Депресиите се активират по Коледа

Наблюденията ми през последните 10 години на пациентите, които посещават “InSighting Център за психотерапия и автентична духовност” показват недвусмислено и с повтаряемост за съответния период, че коледно-новогодишните празници се съпътстват от явни или скрити форми на депресия и такава категорично се проявява сред голяма част от популацията, особено на големите градове.

Въпросът е много уместен, защото за депресията не може да се говори опростенчески – че тя се появява по Коледа и мистериозно изчезва след празниците. Да, тогава човек е склонен да си прави равносметка за изтеклата година, изостря се усещането му за самота (на практика ние сме винаги сами, но рядко го осъзнаваме), остава насаме със себе си и формите на “бягство” като работохолизъм, свръхзаетост, среща с безброй хора, различни форми на забавления, пътувания и т.н. за момент са поставени на “пауза”, особено ако човек си остане вкъщи. В резултат на тази интроспекция се демаскират наслоените през годините потискани по един или друг начин тревожно-депресивни състояния, които обаче не са причинени от Коледата. Тя е изиграла по-скоро ролята на тригер, който инициира състояние, което вече носим в себе си. Може да се илюстрира например с малко познатата, но широко разпространена ажитирана депресия, която протича на пръв поглед “скрито”, защото най-особената й черта е умерено до интензивно-наситено усещане за тревожност. Хората с такава форма на депресия се стремят да са непрекъснато ангажирани – с работа, срещи, хобита, движение, сетивно пренасищане (храна, алкохол, филми, музика, фитнес, екстремни спортове и т.н.). Имах познат офталмолог, който закарваше семейството си във Варна за лятната отпуска, а той отиваше в местната болница да оперира всеки ден. Така прекарваше отпуската си година след година. В момента, в който на такива хора им се “отнеме” обичайната рутина започват да излизат на повърхността тревожността и депресията, които са били умело прикривани години наред.

Депресията може да се проявява с много лица, като се комбинират най-различни симптоми. Както споменахме ажитираната депресия се съпътства с висока степен на тревожност, която може да те взривява отвътре и да те кара непрекъснато да насочваш енергията и вниманието си към външна свръхактивност, като спасителен пояс от това състояние. Ноогенната депресия се характеризира с усещане на перманентна потиснатост, неудовлетворение, усещане “че нещо ти липсва и не знаеш какво”, въпреки че наглед имаш всичко, за което социумът е проповядвал, че дава “щастие”. В класическия си вид депресията се проявява с интензивно усещане на тъга, самота, неразбраност, усещане, че целият свят ти е чужд, че каквото и да правиш е безсмислено и изпразнено от съдържание. В по-крайните си форми може да се достигне до тотална апатия и пълна резигнация от живота за по-кратък или по-дълъг период от време, което сериозно може да се отрази върху качеството на живот. Като физически симптоми депресията може да се съпътства с безсъние или с много сън (понякога по 16 часа), безапетитие или тъпчене неконтрулируемо с храна, с липса на енергия и пасивност или усещане, че не те свърта на едно място.

Има една много хубава мисъл: “Коледа е това време на годината, когато ни хваща носталгия по дома, дори когато сме си вкъщи”. Това, което ще кажа не се базира на социологични проучвания или медицински статистики, а на лични наблюдения. Към депресията, за която говорим са предразположени по-интелигентни, по-търсещи, по-нонконформистки настроени личности. С други думи хора, които не се задоволяват със статуквото, с мястото си на бурмичка или гайка в смазващата машина на социума и в обезличаващото статукво на сивата рутина. Това са хората, които търсят Отговорите на въпросите, съпътствали вечното човешко търсене: Кой съм аз? Има ли смисъл живота? Какво е моето място във вселената? Има ли живот след смъртта? Мога ли да променя света и себе си към по-добро и т.н. Историята показва, че по-креативните личности като творци, мислители, духовни лидери са били депресари по природа и депресията ги е подтиквала да излизат извън зоната на сигурността и да поемат отвъд познатите утъпкани пътеки, познати до момента.

Да. И това не е новина дори за хората, които не се занимават професионално с психотерапия. Замислете се колко от близките ви познати влизат в депресия. За далечните не говоря, защото хората умело са се научили да прикриват това състояние за да не ги помислят за луди. Считам обаче, че това не е социално значимо заболяване, а социално значимо състояние (изключвам клиничните форми на депресия). Защото депресията е сигнал, който трябва нещо да ни покаже.
И това води логично до отговор на втория ви въпрос. Защо това е така? Мога да говоря с часове по темата, но ако трябва да бъда кратък ще го кажа с едно изречение – защото човек се е отдалечил до такава степен от себе си, попивайки и прилагайки императивите, ултиматумите и шаблоните за живеене, които му диктува социумът, че това води до съответна реакция от страна на психиката му. Когато се страхувате тялото ви реагира с реакцията “борба или бягство”, отделяйки адреналин. Когато сте влюбени се чувствате на седмото небе, поради отделянето на окситоцин. Когато не сте на пътя си и живеете живота на някой друг, самозалъгвайки се успешно години наред, психиката ни дава сигнал на депресия. Депресията е алармен сигнал, че човек е в разрив със себе си.

Да преосмили живота си и да направи генерални промени в него. За съжаление много малко хора са способни на това, защото това изисква да излежеш извън “зоната си на комфорт” и ако трябва да се простиш със сигурността, която ти дават драматичната ти или изчерпана връзка, предизвикващата стрес в неделя вечер и гадене сутрин работа или потискащата те и обезличаващата те социална среда. Повечето ми пациенти са шокирани, че за да се почувстват по-добре е необходимо да направят промяна; да се изправят срещу това, от което ги е било най-много страх – да напуснат уютния пристан на битовистичното си вегетиране и да се отправят на пътешествие към хоризонта на това, което са считали за “невъзможно”.

Колкото и да звучи изкусително, не мисля, че е правилно да се правят класификации и анализи на основата на националност, пол, възраст и т.н. особено за състояние като депресията. За мен проблемът е общочовешки, а не национален. И тук нещата не опират до икономическо състояние на страната, за социални придобивки и за способност да се купуват скъпи подаръци по Коледа. Естествено, че бедността и дефицитите може да отключат една реактивна депресия, и при много хора се случва именно това. Но, когато се опитваме да схванем картината в генерален план е добре да си спомним мисълта на Херман Хесе, че понятията “истина” и “яснота” обикновено не вървят ръка за ръка. Истината обикновено не е ясна, а “ясните” тези и изводи обикновено не са истинни. Депресията е “пандемично” разпространена не само в България, но навсякъде по света. И това е така, защото цивилизацията е в криза, не само икономиката. Това от своя страна е причина за фундаментална криза на личността, изразяваща се в дълбоката обърканост и незнание за това кои сме и постоянното себепотискане на това, което можем да бъдем. И за това има един виновник – социумът в съвременния му вид, налагащ безмилостния дух на затъпяващо консуматорство, бясна конкуренция, безмерна арогантност, нестихваща алчност, на явен и на духовен материализъм.

Винаги съм казвал, че не вярвам в щастието. То е фалшив имплант на същия този социум, обещание за обетованата земя, която никой не достига. За мен преследването на щастието е химера, един вид ментален наркотик, който ни кара да правим ежедневно компромиси, да бъдем “послушни”, да търпим своеволията на малките и големите тирани в живота си, надявайки се, че един ден слънце ще огрее и нашето тресавище, което сме приели за наш дом.
Посоката, към която се стреми човешката душа не е щастието, а свободата. Свобода от компромисите, свобода от наложените стандарти (хомоти) на живеене, от клишетата за правилно и погрешно – все фактори, против които възроптава душата ни със симптомите на депресия. За мен с няколко думи Яне Сандански е резюмирал правилната посока на развитие на човешкия живот: “Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство”.