сп. Жената днес, октомври / ноември 2012 г.
Каза ми, че напоследък срещаш доста девствени жени, отдавна преминали пълнолетието. Това, честно казано, ме учуди
Да, в кабинета ми в „InSighting Център“ от основаването му до сега идват жени, които са девствени. Някои от тях в живота си играят роля на много освободени, дори по мъжки агресивни и вербално нападателни към мъжкия пол. А когато някой мъж прояви сериозен интерес към тях, започват да дават на заден ход. Причината е, че нямат опит в това, а някои са минали 25, други 30, даже и 35 години. Случило се е по различни причини – на някои така им се е стекъл живота, други не са чувствали, че това е правилният мъж, трети са се отдавали на кариерата, отлагайки личния си живот за “когато му дойде времето”. Но факт е, че в края на краищата не са се пречупили под социалния натиск, че е неприемливо над определена възраст да нямаш полов живот. Впоследствие обаче това започва да развива комплекси у тях – защото за повечето жени в днешни дни „Сексът и градът“ се е превърнал в житейски модел и част от това е да говорят непрекъснато за завоеванията си на всеослушание. Ако не го правят се счита, че са “сдухани” и усещат заплаха, че няма да са социално приети. По тази причина голяма част от жените, които не са имали интимна връзка измислят “легенда”, в която започват да разказват измислени истории, с фиктивни мъже (понякога са реални познати), нерядко в най-големи подробности за да не разкрият другите “срамната им тайна”.
Важно е да се отбележи, че девствените жени не винаги идват при мен по тази причина, често е поради друг проблем. Впоследствие, когато има вече изградено доверие и споделяне, достигаме до това – девствеността се оказва проблем, който им пречи или поне те си мислят така. При някои “проблемът” е осъзнат, при други – не. Някои казват, че не им пука, но на дълбоко вътрешно ниво се чувстват непълноценни. А други на осъзнато ниво се чувстват непълноценни и чрез фалшивите роли, които играят, се опитват да го прикрият и да потиснат това чувство. Играят пълната противоположност на това, което са, и тази социална роля толкова се утвърждава, че тази жена, която е красива и миловидна в една естествена ситуация, започва да изглежда мъжкарана, агресивна, дори леко отблъскваща с поведението си. Развиват компенсаторни механизми, чрез които да се предпазят и да не бъдат уязвени. И така се завъртат в един омагьосан кръг, в който искат да имат пълноценна връзка, но поведението и сигналите, които изпращат им пречи дори да започнат такава.
А порок ли е девствеността? Трябва ли да се срамуват тези жени? Да се прикриват? И да си легнат с някого, само за да се разделят с тази „невинност“?
Познавайки десетки такива жени и опознавайки истинското им аз в процеса на психотерапия категорично мога да кажа, че те са изключително стойностни като хора, доста различни от съвременничките си и често много по-дълбоки като личности и като изявен потенциал, в сравение с тях. Така че, отговорът е категорично не, девствеността не е порок. Тя е техен избор, дори и той да е бил подсъзнателен и те да твърдят, че е лошо стечение на обстоятества. Всеки избор, който правим, бил той и маловажен (а специално този не е такъв) води до диаметрално различно развитие на съдбата ни, разгръщане на личността ни и стечение на хората, фактите и обстоятелствата, навлизащи в живота ни (нарича се ефектът на пеперудата). Считам, че този избор ги е направил такива, каквито са. Убедил съм се във валидността на китайската поговорка: “Когато губиш не знаеш какво печелиш, а когато печелиш не знаеш какво губиш”. Тяхното временно “поражение” ще ги изведе до нещо наистина по-добро (а може и съдбоносно) за тях самите. И ще разберат, че отстояването на различността им си е заслужавала.
За девствеността в зряла възраст никой не говори и не пише, а “проблемът” не е рядко срещан. При тях терапията помага на първо място да приемат себе си, на второ – да осъзнаят, че разкрепостеността в секса е мода, а не норма, и на трето – че има мъже, които високо биха оценили факта, че не са направили компромис само заради тази мода. Въпреки че жените смятат, че е супер срамно, ако някой разбере, че са девствени. Затова на определена възраст те стигат до Параграф 22 – искат да имат връзка, има мъже, които ги харесват и жените ги харесват, но не го правят, защото ги е срам.
Какъв е профилът на невинните жени?
Като цяло това са жени с доста по-дълбока чувствителност и по някакъв начин не са емоционално изтощени от много предшестващи връзки. Счита се, че колкото повече връзки си имал, толкова по-богат опит си натрупал и си по-отракан. Аз мисля обаче, че многото връзки те обезверяват в любовта, амортизират те, и в някакъв момент вече е трудно да участваш пълноценно в следваща връзка. За мен наложеният модел „Сексът и градът“ е голям проблем. Той налага образа на еманципатката мъжемелачка, лишена от всякаква нежност, уязвимост, откритост, отдаденост и мекота – качества, правещи жената жена. Профилът “Сексът и градът” се счита за съвременния социален модел на подражание: кариера (отнемаща ти всичко), независимост (много илюзорна), еманципация (превърнала се в ролеви модел, но не и в истинска освободеност) и непрекъсната смяна на партньори (прави я социално приемлива и наглед “неуязвима”), връзки, в които влага повърхностни чувства, което й позволява бързо да ги сменя.
И какво според теб отнема този модел на жените?
Във всяка следваща връзка са все по-обезверени. Влизат в нея с негативния си опит, със страховете, които са добили от предишните си връзки, с “бремето на опита”. Т.е. те започват с една негативна матрица, която по всяка вероятност ще се възпроизведе отново и връзката пак ще бъде неуспешна. Същите страхове, драми, травми… Нещо като бетониране на негативния модел, който започва да се възпроизвежда. Това се случва и в други сфери на живота, не важи само за връзките. В резултат жените започват да казват, че мъжете са свине, такива, онакива…, без да виждат своята роля в прецакването на нещата. Същото важи и за мъжете, разбира се.
Да се върнем на девствеността. Има ли някаква обща причина, поради която тези жени не са решили да се разделят с нея на 15, 18, 20 години, като ученички и студентки, когато, знаеш, всичко това е много лесно?
На първо място в ученическите и студентските години много от тях са били по-отдадени на ученето. Една дама ми сподели, че дядо й казал, че любовта идва и без висше образование, така че по-добре първо да завърши университет, да си изгради бъдещето. Често това са по-интелектуални и насочени към личностно развитие жени. На второ място това са жени, които не са срещнали мъж, който наистина да ги грабне, а не са били готови на компромиси, търсили са нещо уникално. Но това, че са по-различни, по-дълбоки, може би, вместо да ги кара да се чувстват добре, ги кара да се срамуват. Самият факт, че крият девствеността си им пречи да започнат пълноценна връзка. И най-важното е, че не се приемат такива каквито са, и не считат, че мъжът ще ги приеме такива.
Има цели общества, в които девствеността е висша ценност, а нерегламентирата й загубата може да се накаже със смърт… Само преди 50-60 години и у нас е било норма жените да се омъжват девствени
Всяко нещо, което е задължително и се налага със сила, води до ответна реакция. Мисля, че именно това потискане на сексуалността доведе до сексуалната революция. Която пък доведе до другата крайност. За девствените жени в днешно време трябва да се каже, че не са възпитавани в такива семейства, никой не е искал от тях да бъдат „невинни“, както и не са грозни в никакъв случай. Те самите не са мислели, че ще „се пазят“ до 30 или 35. Може да се каже, че типът им световъзприятие плюс ненамирането на подходящия човек е довело до зацикляне, което те вече считат, че не могат да преодолеят.
Отблъскват ли подходящи мъже, просто защото ги е срам?
Да, разказвали са ми за такива случаи. И съм щастлив, че в хода на терапията съм им помагал да преодолеят точно това. Терапията е на първо място приемане на себе си. Когато човек приеме себе си, приема и различието си. За мен огромен проблем в днешни дни е, че всячески социумът се опитва да унифицира хората, да ги направи част от матрицата, да ги превърне в “още една тухла в стената”. Консуматорското общество води и до консуматорско отношение към секса, което пък – до емоционално объркване и празнота.
Не ти ли се струва, че има и по-лош тренд от амбициозната жена, отдадена на кариера и мъжемелачка. Това са жените, които търсят „чичко-паричко“, който да ги издържа. И не искат повече от живота.
Да, “материалното момиче”, както с гордост се нарича тя. Има го. Но за повечето от тях не е присъща емоционалната интелигентност, мисля, че на тях и терапия не може да им помогне. Всъщност те биха дошли на терапия от мода, а не защото имат осъзната нужда от промяна и развитие на потенциала си.
Но за жените, за които говорим психотерапията би им била от голяма полза, най-вече в това да спрат да водят борба със себе си, да се опитват да бъдат такива, каквито не са и да не се комплексират. Да не правят грешката да тръгнат с някой неподходящ само, за да го направят, което на тази възраст може да е шок. И второто много важно нещо е да не изпуснат подходящия човек поради комплекс или срам. Две противоположни неща, които всъщност образуват едно цяло.
Все пак, какво им е било отнето през тези години, в които не са имали пълноценен любовен живот? Знаеш, това е липсващ аспект от емоционалния живот на човек.
Много жени с богат сексуален опит са ми казвали, че са загубили от него. По техни думи се чувстват “обезверени, използвани, предадени, ограбени, манипулирани, излъгани, изтощени и т.н.” Така че – не знаем какво са загубили или спечелили жените, останали дълго девствени. Може да са спечелили това, че не са раздробени емоционално, не са поразени от негативен опит. Например сред тези жени, които играят ролята на еманципатки, консуматорки на връзки, които дават вид, че не им пука много-много, се оказва, че има такива с много дълбока емоционалност и ранимост. Срещал съм ги в кабинета си. Те се страхуват да не бъдат изоставени, страхуват се от липсата на любов или от нанасяне на поредно емоционално поражение. В повечето случаи това се дължи на негативен минал опит. В терапията винаги гледам в бъдеще време, в контекста на това какво може да спечели клиента. Така че нека не говорим за изборите в контекста на загубата. Имах дълги години за клиент един голям предприемач, който ми разказваше за философията си за бизнес успех. Ето едно от правилата му: “Ако имам десет опции за избор и направя погрешния не съжалявам никога. Погрешното решение ме отвежда винаги до единайсети вариант, който се оказва по-печеливш и правилен от видимите десет”.
Спомена, че мъжете обичат девствени жени.
Не говоря за всички. Има мъже, които биха се подиграли на това. А повечето не биха си признали, че това им харесва.
А защо? Това е толкова мъжко – да бъдеш първи.
Да, но в днешно време се счита за ненормално. Смята се, че една жена без опит е смотана или че нещо не й е наред. И ако един мъж е с нея – значи е смотаняк. Но много мъже дълбоко в себе си носят първичното, което ги ласкае да са първи.
Много мъже приемат жените си за своя собственост. Ревнуват, следят, искат да са единствени. Чувала съм доста крайни истории за ревност и ограничаване на свободата.
Да, и често ревността им е базирана на миналия опит на жената, с която са. Знаят за миналото и започват да се съмняват за бъдещето, дори и без да го осъзвават.
При теб идвали ли са мъже за терапия заради ревността си? Къде се корени тя?
Да, разбира се. Много терапевти ще ти кажат, че ревността е ниска самооценка. Не приемам изобщо ниската самооценка като някакъв психологически термин, който трябва да е водещ за терапията. За мен идеалният вариант за самооценка е отсъствието на такава. Можем да бъдем себе си едва след като спрем да се оценяваме и да се опитваме да бъдем това, което не сме. И негативната, и позитивната самооценка са фалшиви ментални конструкции, имагинерни роли, “виртуални” идентичности.
А да обичаме себе си?
Да. Без да се оценяваме. И без да се опитваме да постигаме съвършен имидж. Та ревността при тези мъже идва от негативен минал опит – или някоя жена ги е подвела по някакъв начин, или са били разочаровани от любовта. Подсъзнателно искат да са единствени и започват да ревнуват от миналото на жената… Един клиент дойде при мен с приятелката си, защото искаше да се раздели с нея, а не знаеше защо, нямаше ясна причина. По време на терапията се оказа, че се дължи на изневярата на бившата му жена и страха му, че сегашната му приятелка може също да му изневери. Много често миналото е неосъзнато, но нещо те работи.
Но ревността е и нормално чувство. Виждал съм как деца ревнуват майка си, как кучета ревнуват стопанина си за вниманието му, това е желанието да бъдеш уникален за друг човек.
Каква е разликата между влюбване и обич?
На първо място хормонална. При влюбването се отделя окситоцин, който се произвежда и при секса, т.е. влюбването е предтескт на природата да се чифтосаш и размножиш. Докато любовта отделя ендорфини, хормони на радостта. Когато истински обичаш и си обичан ти си спокоен, уравновесен, допълващ, допълнен, имате общ хоризонт и нещо като сливане, единство. Влюбването обратно – подсилва усещането за отделеност, желанието да притежаваш, няма го това единство. И има усещане за страх това да не приключи.
Колко е важно да си различен?
Различието е норма, а не ненормалност. Във природата няма две еднакви същности. Дори няма две еднакви листа на дърветата. Различието е присъщо за всеки човек и това е бъдещето на света, ако искаме светът да бъде пъстър и хармоничен. Новият слоугън на InSighting е „Бъди РазЛичност.“ Времената се менят. Онова, което се е считало преди за порок, сега се издига в култ. Етичните и естетичните норми обаче, които движат Вселената са непроменяеми, и това е разликата между етика и морал. Ако един ден бъдат загубени основните етични принципи от рода на „не убивай“, „прави добро“, “прави това, което искат и другите да правят на теб” те ще бъдат преоткрити. Докато моралът е фалшиво налагане на норми, които се развиват в контекста на даденото общество, на социалните, политически и религиозни реалности. В момента моралът диктува, че е фешън да си „Сексът и градът“, а това не идва от универсалното световъзприятие на човека, а от времето. Реакция е на потискането на жената в миналото. И ще премине, като всяко нещо, което е фалшиво. Убеден съм.
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
