Психологията на бъдещето

Д-р Димитър Тенчев е завършил Медицински Университет – София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Преподава медицинска етика и социална медицина в същия университет, има кабинет по трансперсонална психотерапия и води семинари и квалификационни модули в един нов авангарден клон в психотерапията – пневмокатарзис. Председател е на “Фондация трансперсонална психология и психотерапия“, член е на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия.

Базово медицинско образование, магистър по медицина, с една дума – лекар. По-конкретно – грижи се за човешката психика. Но не е психиатър. Той е психотерапевт, залага на други методи, не включващи медикаментите. Използва вербални и най-вече емпирични (преживелищни) форми на терапия. „Тези форми целят достигането до източника с последващо реконструиране и освобождаване на психотравмата“. Така 35-годишният д-р Димитър Тенчев обяснява „най-елементарно“, доколкото „елементарно“ може да се говори за толкова сложна материя, разликата между работата на психиатъра и неговата, на психотерапевта.

Д-р Тенчев обаче не е просто психотерапевт. Младият, но много „напред с материала“ лекар, практикува и преподава трансперсонална психотерапия чрез дишане – InSighting Интензивно дишане. Освен това практикува хипноза и хипнотерапия.
Животът – към по-добро.

Естествено думата „хипноза“ мистично привлича и започваме разговора от нея. Макар че другата част от работата на д-р Тенчев – психотерапията чрез дишане, е по-новата и по-модерната (не само у нас), по-интересната дори. „На практика образованието ми позволява да специализирам всеки метод. Но мен ме интересуваше не просто академичното обяснение за функционирането на психиката, където консенсус и до днес не е постигнат. Броят на школите е голям. И е въпрос на лична преценка на терапевта към коя школа ще се насочи“.

Д-р Тенчев се е насочил към този тип психотерапия, където има преживелищен елемент, тоест няма само говорене, вербална терапия, „която често е повърхностна и не може да стигне до корените, до дълбочината на психичния проблем, до същинската причина за симптомите и синдромите, в които се съчетават“.
Преживелищният момент на терапията е истинският за д-р Тенчев, защото има фундаментално променящ ефект върху психиката, достига се до основата на травмата, която впоследствие бива освободена и реконструирана.
И при хипнозата, и при пневмокатарзисът типът преживяване се осъществява в така наречените неординерни или променени състояния на съзнанието. Счита се, че в тях се задейства един вид вътрешно присъща мъдрост или интелигентност, където терапията в същността си е самотерапия, самоизлекуване. Преживяванията по време на сесията са спонтанни и често неочаквани както за терапевта, така и за клиента. И най-важното – имат лечебен ефект. „Още Хипократ е казал, че лекарят лекува, а природата изцелява“, припомня психотерапевтът.

Потенциалът на духовната същност

Терминът трансперсонална психология е въведен преди около 100 години, но на практика тази школа търпи бурно развитие в последните 30-40 г. Съвременната клинична хипнотерапия се налага малко по-отдавна. „Това е психологията на бъдещето. Тези авангардни методи имат коренно различни концепции за същността на психотерапевтичния процес и за потенциала на човека не само като физическо, но и като духовно същество“, казва д-р Тенчев. И прави заключението, че трансперсоналната психология не е проста психология, тя е психодуховен синтез (съчетава постиженията на съвременната емпирична психология и мъдростта на древните духовни традиции), който подчертава и духовната същност на човека. Защото човекът е не само физическо същество, което може да бъде обяснено чрез биохимични процеси или физиологични състояния и връзки. Загърбвайки духовната същност, както правят много други психотерапевтични школи, се лишаваме от силния терапевтичен потенциал вътре в самия човек и активирането на процесите на самомотивация, които са решаващи за успешния изход на психотерапията. Защото човек достига до освобождаване от нещата, които го мъчат, тормозят, които са в основата на някакъв патологичен процес, емоционален проблем или стереотип на себенавреждащо, често саморазрушително поведение, само когато намери отново своята цялостност, своя интегритет. А интегритетът задължително включва духовната същност.

Просто хигиена на психиката

В България според д-р Тенчев психотерапията все още се приема едва ли не като срамна дума. Защото неизбежно води до асоциацията с думата „луд“. Не се прави разлика между психиатрията и психотерапията. На Запад психотерапията е повсеместно разпространена като своеобразна хигиена на психиката, хигиена на душата. „Подобно на фитнеса, който е хигиена на тялото. 80 % от пълнолетните нюйоркчани например поне един път са посещавали психотерапевт в живота си. Там дори е съвсем нормално веднъж в седмицата да отидеш на психотерапевт.“ За радост и в България все повече психотерапията навлиза като вид култура, хигиена на душата. „Смея да твърдя, че това са обикновено по-интелигентните хора, но не само в смисъл на по-умни, а по-емоционално интелигентните хора“, разкрива „таргета“ д-р Тенчев.

Обяснението на психотерапевта и за хипнозата е просто и без никаква мистика: „Нещо като приятна релаксация, при което се намалява честотата на мозъчните вълни. Уталожване, успокояване на ума, което се приема за променено състояние на съзнанието, при което по-лесно се заобикалят съпротивите и бариерите, които индивидът чрез логическият си ум и наложените стереотипи на мислене си поставя. И може вече директно или индиректно да се влияе върху подсъзнанието, в резултат на което ефектът от психотерапията е по-голям.“ В САЩ например хипнозата е приета за официален клон на психотерапията като клинична хипнотерапия. А в Германия здравната каса заплаща 60 хипнотични сеанса. „В западните общества това не е някакъв граничен, алтернативен метод на лечение, както го водят тук. Това си е официален клон на психотерапията“, уточнява българският психотерапевт.

Изборът е личен

Наблюденията на д-р Тенчев му са определили, че клиентите му са три групи хора.
На първо място тези, които имат определен психичен проблем или разстройство: депресии, фобии, зависимости (било от алкохол, наркотици, хазарт, дори от интернет или компютърни игри), хора под влияние на силен стрес – генерализирана тревожност (буквално кълбо от нерви), добилото популярност напоследък паническо разстройство. Или просто проблем, който влошава качеството на живот.
Втората група са т.нар. “нормални”, на които въпреки че наглед всичко в живота им е наред, не са щастливи. В по-крайната си фаза са нещастни, депресирани и не знаят какво да правят с живота си. „Това са хора, които търсят една нова, една по-удовлетворяваща стратегия на живота“.

И накрая тези, които идват специално за холотропно дишане, за пневмокатарзис. Хора, които имат духовно или философско търсене за екзистенциалния смисъл на живота – защо сме тук, какво правим, каква е нашата мисия или нашият житейски път, какво има след това.
Често първите две групи стигат до третото ниво, където психотерапията кулминира в повторното възвръщане на загубената цялостност и хармоничност на личността.

Колумб във всеки един от нас

Явно желанието за преоткриването на истинското ни аз, за духовното усещане и преживяване е в основата на все по-бързото развиване на новите методи като ребъртинг и холотропно дишане. „Този тип психология и психотерапия се основава на емпиричния опит на различните участници, прави се своеобразна картография на белите петна в психиката. Всяка следваща сесия е още една крачка към нас самите, още един напаснат елемент в пъзела на нашата същност. Нещо като вътрешното търсене – Колумб във всеки един от нас“.
Д-р Тенчев е стъпил професионално на новата методика от около 4 г. Той и екипът му са единствените в България, които са се обучавали при основателя на ребъртинг Ленард Ор и при основателя на холотропното дишане и един от пионерите на трансперсоналната психология Станислав Гроф.

Сеансите по хипноза се провеждат индивидуално. Сесиите по холотропно дишане на практика може да бъдат и индивидуални, и в група, като по-често д-р Тенчев ги практикува в група, защото „е много по-силно преживяването“. Успешният холотропен сеанс е съставен от три елемента: Дишането, което е по-ускорено и по-учестено от нормалното дишане, без никаква пауза. Тази техника се поддържа поне час и половина – два, може дори до три – четири часа. Включва се и специфична, „катарзисна“ музика. Тя усилва ефекта и често подпомага преодоляването на бариерите, които се появяват по време на самото дишане. Третият елемент е фокусирана работа върху тялото – след дишането, ако има някакви останали блокажи на физическо ниво, те се освобождават чрез определен тип работа върху тялото по зони, наподобяваща на масажа. Всичко това под контрола на инструктори. Когато започне дишането, започват и различен тип преживявания при всеки отделен човек. „Това доказва, че ефектите, които се получават, не са просто продукт на хипервентилация или някаква реакция на променен биохимизъм в организма. Може да се каже, че един вътрешен радар, вътрешна мъдрост вади релевантния за моментното психично състояние и нагласа травматичен материал, който може да бъде освободен по определени механизми, различни за различните хора и дори различаващи се за един и същи човек в отделните сесии. Това води до опростяване на биоенергетиката на организма и освобождаването от натрупвани през годините емоционални проблеми и психосоматични заболявания“.

Бъди по-щастлив

Терапевтът следи за безпрепятственото протичане на процеса, окуражава, емоционално поддържа и подпомага интеграцията. Защото целта на терапията не е само да имаш някакви силни преживявания или някакви катарзисни моменти в процеса на дишането или по време на хипнозата. Крайната цел, както на всяко нещо в този живот, е да те прави по-щастлив тук и сега. „Примерно хора, които са в тежка зависимост от алкохолизъм, изведнъж нямат желание да пият. Не просто спират волево, а губят желание, защото преоткриват друг смисъл в техния живот. Хора в депресии, при които няма явна причина за това, се връщат към своето нормално, оптимално състояние на съществуване“. Дори и хора, които са зациклили, постоянно не им върви в определени сфери на живота, успяват да излязат от порочния цикъл, от „черната магия“ на вредните стереотипи на мислене и поведение, скрити в невидимия айсберг на несъзнаваното.

Назад към раждането

Оказва се, че и заболявания като астмата, мигрената, хроничният синузит, фарингит, цистит са психосоматични заболявания. „Все повече официалната медицина, а аз съм преподавател и по социална медицина, признава психосоматичният генезис на заболяванията. Преди да се прояви под формата на някакво физическо заболяване, има психически фактор, който да го причини“, обяснява докторът.
Докато познатите форми на психотерапия се ограничават до схващането, че проблемът, емоционалният дразнител са на определено биографично ниво – по време на израстването или съзряването на индивида, трансперсоналната психология отива по-далеч – в периодите преди, по време и непосредствено след раждането, перинаталните нива на преживявания, ключов елемент от които е така наречената родова травма.

Примерно мигрената, която ще се прояви години по-късно е предшествана от чудовищния механичен натиск на главата на плода в родовия канал по време на раждането. Впоследствие тази болка се възпроизвежда отново и отново. След като бъде освободена родовата травма чрез преживяването й отново и се погледне на нея от гледна точка вече на зрелия индивид, изчезва и симптомът. Психотерапевтът припомня: „Неординерните състояния на съзнанието всъщност са познати от хилядолетия в шаманските, туземните култури, в традиционните източни практики и философски системи, където се индуцира пребиваване в променени състояния на съзнанието и съответно се търси самоизцелителният потенциал на човешкото същество.“

Връщаме се дори и преди раждането на човека. На друго ниво, което надхвърля далеч биографичните травми – така наречените трансперсонални нива на преживяване: „Човек може да се отъждестви по време на сеанса с някаква архетипна фигура, примерно Божествената майка, като космически принцип на сътворението или с някой герой от митологията, може да изживее различни родови, расови или филогенетични спомени, може да има и преживявания, които надхвърлят обикновения сетивен човешки опит и трансцендентират представите за времето и пространството“, споделя от богатия си опит д-р Тенчев. За прераждане ли става дума? „Миналите животи са само част от трансперсоналните преживявания. Не че твърдим, че съществуват или не, просто много хора след пътуванията си във вътрешните сфери на съзнанието споделят подобни преживявания. Има и много натрупан емпиричен материал, който доказва, че трансперсоналните преживявания са автентични. Най-същественото в случая е, че те имат терапевтичен ефект върху психиката и тялото. Разбира се, се разграничаваме от чистата вяра, екстрасенсите и мистиката. Трансперсоналната психология акцентира върху личното преживяване, а не върху вярата. Когато имаш познание, вярата не е необходима“.

С „Просто това е наука от нов вид“ приключваме пътуването в душата на човешкия индивид. Пътуване чрез една нова професия – тази на модерния психотерапевт, стъпил изключително с помощта на науката и истинските професионални качества в дълбоките води на човешкото „Аз“.