За вестник Телеграф, 13 декември 2017

Статия на д-р Димитър Тенчев

 

rsz_depresiata

Наближава Коледа, а с нея неминуемо на психическия ни хоризонт изгряват две явления, които като северни сияния осветяват иначе потъналата в непрогледна тъма полярна област на вътрешния ни свят. Област, от която сме странили съзнателно или не през по-голямата част от живота си и която в психотерапията се обозначава като “Сянката” — “тъмните” и “неприемливи” черти на характера ни, страховете, комплексите и дефицитите ни, които се опитваме да прикрием през голяма част от времето с фалшиви роли и маски, не само от другите, но и от нас самите.

Първото явление — оставаме насаме със себе си по празниците, независимо дали сме физически сами или психически самотни. Френетичното ежедневие, безбройните належащи проблеми, обичайните паразитни задължения и несекващите императиви под формата на “трябва” са поставени от едно- до двуседмична пауза. Трескавият работен режим, който е пренасочвал вниманието ни от вътрешния ни свят към джунглата на оцеляването е пренастроен на “коледно-новогодишна” честота, която вместо да внесе мир и спокойствие в душата ни, е причинила турбуленция на катарзисно-спонтанна рекапитулация за изминалата година, а нерядко и на изминалия ни живот.

Второто явление — новогодишните обещания, които изхождат от рекапитулацията, която сме направили за момента. Рекапитулацията ни е довела до един универсален извод — че има сериозни пробойни в живота ни (под формата на дългоотлагани за решаване компромиси) и дълбоки дефицити в съзнанието ни (познати — ще го кажа меко — като “неудовлетворености”). И за пробойните, и за дефицитите има едно-единствено универсално лечение — промяната. А промяната е една от най-плашещите (ако не и най-плащещата) думи за човешките същества, защото тя ни изкарва от зоната на обичайния дискомфорт, в която вегетираме (която парадоксално в психологията е обозначена като “зона на комфорта”); придвижва ни в непозната за битието ни посока; и се явява функция на елиминирането на обичайни неща от живота ни — процес противоположен на функцията на придобиването.

Плашещо е да напуснеш обичайното статукво, дори и то да те трови или поболява, нали? Още по-плашещо е да отстраняваш ненужното, при условие, че цял живот са те учили да придобиваш, пък дори и неща, които са непотребни, безсмислени или дори зловредни за живота ти. На фона на целия описан психологически климат се завихря и торнадото на един от най-фундаменталните страхове в човешката психика — страха да не се минеш. Ами ако рискуваш да напуснеш безрадостната си работа и новият ти бизнес не потръгне? Ако приключиш с разрушителната си връзка и останеш сам? Ако спреш цигарите и напълнееш (или недай боже спре да ти върви)?! Или ако се промениш вътрешно до степен, в която стадото, познато като “другите”, спре да те приема/харесва/одобрява?

И все пак, въпреки атавистичния страх от промяната, новата година е време за обещания, които поне за няколко дни ще ни накарат да се почувстваме малко от малко по-добре. Ще влеят предновогодишен шот на надежда, която още в първите януарски дни ще се изпари някъде по познатата сива магистрала на многогодишната делнична рутина.

Какво трябва да направим за да трансформираме новогодишните празни самообещания в активно-действена сила, която реално може да промени стила ни на световъзприятие и качеството ни на живот? Ето някои практически съвети за това:

Промяната е не просто част от живота. Тя е основна характеристика на Вселената. Единственото същество, което резистира на неустоимия й ритъм е човекът. На първо място трябва да спрем да приемаме статуквото за даденост и да разберем, че животът е промяна и тя се случва в него, независимо дали я искаме или не. Не е ли по-добре ние да изберем времето и темата за промяна, вместо съдбата да го прави (в повечето случаи болезнено) вместо нас?!
Нова година не е подходящото време за промяна. Не защото има нещо особено в тази дата, а защото няма нищо особено в нея. Колко пъти обещанията през тази година сме ги отлагали за следващата, а след това за по-следващата година? Новата година е тънката червена линия, която отделя настоящето от никога неидващото утре, тя е претекст за отлагане на промяната до безкрай. Но промяната се случва само и единствено днес. Спрете да чакате подходящия момент/ден/година. Промяната идва сега или не идва никога.
Новогодишните обещания са нещо като пречистване на гузна съвест. Чувстваме се зле през цялата година, нищо не сме направили по въпроса, но от догодина трябва да се оправят нещата, нали? Нещата няма да се оправят от смяната на една цифра в календара, времето е доказало това многократно. Нужно е друго — промяна на настройката на съзнанието. Променете настройката си, тогава ще се промени и живота ви.
Елиминирайте! Както вече казахме промяната е процес на елиминиране, не на придобиване. Изхвърлете всичко ненужно от гардероба си, след това от къщата си и завършете процеса, като приключите с непродуктивните и натоварващи ви взаимоотношения. Така ще премахнете застоялата енергия на миналото си и ще освободите простор за новото в живота си.
Промяната не е обещание на думи, а трансформираща сила. Може да се каже, че промяната влиза в определението на физиката за работа — една система преминава от състояние А в състояние В, при изразходване на определено количество енергия. Вложете енергията (с други думи живеца и страстта си) в промяната, само така ще позволите на невъзможното да се случи в него.

Новата година не започва от първи януари, а от деня, в който живота ви се е променил. За много години (на промяна)! 🙂

д-р Димитър Тенчев

Д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център
Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия;
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности и надличностните пикови преживявания;
Страст: Свободата и писането
Изповядва: философията на разЛичността
Мечта: Уей У Уей
още за психотерапевта
д-р Димитър Тенчев

Най-нови публикации от д-р Димитър Тенчев