сп. Жената днес бр.8 авг./септ. 2013 г.
Едно пътуване към себе си и към истинските неща в живота
Потенциал на личността aka личностен потенциал. Развитие на потенциала на личността, реализиране на личностния потенциал, увеличаването му, намирането му, изявата му, ъпгрейдването му…Все по-често през последните години започнахме да чуваме тези словосъчетания, в началото от специалисти по темата, сред които водещи психотерапевти у нас, след това от медиите, а накрая и в ежедневната ни реч тези думички започнаха да се възпроизвеждат с честота на нарастваща величина от геометрична прогресия. Въпреки преекспонираната употреба на термина, опитващ се да обозначи какво носим в себе си и да определи дарбите и качествата, които ни правят уникални, установих обаче, че много малко знаем какво наистина означава той и още по-малко можем да го съотнесем към себе си по един практичен начин. Защото самото рецитиране на добре звучащи психологични клишета (неминуемо напомнящи ни за зарилата ни от последните две декади литература за самопомощ) и празнословеното (често на стандартните тийм билдинги) по темата какви трябва да станем и това до какви постижения ще ни доведе, не ни помага ни най-малко да се приближим по-близо до истинското си аз, нито пък да го изявим неизкривено, такова каквото е, в живота си.
Как започна всичко?
Бях депресирана. Признавам си без бой!И не идентифицирах източника на състоянието си нито като дразнител в работата или в личния си живот, нито като дефицит на нещо или някой в ежедневието си. Започнах да си задавам въпроси, които не си бях задавала до момента, не защото не се бях “светвала” на тях, а защото не смеех. Добре подредения ми живот, изпълнен с блясъка на шлифованата рутина, си вървеше прекрасно, нямаше защо да го разбутвам. А и следвах стратегията на треньор на футболен отбор – “когато отборът печели, смени в него не се правят”. Състоянието ми обаче не премина за два-три дни, както очаквах, нито за седмица, нито за месец. И това ме накара да започна търсенето си, избирайки по-нетрадиционен начин – не навън, обикаляйки психиатри и зобейки недействащи антидепресанти, а навътре, към мен самата, където очевидно беше източникът на проблема ми.Започнах много да чета по темата. Така се натъкнах на термина “ноогенна депресия”, използван от един от водещите психотерепевти у нас – д-р Димитър Тенчев. В едно интервю той обясняваше, че ноогенната депресия е характерна за хората, на които наглед в живота им всичко е наред – имат престижна работа, завиден стандарт, печелят уважението (и често завистта) на околните, имат статуса на щастливо “бракувани”. Но… нещо вътре в тях не е наред. Засилващото се с времето усещане на вътрешно неудовлетворение, изявено в различни форми на депресивност не им дава мира, и това може да продължи години наред, въпреки че в битието им сериозни трусове няма. Не беше трудно да се припозная във всичко това. Нестандартната гледна точка на д-р Тенчев за депресията (че тя е предпоставка за нашето развитие и не е задължително да ни забие в калта на самосъжалението) и неконвенционалните му подходи към човешката психика ме накараха да се срещна с него, не като пациент с лекар, а като човек, можещ да разбере от друг човек безценна информация по интересуваща го тема.
“Ноогенната депресия е сигнал на душата ни, че сме потиснали истинското си аз и не изявяваме дарбите и потенциала му в живота си, независимо колко “сме успели” и “колко готини хора сме””, бяха първите думи на психотерапевта.
“Или казано съвсем кратичко – престанали сме да бъдем себе си на цената на фалшивите идентичности, с които сме свикнали да се представяме пред света”.
Ноогенната депресия се проявява в хората, които добре се самозалъгват, но не могат да залъжат по-дълбоката част от себе си, своето психе или душа. Погледнато от една по-различна трансперсонална (отвъд тесните граници на егото) гледна точка, тя е благословия, защото е своеобразен и недвусмислен сигнал да се завърнем към себе си и към това, което може да направи живота ни по-пълен и смислен, докато не е станало късно за това.
Първата стъпка
Има ли решение? На пръв поглед аз имам всичко, което съм искала да постигна в живота си, но усещам пълна безизходност…
“Какво значи всичко? И трябва да предефинираме клишетата “успех” и “постигнал” в контекста на по-дълбоките измерения на съзнанието ни, което е истинският “оценител” на това кои сме, какво сме постигнали и намираме ли се на пътя си”, тези думи на Димитър Тенчев ме заливат като студен душ. Нима всичко, което съм правила в годините си на (не)осъзнат живот е било залудо? Психотерапевтът е категоричен, че наложените рамки за “успялост”, са фалшиви социални внушения, наложени от статуквото на един болен и обезличаващ ни социум. “Навремето през 80-те на миналия век имаше бит пазар в Подуене. Посещавах го чат-пат, защото баба ми и дядо ми живееха наблизо. И там за първи път видях шарени ризи, с надписи на английски, рисунки на орли, каубои и т.н. по тях. Нещо цветно и “западно” се появяваше и рязко контрастираше със сивата соц конфекция. Бях запленен от тях. Тогава бях тийнейджър и западните дрехи правеха впечатление на връстниците ни. Купих си няколко ризи. Всичките от виетнамци, които тогава населяваха татковината ни и бяха пионерите на частното предприемачество у нас. След едно-две пранета обаче всички рисунки се размиха и обезцветиха. Оказаха се евтини щампи върху евтин хастар. Същото е с успеха в съвременното общество, евтина щампа върху евтин хастар, и двете без никаква стойност”, споделя д-р Тенчев.А така нареченото самочувствие, базиращо се на “постижения и признания отвън” е един фалшив конструкт на ума, който в един момент се оказва непригоден за истинския ни живот, защото е не по-малко илюзорен от сапунените мехури, с които си играят децата. “Нещо като в Матрицата си. Подреденият ти свят обаче е започнал да дава бъгове и да примигва, показвайки че е една измислена виртуална реалност, ти не знаеш какво се случва и не знаеш какво да правиш, затова си и в депресия”, усмихва ми се психотерапевтът. Според него както високата, така и ниската самооценка са еднакво вредни. Защото те са просто една бетонирана представа за нас самите, която сме изграждали с дълги внушения – отвътре и отвън, но нямат нищо общо с истинското ни аз. По тази причина идеалната самооценка е липсата на такава.
Ако си ОК със себе си изобщо няма да ти дойде наум да се оценяваш, сравняваш, замисляш кой какво мисли за теб. Това е истински успелят човек. Който се чувства добре със себе си.
Какви са първите стъпки, които трябва да направя, питам аз.
Скачане в дълбокото“Няма никога да променим живота си чрез мислене, анализи, волеви действия, “трезви” решения или “позитивно” мислене”. Убедила си се в несъстоятелността на тези подходи, нали?”, въпросът не е риторичен. “Единствено може да ни промени преживяването и то преживяване, което да трансформира съзнанието ни в дълбочина и да извади наяве автентичната ни личност и потенциала, който е заложен в нея. Единственият начин това да се случи наистина, са променените състояния на съзнанието. Готова ли си да скочиш в заешката дупка?”, въпросът, който ми задава Димитър (вече сме минали на малки имена) отново не е риторичен. Кимам, осъзнавайки, че няма какво да губя. И решавам да посетя най-близките във времето InSighting събития – InSighting Интензивното дишане, изчистващо преживелищно психотравмите, които сме трупали в себе си години наред и ежеседмичната Релакс Зона, насочена към намаляване на стреса и преоткриване на изгубения път – към нас самите и към истинските неща в живота ни.
“Ела на големия ни деветдневен семинар в края на юни. Това е Събитието за всички инсайтъри. Там ще се докоснеш до безграничния потенциал, който носиш в себе си и животът ти повече никога няма да е същият”. Отново кимам. Няма какво да губя. Защото осъзнавам, че искам да живея собствения си живот, а не живота на някой друг. Душата ми го нашепваше мълчаливо, че трябва да го направя… години наред. Този път смятам да я послушам!
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта