Как да развием потенциала на личността си?

“Или казано съвсем кратичко – престанали сме да бъдем себе си на цената на фалшивите идентичности, с които сме свикнали да се представяме пред света”.

Ноогенната депресия се проявява в хората, които добре се самозалъгват, но не могат да залъжат по-дълбоката част от себе си, своето психе или душа. Погледнато от една по-различна трансперсонална (отвъд тесните граници на егото) гледна точка, тя е благословия, защото е своеобразен и недвусмислен сигнал да се завърнем към себе си и към това, което може да направи живота ни по-пълен и смислен, докато не е станало късно за това.

Първата стъпка

“Какво значи всичко? И трябва да предефинираме клишетата “успех” и “постигнал” в контекста на по-дълбоките измерения на съзнанието ни, което е истинският “оценител” на това кои сме, какво сме постигнали и намираме ли се на пътя си”, тези думи на Димитър Тенчев ме заливат като студен душ. Нима всичко, което съм правила в годините си на (не)осъзнат живот е било залудо? Психотерапевтът е категоричен, че наложените рамки за “успялост”, са фалшиви социални внушения, наложени от статуквото на един болен и обезличаващ ни социум. “Навремето през 80-те на миналия век имаше бит пазар в Подуене. Посещавах го чат-пат, защото баба ми и дядо ми живееха наблизо. И там за първи път видях шарени ризи, с надписи на английски, рисунки на орли, каубои и т.н. по тях. Нещо цветно и “западно” се появяваше и рязко контрастираше със сивата соц конфекция. Бях запленен от тях. Тогава бях тийнейджър и западните дрехи правеха впечатление на връстниците ни. Купих си няколко ризи. Всичките от виетнамци, които тогава населяваха татковината ни и бяха пионерите на частното предприемачество у нас. След едно-две пранета обаче всички рисунки се размиха и обезцветиха. Оказаха се евтини щампи върху евтин хастар. Същото е с успеха в съвременното общество, евтина щампа върху евтин хастар, и двете без никаква стойност”, споделя д-р Тенчев.А така нареченото самочувствие, базиращо се на “постижения и признания отвън” е един фалшив конструкт на ума, който в един момент се оказва непригоден за истинския ни живот, защото е не по-малко илюзорен от сапунените мехури, с които си играят децата. “Нещо като в Матрицата си. Подреденият ти свят обаче е започнал да дава бъгове и да примигва, показвайки че е една измислена виртуална реалност, ти не знаеш какво се случва и не знаеш какво да правиш, затова си и в депресия”, усмихва ми се психотерапевтът. Според него както високата, така и ниската самооценка са еднакво вредни. Защото те са просто една бетонирана представа за нас самите, която сме изграждали с дълги внушения – отвътре и отвън, но нямат нищо общо с истинското ни аз. По тази причина идеалната самооценка е липсата на такава.

Тогава заговаряме за личностния потенциал и всичките ми представи по темата стават на пух и прах. Наложено е схващането, че имаме развит потенциал ако сме успели. Всъщност потенциалът на личността ни е развит ако с всяко действие, избор и завой в живота си, изразяваме своята уникалност. Тогава хобито ни става работа, а всичко, чрез което изразяваме аза си, се случва с лекота и размах. Тогава сме на пътя си и отново сме себе си. Има едно условие обаче това да се случи – да не “продадем душата си” или казано направо да не правим компромиси в живота си, които да потискат личността ни (неподходяща връзка, брак), креативността ни (неподходяща работа, най-често в корпорация) и идеалите ни (неподходяща семейна и “приятелска” среда). “Истинската терапия е освобождаване от излишното, а не придобиване на още по-излишни неща. И тук е парадоксът, повечето “успели” хора са направили всички тези компромиси, които са били цената за това да достигнат до там, където са. Но така те са задушили личностния си потенциал, а не са го развили. Потиснали са истинското си аз, а не са го изразили. Ноогенната депресия е знак, че не са на пътя си. Осъзнаването на този факт е първата стъпка към истинската промяна”, констатира д-р Тенчев.

Какви са първите стъпки, които трябва да направя, питам аз.

Скачане в дълбокото“Няма никога да променим живота си чрез мислене, анализи, волеви действия, “трезви” решения или “позитивно” мислене”. Убедила си се в несъстоятелността на тези подходи, нали?”, въпросът не е риторичен. “Единствено може да ни промени преживяването и то преживяване, което да трансформира съзнанието ни в дълбочина и да извади наяве автентичната ни личност и потенциала, който е заложен в нея. Единственият начин това да се случи наистина, са променените състояния на съзнанието. Готова ли си да скочиш в заешката дупка?”, въпросът, който ми задава Димитър (вече сме минали на малки имена) отново не е риторичен. Кимам, осъзнавайки, че няма какво да губя. И решавам да посетя най-близките във времето InSighting събития – InSighting Интензивното дишане, изчистващо преживелищно психотравмите, които сме трупали в себе си години наред и ежеседмичната Релакс Зона, насочена към намаляване на стреса и преоткриване на изгубения път – към нас самите и към истинските неща в живота ни.

“Ела на големия ни деветдневен семинар в края на юни. Това е Събитието за всички инсайтъри. Там ще се докоснеш до безграничния потенциал, който носиш в себе си и животът ти повече никога няма да е същият”. Отново кимам. Няма какво да губя. Защото осъзнавам, че искам да живея собствения си живот, а не живота на някой друг. Душата ми го нашепваше мълчаливо, че трябва да го направя… години наред. Този път смятам да я послушам!