И трябва да го пазим!
Имахме уникално книгоиздаване и имаме невероятни преводачи и днес. Но винаги се случват издънки като тази. Затова съм и дал оригиналните заглавия на книгите на английски (някои не са преведени изобщо на български), в никакъв случай не е от англочуждичен снобизъм, който меко казано ми е трагикомичен.
3. Be as you are. The Teachings of Shri Ramana Maharshi — David Godman
(доколкото знам я няма преведена)
Запознах се с реализираната философия на един-без-втория Бхагаван Шри Рамана Махарши в далечната 1991 година. И въпреки, че той е безспорната адвайта веданта звезда (като звезда на небосклона, не като Елвис Пресли) на последните столетия не само в Индия, но и за целия свят, почти никой в България по онова време не беше чувал за него (тъкмо излизахме от забраните за книги, философии, религии, дънки и какво ли не “табута” за соца).
Първата книга от/за Шри Рамана, която ми попадна беше на руски и бях културално потресен. Две години по-късно държах в ръцете си и книгата, която препоръчвам. Тогава се натъкнах на концепцията за Съмността. Но ми трябваха 30 години, за да я приложа в надхвърляща рамките на ума ми чистота.
Книгите/беседите на Бхагаван са близки до съвършенството (близки, защото съвършенство в преходния дихотомичен свят на Маядеви не може да съществува). И тук се крие рискът за всеки духовен търсач — да си повярва, че той е вече като Шри Рамана, че е съвършен, и просветлен, и всезнаещ, и няма какво да реализира, няма защо да полага никакви усилия, защото… хм-хм… той е вече Това. И може да прави каквото си поиска — така наречената “crazy wisdom” на секс лъжеучители и “духовни” манипулатори.
Именно тази склонност към самозаблуда лежи в основата на поамериканчената неоадвайта (поредната интерполация на ню-ейджърите), която няма нищо общо с неподправения абсолютен монизъм на великия Шанкарачария. Точно както няма нищо общо йогата в кварталния клуб с оригиналната йога на стохилядолетната Бхарата. Нищо. Общо.
“Не гледай стъпките на древните, а просто ги последвай”, шепне една дзен поговорка. Вслушай се в извечния шепот на СЪМността, говореща чрез Бхагаван.
2. “Сидхарта” — Херман Хесе
Оооо! Няма думи. За Съвършенството (да, помня какво написах по-горе) няма думи!
Това е Книгата!
К-Н-И-Г-А-Т-А, която разкриваше пред взора ми през десетилетията света и духовността винаги по по-нов, по-актуален и по-близък до Себе-то начин, кореспондиращ с еволюцията на съзнанието ми в годините на помъдряване (използвам по-политкоректната дума за “остаряване”) :).
Не, не. Не мога и не бива нищо повече да казвам. Просто я прочети. И… винаги я носи със себе си, поне в телефона си. А когато я препрочиташ отново след десет, двайсет или трийсет години, ще видиш, че посланията и заключенията, преживяванията и уроците на Сидхарта нямат нищо общо с тези от същата книга, която си чел/а безброй пъти преди това.
1. The Bhagavat Gita (Бхагавад гита) — Vyasadeva
Защо е преди “Сидхарта”? Защото “Бхагавад гита” е Ключът — към миропознанието и себереализацията, Отговорът на въпросите “Кой съм аз? Какво е вселената, бог, сътворението, кармата, дхармата, свободата, правдата, действието и бездействието и т.н.”. Тя е учението на последния велик аватар на Нараяна— Бхагаван Шри Кришна (лично аз съм скептичен към теорията, че Гаутама Буда е девети аватар, той е нещо доста по-различно).
Книгата, която бих избрал да взема със себе си на летящата чиния или самотния планински връх, ако имам право само на едно заглавие.
Няма добър обективен превод на откровението “Бхагават гита” на български.
(!) Не препоръчвам (!) “Бхагават гита, такава, каквато (не) е” (чел съм я през 1990 г.) от Прабхупада. Ще останете с много погрешно впечатление и вероятно силно разочаровани от “Божествената песен” (което означава Бхагавад гита в превод) и едва ли ще се върнете някога отново към нея.
На английски за тези, които не са чели “Гита”, бих предложил:
The Bhagavad Gita by Eknath Easwaran
А после? Има и за после…
Като правило пазете се от откровено догматични и тясносектантски преводи и коментари, които налагат с пяна на уста „единствено вярната“ теза и оплюват наред всичко и всички останали.
(!) За по-любознателните — прочетете цялата Махабхарата — най-великият епос, писан в човешката история, съдържащ 100 000 стиха (Бхагавад гита е само 700 от тях).
Mahabharata by Vyasadeva (в превод на английски от санскрит на Bibek Debroy) —10 тома в 5933 страници. It’s gonna be a wild ride!
(!!) Най-сносно на български е изданието на “Бхагавад гита” (1989) на Йорданка Пейчинова, под стихотворчеството на Владимир Левчев. Добро е, макар че има тънки, но съществени разминавания в дълбочина с някои ключови термини, значения и смисли. За първо четене е окей. А за онова време на забрани беше един безценен реализиран проект сред вълните от сива тоталитарна соцреалистична цензура. Има я в читанка инфо.
От изданията на руски език, според мен най-авторитетното е на изтоковеда Борис Смирнов, още от времето на застоя.
(!!!) Умишлено не съм включил заглавията от тежката артилерия, за които си струва един отделен списък и поне няколко години четене. (И все пак „не гледай пръста, който сочи Луната, а самата Луна“). Описах само няколко книги, които са ми въздействали силно в периода 16-35 годишна възраст от живота ми (субективно усещането е за „имало едно време“).
Всичко с времето си. А за познаващите себе си — време няма.
Епилог
За мен книгата не е средство за забавление или убиване на времето (като някое криминале или семейна сага). Не харесвам “описателната литература”, която преповтаря до болка познатия ти свят/реалност, след което ти и животът ти остават същите.
Книгата трябва да променя — теб, мирогледа и света ти — в реално време. Това беше критерият на избор за тези заглавия, който разбира се е чисто субективен и отговаря на въпроса: “Кои книги би ми препоръчал?”, който ми е отправян без преувеличение стотици пъти през годините.
Тези, за начало.
Джей Шри Рам!
Знаеш ли, че наближава Съвършенството на медитацията?
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
