Сп. “Инсайт” / бр. 6 и 7 2006 г.

Статия на д-р Димитър Тенчев

Терапията е съвместно приключение

В началото на 2006 г. беше регистрирана Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първото сдружение на професионалисти и интересуващи се от трансперсоналната психология и психотерапия в България. Трансперсоналната психотерапия е подход, ориентиран към личния опит, постигнат чрез преживяване. Тя застъпва идеята, че във всекидневния си живот човек функционира по начин, който е далеч под истинските му възможности, тъй като живее не с цялата си същност, а само с физическото тяло и егото си. Като стимулира човека да пребивава продължително време в неординерни състояния на съзнанието си, трансперсоналната психотерапия му помага да започне да функционира по-качествено в човешката си цялост. Цел на Фондацията е да развива и популяризира трансперсоналната психология на високо професионално равнище. Вратите й са отворени за всички сериозно интересуващи се и за тези, които искат да практикуват професионално този авангарден клон на психотерапията. По този повод председателят на Фондацията д-р Димитър Тенчев се срещна с живата легенда на трансперсоналната психология – проф. Станислав Гроф и участва в тренинг под негово ръководство. Проф. Гроф, чийто идеи и друг сме представяли на страниците на списанието, се съгласи да даде интервю специално за “Инсайт”.

Д-р Тенчев:
Д-р Гроф, Вие сте един от пионерите и неоспоримите авторитети в областта на трансперсоналната психология. Каква е ролята на трансперсоналната психотерапия в съвременния свят?

Д-р Гроф:
Настоящата опасна глобална криза, застрашаваща оцеляването на човечеството и живота на планетата има много страни и симптоми – политически, военни, дипломатически, икономически, екологични, психологически, екзистенциални и морални. Аз вярвам обаче, както и много мои приятели и колеги с трансперсонален възглед, че в края на краищата тези проблеми имат един общ знаменател. Те отразяват дълбока психодуховна криза и фаза в еволюцията на човешкото съзнание. Всички наказателни мерки, пробвани до момента – военни, дипломатически, икономически и други – са се провалили, защото те представляват продължение на същата философия и стратегия, която е създала кризата в самото начало. Не бихме могли реално и ефективно да се изправим срещу тази криза без дълбока вътрешна трансформация на човечеството. Трансперсоналната психология и съвременните изследвания на съзнанието разбират по нов начин психиката и човешката природа, което спомага от своя страна за по-дълбокото вникване в психодуховните корени на глобалната криза и създаване на конкретни методи, които да подпомогнат тази вътрешна трансформация и облекчаването на кризата. Аз вярвам, че трансперсоналната психология може да играе важна роля в това отношение.

Д-р Тенчев:
Наскоро в България беше регистрирана Фондация „Трансперсонална психология и психотерапия“ (ФТПП). Има много други психотерапевтични школи в нашата страна. Какво е главното предимство на трансперсоналната психотерапия в сравнение с да кажем класическата психоанализа, неорайхианската школа, когнитивно-поведенческата терапия?

Д-р Гроф:
Вместо да говоря за трансперсоналната психотерапия като цяло, бих насочил вниманието към формите на психотерапия, които представляват най-голям интерес за мен и които по мое мнение са най-обещаващи. Това са именно емпиричните (преживелищните) подходи, които работят с неординерните състояния на съзнанието (НСС) и които използват широк трансперсонален контекст. Тези методи имат огромно преимущество, защото не са предмет на дилеми, които затормозяват традиционните вербални и даже някои емпирични стратегии на терапията. Тези психотерапевтични школи споделят идеята, че трябва да използваме интелекта си за да разберем как функционира психиката, кои са главните мотивиращи сили в психиката, защо симптомите се развиват и какво тези симптоми означават. Уповавайки се на такова интелектуално разбиране ние трябва да развием някаква техника, някакъв начин, чрез който да работим с клиентите си.

Главният проблем при тази стратегия е абсолютната липса на съгласие между различните школи по психология и психотерапия относно фундаменталните проблеми, свързани с психиката. Всяка школа има различни възгледи по отношение на тях и в крайна сметка всяка от тях използва различна техника или техники и ги представя като научното решение на проблема, като “метод на избор”. Ако сте запознати с няколко такива подхода, възниква въпросът “кой от всички тях ще използвате и защо?”. Няма проучвания, които да доказват превъзходството на една от тези школи над останалите по отношение на резултатите. Ако правилното разбиране на проблемите и “правилната техника” (т.е. “правилната интерпретация”) бяха ключа към успеха, клиничните резултати на различните школи биха се разпределили по Гаусовата крива по следния начин: тези школи, които имат най-точно разбиране за психиката биха стояли на билото на тази крива, а тези, чието разбиране се отклонява от “истината” биха се разпределили по спускащите й се склонове. В действителност намираме различия вътре в школите, във всяка от тях има по-добри и по-лоши терапевти, но не и между различните школи. И резултатите нямат нищо общо с това, което терапевтите си мислят, че правят. Те всъщност зависят от фактори, на които теориите на тези школи обикновено не обръщат внимание. Такива фактори са например “качеството на човешката среща между терапевта и клиента” или “чувството на клиента, че е приет безусловно от друго човешко същество, често за първи път в живота си”.

Предимството при работата с НСС е, че не влагате никакви очаквания при нея. Не се опитвате да постигнете нещо конкретно. Вие просто създавате ситуация, при която се мобилизира вътрешната целителна интелигентност на човека, с който работите и процесът на лечение се ръководи отвътре. Трябва да се слеете с процеса, да го развивате и подкрепяте, вместо да прилагате някаква своя система, произлизаща от интелектуалните ви разбирания, специфичното ви образование и личните ви пристрастия. Резултатите са много често изненадващи, защото те не могат да бъдат разбрани в контекста, на която и да било от съществуващите школи. Многократно сме виждали, че целебният механизъм, който се проявява, напълно се различава от нашите очаквания. Терапията от този вид представлява съвместно приключение на откриване, което включва терапевта и клиента, а не прилагането на някакви установени ригидни правила.

Д-р Тенчев:
Може ли да ни посочите някои примери на позитивни резултати чрез холотропна терапия, където другите психотерапевтични клонове нямат такъв успех и при какъв тип разстройства холотропната терапия е най-ефективна?

Д-р Гроф:
Традиционните терапевтични практики използват модел на психиката, ограничен до постнаталната биография и до индивидуалното несъзнавано. Работата с НСС показват, че психиката е неимоверно по-голяма, че корените на емоционалните и психосоматични разстройства стигат много по-надълбоко, до това, което аз наричам перинатално (свързано с раждането) и трансперсонално (родови, расови, кармични и архетипни матрици в колективното несъзнавано) ниво. Обикновено вербалната терапия не може да достигне до тези по-дълбоки източници на емоционални и психосоматични проблеми, като например астма или различни болки с психосоматичен характер. Те трябва да бъдат лекувани емпирично. Човек трябва да преживее дълбока регресия и да освободи несъзнавания материал, който стои в основата на такива проблеми. Бих казал, че традиционната вербална терапия, е най-ефективна при работа с двойки или при семейна терапия. При такива случаи е уместна намесата на външен човек, който не е емоционално обвързан и същевременно е обучен специалист, който би могъл да долови всички плетеници от взаимодействия и да предостави на клиентите по-обективна обратна връзка. Вербалната терапия не е особено ефективна при изследването на дълбокото несъзнанавано. Не предлага начин за разрешаване на проблеми, които се коренят на перинатално и трансперсонално равнище. За да се достигне до мощните емоционални и физически усещания, свързани с родовата травма или асоциирани с кармични матрици и архетипни динамики е нужен дълбок емпиричен подход, който включва НСС.

Д-р Тенчев:
Много трансперсонални преживявания, например идентификацията с животни, спомените от минали животи, срещите с архетипни образи и т.н. карат последователите на академичната психология да се отнасят скептично. Къде е тънката линия между трансперсоналната психология и психотерапия от една страна и мистиката от друга? Може ли клиентът да се подложи на такава терапия без да приема идеи, които не са в съответствие с неговите вярвания, като съществуването на трансперсоналните преживявания?

Д-р Гроф:
При прилагане на холотропно дишане или при психeделичната терапия не караме хората да вярват в нещо, което не са преживели. Ние просто предлагаме метод, подпомагащ появата на подобни преживявания, метод, който ги прави възможни. Например при холотропното дишане изискването е да легнете на земята, да дишате по-бързо и по-дълбоко от обичайното, докато слушате емоционално наситена музика. Клиентите или участниците на семинарите след това сами достигат до заключения, в резултат на преживяванията, които възникват и свързаните с тях инсайти (прозрения). Аз съм изложил този процес в книгите си, но това, което е написано представя модел, който би могъл да помогне на хората да разберат изживяванията, които вече са имали. Това не е рецепта, която да им заповядва къде да навлизат или какво трябва да преживяват. В края на краищата клиентите създават свои критерии на какво да вярват. Това не се различава от думите на Буда: “Не вярвай на нищо, което казвам, докато не го преживееш лично”. Аз самият имам традиционно медицинско и психиатрично образование и всичко, за което Ви разказвам, дойде като изневиделица за мен. Така че, това, което съм написал като моя “теория” е всъщност сбор от преживяванията в НСС. Това не е теоретична хипотеза, която е прието да се обмисля предварително или “интерпретация” на мои наблюдения, които се базират на приета априори теория.

Д-р Тенчев:
Интересен е факта, че преживяванията чрез пневмокатарзис много често се разминават с очакванията на дишащия. От многобройните семинари, които сме провели в България мога да кажа, че някои хора силно вярват в духовното, но преживяванията им се ограничават само на физическо (например тетании) или емоционално ниво (като плач, хлипане, неудържим смях) и обратното – хора, които нямат и представа от духовните феномени имат дълбоки трансперсонални преживявания. Как може да се обясни това?

Д-р Гроф:
Вашите наблюдения показват, че получавате преживяването, от което се нуждаете, вместо преживяването, което искате или очаквате. НСС активират един вид вътрешна целителна интелигентност или “вътрешен радар”, който насочва процеса автоматично към несъзнаваното съдържание с най-силен емоционален заряд, което е достъпно за преработка в дадения момент. Той ви насочва към областта с най-значим проблем, където важна психологическа работа трябва да бъде извършена. Ако основният ви проблем е това, което Вилхелм Райх нарича “броня на характера” – наличие на значителни енергийни блокажи в системата ви – е възможно да имате няколко сесии, състоящи се от усилване на това напрежение, задържането му за известно време и последващото го освобождаване. Този процес ще изчерпи проблемния излишък на енергия от системата ви. Ако главният ви проблем е гняв, в такъв случай ще преживеете за определен период от време главно увеличаваща се агресия и нейното освобождаване. След като това е извършено, процесът се измества към други области.

Д-р Тенчев:
В последните години се развива нова наука, наречена невротеология. Тя се опитва да обясни пиковите преживявания с функционални промени в определени части на мозъка. Как може да се докаже, че трансперсоналните преживявания не са просто продукт на мозъка и че са обективна реалност, както твърдите в книгите си? Например сънуването е творение на ума.

Д-р Гроф:
Невротеолозите се фокусират върху много ограничен спектър от трансперсоналните преживявания или някои техни частични аспекти. Те например се опитват да обяснят интензивните видения от светлина, които формират важен аспект от мистичните преживявания. Други често срещани аспекти на мистични преживявания, от които невротеолозите се интересуват и се опитват да интерпретират чрез биологични понятия е трансцеденталността на пространството и времето. Те правят предположението, че подобни преживявания не са “трансцеденталност на пространството и времето”, а загуба на способностите за преживяването им, загуба на пространствена и времева ориентация. След това се опитват да открият частите от мозъка, които може да са свързани със създаването на такива преживявания.
Но това, върху което се концентрират са само незначителни аспекти от трансперсоналните преживявания, тези, които не представляват важни парадигматични предизвикателства. Има много други наблюдения, за които биологичните интерпретации няма или са дори немислими. Очевиден пример за “смъртоносен удар” върху съществуващата научна парадигма е съществуването на истински “преживявания извън тялото” (ПИТ), свързани с близки до смъртта състояния (БСС) и също някои други видове НСС. В такива ситуации съзнанието може да напусне тялото и да запази способността подробно да наблюдава случващото се в стаята или зад стените в други стаи на сградата, да наблюдава обстановката на болницата от птичи поглед с всички подробности, или да свидетелства за неща, случващи се на 2000 мили разстояние.

Мозъкът, какъвто го познаваме не би могъл да участва в подобни преживявания или да ги създава. Човешкото съзнание очевидно изцяло изпълнява изключителните функции в такива ситуации, нещо което мозъкът не е способен да направи.

Невротеолозите не се фокусират върху феномени от този тип просто, защото нямат никакъв шанс да предложат биологичен модел за обяснението им. Има много подобни предизвикателства, натрупани от трансперсоналната психология и съвременните изследвания на съзнанието. Човек например може да преживее НСС като има истинска идентификация с орел и изведнъж да почуства, че има тяло на орел, да разбере какво точно орелът прави за да лети по въздушните течения и да вижда света, по начин, който съответства на зрителните органи на грабливите птици, които са напълно различни от тези на човека. Събрал съм в продължение на години стотици такива наблюдения, които са описани в много от моите книги.

Д-р Тенчев:
Значи това не са въображаеми, а реални преживявания?

Д-р Гроф:
Да, през годините съм описал голям брой трансперсонални преживявания, които дават прецизна нова информация за различни сфери – животни, митологически същества и светове, исторически периоди и събития, и т.н. – които биха могли да бъдат потвърдени. Юнгианците наричат подобни трансперсонални преживявания “имагинални” (от англ. “imaginal”) за да се отличават от продуктите на въображението на индивидуалния човешки ум. Въпреки че имагиналният свят може да бъде достигнат чрез интрапсихично себенаблюдение, той има обективно съществувание. Той е онтологично реален и тези, които го преживеят могат да достигнат до консенсусно съгласие относно различни негови аспекти. Спектърът на трансперсоналните преживявания е изключително богат и представя множество концептуални предизвикателства, които разклащат основите на най-фундаменталните предположения на монистичната материалистична наука и това, което Фритьоф Капра нарича Нютоново-картезианска парадигма. Невротеологията се опитва да обясни биологично само маловажна частица от трансперсоналните феномени и – както казах – се фокусира върху незначителни техни аспекти, като виденията на светлина и загубата на чувството за време и пространство.

Д-р Тенчев:
Има ли разлика по отношение на резултатите при психеделичната и холотропната терапия. Съжалявате ли за отминалата слава на ЛСД?

Д-р Гроф:
Нека първо да отговоря на втората част от въпроса Ви. Да, много съм тъжен, че психиатрията загуби това необикновено средство. Според мен отговорната работа с психеделици е със сигурност най-интересния и най-обещаващия подход, който психиатрията някога е имала. Въпреки, че днес имаме много мощни ненаркотични емпирични подходи, като холотропното дишане и ребъртинг, аз не ги виждам като заместители на психеделичната терапия, а като допълнение към нея. Лично аз предпочитам да разполагаме, както с психеделичната, така и с различните видове ненаркотична терапия за да можем да избираме най-подходящия подход, в зависимост от личността на пациента, неговите или нейните симптоми и от самите обстоятелства.

Има хора, които са готови за психеделични преживявания, има и такива, които се страхуват и не биха искали да ги пробват. Някои хора могат да започнат с холотропно дишане и след няколко сесии да се почувстват комфортно в НСС и да се заинтересуват от психеделици.
Със сигурност няма каквито и да било научни причини да се забранява от закона отговорното използване на психеделиците. Ако не обръщаме внимание на истерията, създадена от търсещите сензация журналисти и ирационалните административни и законови мерки, аз не виждам защо обучени професионалисти да не могат да използват това невероятно средство. За съжаление индустриалната цивилизация е злоупотребявала толкова много с всички значими открития – атомната енергия, ракетите, лазерът, микробиологията, химията и много други. Използвали сме ядрени бомби, биологично и химически оръжия. Защо да не използваме мъдро психеделиците при положение, че сме злоупотребили с всичко останало? Безотговорната им употреба от младото поколение е безобиден пример в сравнение със злоупотребата с психеделици в технологичните общества. Предполагам знаете, че военните кръгове и тайната полиция съвсем сериозно са считали психеделиците като химическо оръжие и средство за промиване на мозъка. Те са мощно средство, което може да се използва по различни начини. Много туземни култури са ги използвали векове наред по безопасен и ефективен начин като причастие и основно средство за техните ритуални и духовни практики, както и като свещен цяр.

Д-р Тенчев:
Отмина половин век от началото на опитите с ЛСД. Вашата последна книга “Когато невъзможното се случва” (от март 2008 г. книгата е издадена и на български език от ФТПП) изглежда по-различна от другите Ви книги. Тя съдържа повече лични истории, включително срещите Ви с интересни хора – физици, шамани, източни духовни учители, които са повлияли живота Ви и професионалния Ви път. Тази книга явява ли се автобиография и един вид равносметката Ви като учен и терапевт, както и заключенията Ви за възможностите на психологията и психотерапията днес?

Д-р Гроф:
Има доста прозаично обяснение за произхода на тази книга. През февруари 2001 г. къщата ни в Мил Вели (предградие на Сан Франциско) се запали и всичко в нея изгоря, включително и всичките ми изследователски записки и цялата ми справочна литература. Като следствие от това ми беше много трудно да продължа да пиша книги както преди. За да пише научни книги, човек трябва да прави препратки към трудовете на други хора, да използва цитати, да прави списъци с използваните източници и т.н. При създалите се обстоятелства написването на трансперсонални мемоари беше логичен вариант, защото не се нуждаех от трудовете на други хора, а само от моите спомени. Така реших да напиша книга от лични истории, но с много особено ударение, не само като автобиография, но и като специфичен сборник от приключения, които Кристина и аз имахме през годините, включващ срещата с шамани и хора с психични способности от различни краища на света, много странни синхроничности, които ни се случваха, невероятните преживявани на нашите клиенти и участници на семинарите и модулите ни за обучение, на които сме били свидетели и т.н. Общият знаменател на всички истории в книгата е, че те са предизвикателство за индустриалната цивилизация. Нищо от нещата, разказани в нея не биха могли да бъдат разумно обяснени от материалистичната наука. Те всъщност не биха могли да се случат ако вселената беше каквато западната наука я описва. Те са невъзможни и от перспективата на материалистичния мироглед. Ето защо книгата се казва “Когато невъзможното се случва: приключения в неординерните реалности”. Виждам я като допълнение към по-професионалните трудове, които съм писал.

Д-р Тенчев:
Имали ли сте някой идол или пример за подражание, който Ви е вдъхновявал през годините на израстването Ви като водещ психотерапевт и като личност?

Д-р Гроф:
Разбира се имах някои модели за подражание, някои лични герои. Първо беше Фройд. Много се въодушевих от психоанализата, когато прочетох неговите “Уводни лекции”, по-късно и много от другите му книги. Те ме вдъхновиха да следвам медицина и да стана психиатър. Обичам да скицирам и да рисувам и първоначално исках да работя в създаването на анимационни филми. Даже имах интервю с Жири Транка, изключителен чешки артист и филмов продуцент, бях приет и трябваше да започна работа във филмовото студио “Барандов” в Прага. Но в този решаващ момент се запознах с трудовете на Фройд и реших в рамките на няколко дни да избера напълно различна кариера. Когато започнах работа с психеделици обаче, психоанализата видимо беше прекалено ограничена за преживяванията и наблюденията, които имах. Тогава Юнг стана друг много важен източник на информация за мен, след като неговата концепция за колективното несъзнавано и управляващи му принципи – архетипите, обясняваха в голяма степен материала, който се проявяваше по време на ЛСД сесиите.

След като дойдох в САЩ, бях поканен от Ейб Маслоу и Тони Сутич да се присъединя към малък кръг от хора, които формулираха принципите на нова психология. Ейб и Тони първоначално нарекоха тази нова психология “трансхуманистична”, защото следваше хуманистичната психология, която те бяха създали преди това. После приеха предложението ми и я нарекоха “трансперсонална”. Тази нова психология, която Ейб наричаше Четвъртата Сила в психологията (първите три са бихевиоризмът, психоанализата и хуманистичната психология) имаше голямо значение за нас. За разлика от традиционната психология и психиатрия, трансперсоналната психология включваше наблюденията от съвременните изследвания на съзнанието и мъдростта на великите източни духовни философии и мистични традиции по света. Тя беше отворена и се отнасяше с уважение към различните култури. Не разглеждаше като патология ритуалите и духовния живот на древните и туземните култури и не определяше шаманите, създателите на великите религии и мистиците като психично болни. В същото време не можехме да намерим допирни точки на тази нова психология с научния мироглед, който познавахме до момента. Основните принципи на трансперсоналната психология следователно можеше лесно да бъдат определени като ненаучни, ирационални и дори разпадащи се.

Това беше моментът, когато друг важен мой учител се появи. През 1975 г., на парти в Тибърън, разположен в залива на Сан Франциско се запознах с Фритьоф Капра, не дълго след като беше излязла разтърсващата му книга “Дао на физиката”. След като бях прочел “Дао на физиката” разбрах, че настоящият научен мироглед, който Фритьоф наричаше нютоново-картезианска парадигма, беше модел на вселената с изтекъл срок на годност, отразяващ мисленето от 17-ти век. Той беше основан на нютоновата механика, която стана основен научен модел поради изумителния успех на физиката и технологичното й приложение. Учените от другите дисциплини – биолози, лекари, психолози, и т.н. – всички копираха стила на Нютон и бяха дълбоко повлияни от неговата механика. След като прочетох книгата на Фритьоф разбрах, че физиците от 20-ти век се бяха отърсили от всяко едно допускане на нютоновата физика, но другите дисциплини, които се бяха оформили според нютоновия модел, бяха останали в мисленето си в 17-ти век.

Фритьоф и аз станахме добри приятели. Започнахме да провеждаме заедно семинари, които се наричаха “Пътешествия отвъд времето и пространството”. Фритьоф дискутираше през сутрешните часове възгледите на квантово-релативната физика. До обяд главите на хората напълно прегряваха. Фритьоф им показваше, че според съвременната физика, материята не съществува и колкото по-дълбоко човек се потапя в нея, толкова по-малко намира, докато достигне до субатомно ниво, където остават само математически уравнения и вероятности. Вселената е създадена преди около 15 милиарда години от “единното”, неопределена точка, от която произлизат пространството, времето и цялата материя, която понастоящем съставлява милиардите галактики. Бяха открити черните дупки, белите дупки и дупките-червеи. Учените получиха нобелова награда за откритието, че частица движеща се напред във времето, е всъщност античастица, движеща се назад във времето. След като аз застъпвах семинара с моите изследвания за психеделиците, аудиенцията вече не гледаше така шокирано като на нещата, които Фритьоф им беше казал. Аз говорех за преживяванията, които човек би могъл да има в НСС, а Фритьоф им обясняваше за материалната реалност, в която живеем.

Срещата ми с Фритьоф Капра беше началото на интереса ми към новата парадигма в науката. Това ме срещна с още герои – Денис Гейбър с неговата оптическа холография, Каръл Прибрам с холографския си модел на мозъка, Дейвид Бом с холономната му теория за вселената, Рупърт Шелдрейк с морфогенетичните си полета, Грегори Бейтсън и много други. Новият ми герой е Ервин Ласло, автор на разтърсващите книги “Съзидателният Космос”, “Свързаните хипотези” и “Науката и записите от акаша”. По мое мнение Ервин е формулирал научен модел който може да обясни това, което се нарича “аномален феномен” – постоянно нарастващ брой наблюдения от различни научни дисциплини, включително трансперсоналната психология и съвременните изследвания на съзнанието, за които академичната наука няма никакво обяснение.

Д-р Тенчев:
Кой е най-забележителният човек, който сте срещал през живота си?

Д-р Гроф:
Освен някои от учените, които вече споменах, също сме срещали някои забележителни духовни учители. Например времето, което прекарахме с Далай Лама безспорно беше мощно и невероятно преживяване. Имахме приятел, който е герой в една от моите истории в книгата – Дон Хосе Матсува, шаман от Централно Мексико от племето хуичол, който беше над сто години, когато го срещнахме. Свами Муктананда, главата на Сидха Йога линията, който през годините игра много важна роля в живота ни, също беше изумителна личност.

Д-р Тенчев:
Какво бихте казали на българските си читатели и последователи, които искат да посветят професионалния си живот на “Психологията на бъдещето”?

Д-р Гроф:
Важно е да започнат своето търсене чрез съчетаването на изучаване на специализирана литература в областта на трансперсоналната психология и новата парадигма на науката от една страна и дълбинното себеизследване от друга. Човек трябва да се убеди във всичко написано в трансперсоналните книги чрез личния си опит. Изключително важно е да подчертая необходимостта от личен опит.

Организираната религия, която не предлага преки духовни преживявания не може да се конкурира с науката и победите на технологията, но емпиричната духовност и произлизащият от нея мистичен мироглед със сигурност биха могли. Емпиричната духовност има силата да се бори както с материалистичната наука, така и с догмите на организираната религия. Както Кен Уилбер написа в “Социалният Бог”, не би могло да има конфликт между истинската наука и истинската религия. Ако наглед има такъв конфликт вероятно се изправяме срещу фалшивата наука и фалшивата религия (с други думи псевдонауката и псевдорелигията). Няма конфликт между емпиричната духовност и истинската наука. Те изследват допълващи се аспекти от реалността. Отговорното дълбинно себеизследване ще даде на изучаващите новата психология, личната убеденост и авторитета, които идват от трансперсоналните преживявания и не могат да бъдат достигнати чрез книгите.

Д-р Тенчев:
Д-р Гроф, благодаря Ви за това интервю.

Д-р Гроф:
За мен беше удоволствие да говоря с Вас.