вестник Телеграф, 20 юли 2017 г.
Д-р Тенчев, България винаги попада в класацията сред най-депресираните националности, най-нещастните? Научили се българина при тревога и депресия да търси помощ от специалист?
Българинът прибягва до психотерапевтична помощ осезаемо по-често, в сравнение с от преди петнайсет години, да речем, когато да ходиш на психотерапевт беше почти винаги асоциирано с това да посещаваш психиатър. Което водеше неминуемо до погрешното заключение, че щом търсиш психиатрична помощ, значи в най-мекия вариант нещо не си наред с главата. През годините успяхме да променим тази тенденция чрез разясняване в многобройни интервюта, публикации и книги на обществото какво е психотерапията, какви са похватите на терапевта (примерно, че той не предписва медикаменти) и какво означават “психичните проблеми”, на какво са признак те. Въведохме и преживелищната терапия, която се характеризира с краткосрочност и ефективност, в сравнение с конвенционалната вербална терапия, която може да продължи с години, със съмнителен резултат. Но все още терапията не се е превърнала в стил на живот, в начин за решаване, както на вътрешни, така и на житейско-екзистенциални проблеми, в сравнение с нациите, където тя е издигната в култ. Все още масово се шири схващането, че е по-добре да излезнеш да се напиеш с приятели и да “удавиш” тревожността, вместо да елиминираш нейния източник или да пиеш хапчета за психичните си симптоми, безрезултатно потискайки ги, вместо да промениш световъзрпиятието си, средата си и качеството си на живот.
С какви проблеми идват хората при вас?
На първо място с паническо разстройство или панически атаки, които са прекия израз на насъбраната генерализирана тревожност през годините, също депресии, тревожно-депресивните състояния, които са пряко отражение на съвременната френетична динамика на живеене. Специфичните фобии, като страх от летене със самолет, зоофобиите, клаустрофобията и т.н. са чест повод за хипнотерапия. Друга група са социалните фобии, като невъзможност да намериш мястото си в света и да се адаптираш към социалната среда, в която живееш. И любимата ми група, която за съжаление е много малка – идват хора, които търсят различна парадигма на живеене от поднесената им заготовка за живот, тези които търсят по-дълбок смисъл в живота си и не искат да го изживеят на “автопилот”. Към този тип екзистенциално търсещи хора, могат да се отнесат и тези, които се стремят към увеличаване на личностния си потенциал и себеекспресия в различни сфери от живота им.
Вярно ли е, че след отпуск и летните месеци се засилва тревогата и депресията сред хората?
Да, при повечето. Защото те се връщат в монотонната безрадостна рутина, която е нещо като алюзия на “Матрицата” за живота им. Те са преживяли тези дългочакани няколко дни или седмици далече от проблемите на ежедневието, а те вече безвъзвратно са се отронили като есенни листа, от календара на годината. И така настава време за завръщане в “омагьосания” ден от 9 до 6, който изцежда енергията и живеца им и ги вкарва в безбройните нюанси на сивота, която за съжаление е не само вън, но и вътре в тях. Завръщането от отпуск не е само завръщане вкъщи или завръщане на работа, то е завръщане към хилядите малки и големи проблеми и дилеми в живота, които го правят такъв, какъвто е. И именно средата и рутината на живеене са най-често в основата на толкова широко разпространените тревожно-депресивни състояния.
Често хората се оплакват от стрес на работното място. Какво съветвате тези хора, това може ли да се преодолее с психотерапия?
Има стрес и стрес, както и различни източници на стреса. Ако си в интригантска среда, с шеф психопат, колкото и да изчистваме с преживелищна терапия –- примерно с хипноза и Инсайтинг Интензивно дишане – стреса, той пак ще се завръща. Защото източникът на стрес е перманентен, а психиката ни не е устроена така, че да издържа на свръхнапрежение през цялото време. Ако си свободолюбив и бунтар по характер, а битуваш в една тясноскроена (себе)ограничаваща корпоративна среда, очевидно, че не си на мястото си, и терапията би могла да ти даде нов хоризонт и посока на живеене, а не просто техники и методи за справяне със стреса. В противен случай терапията би се превърнала в средство на себепотискане, а не на освобождаване от ограничаващите ни външни фактори и вътрешни състояния. Ако обаче харесваш работата си, а в нея има временни пикове на стресогенни моменти, или циклични вълни на по-високо ниво на натоварване, или спорадични междуличностни конфликти, тогава преживелищната терапия би била изключително уместна, навременна и ефективна “интервенция”, явяваща се антидот на породения стрес.
Зависи за какъв вид депресия става дума. В случай, че депресията е ендогенна, тя е от компетенцията на психиатрите. А екзистенциалната, реактивната, ноогенната депресии изключително добре се повлияват от пътуванията в несъзнаваното на човека и те са от моята компетенция. Порталът към несъзнаваното от времената на шаманизма до най-съвременните преживелищни методи на психотерапия е транса. Трансът вече може да бъде индуциран чрез Инсайтинг Интензивно дишане, хипноза, медитация и т.н.
Прилагате ли хипноза и всеки човек ли може да бъде хипнотизиран?
Да, прилагам хипноза и хипнотерапия от самото начало на индивидуалната си практика. Почти всеки човек може да бъде хипнотизиран, в различна степен и за различна продължителност. При лечение на по-конвенционални проблеми, средното ниво на транс е достатъчно за постигане на целите на хипнотерапията.
Имате ли интересни случаи на хора, които идват при вас за хипноза не да се излекуват, а да се сетят за нещо, което са забравили или изгубили?
Да, в случая се използват методите на регресивната хипноза. В състояние на транс връщаш човек назад във времето и той преживява забравения момент в различна степен на детайлност. Именно в регресия пациентите могат да се сетят за забравено име (на нещо, което е било важно за тях) или да преживеят наново място, време, предмет, епизод от събитие и т.н. Но това не е основната дейност, с която се занимавам. Много по-интересно е да хванеш един човек в период на тотален застой или липса на път в живота му, да разгърнеш личностния му потенциал и да го направиш разЛичност. Аз това го наричам да дадеш излаз в живота му. Различният носи в себе си потенциала на много алтернативи, голяма част от които са незабележими за обикновения човек, а човекът на статуквото – само една –- тази на познатото статукво.
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
