Имаш съмнения дали си разЛичност или терзания, че си именно такъв – черната овца от стадото – неразбран, неприет и недолюбван. Надяваме се, че въпросите и отговорите за мирогледа на разЛичността ще ти помогнат да се издигнеш над противоречията, които те изпълват и да заличиш като с гума разкривените щрихи от погрешни вярвания, че нещо с теб не е наред. :))
Какво е да си разЛичност?
Да си разЛичност означава да не си част от стадното мислене и живеене, характерно за масата ординери, които населяват планетата Земя. И тази ти различност е причината да бъдеш Личност.
Нима всеки не е личност – пък дори и семпла?!
Всъщност много малко хора са Личности. Повечето са фалшиви идентичности – тип аватар. Имаш някакъв “облик” (днес го наричат “имидж”), който се съдържа в портфейла ти и с този “облик” се явяваш пред света и… пред себе си. Може би ще свържеш портфейла с парите и ще кажеш, че тази гледна точка е опростенческа. Но не е така! В портфейла си си ти или по-точно идентичността ти – лична карта, шофьорска книжка, талон за колата, тескерето от лекарския съюз, пари, кредитни карти – изобщо статуса на “благосъстояние”, което си натрупал до момента… А сега си представи, че оставаш без порфейла (и неговото съдържание). Нямаш пари, самоличност, права и задължения… Няма доказателство за биографията ти, която толкова старателно си изграждал за да си някой в хорските и в собствените си очи. От къде си? Кой си? И какво си? Аватар. Изфабрикуван образ в една изфабрикувана консенсусна реалност.
Как тогава да отлича идентичността от Личност–та?
Ще си послужим с една метафора. Припомни си листопада и есенния режещ вятър, отнасящ обрулените листа към ничията земя. А сега си представи аметистова звезда в небето, която върви по своя път и как нищо не може да я отклони. Листата падат и загниват, а звездата продължава да сияе с уникалния си блясък на фона на среднощното небе. След листопада идва мрак и зима; звездата дарява световете с топлина и украсява Вселената със своя светлина. Листата са подчинени на прищевките на времето (и астрономичното, и метеорологичното); звездата – макар и не безсмъртна – сякаш се надсмива над преходността, сякаш е отвъд рамките на триизмерността. Листата – това са идентичностите, а звездата – може би си ти… 🙂
Какви са основните качества на разЛичността?
Човекът, който е разЛичност:
- Видимо се отличава от масата и от стадния принцип на съществуване.
- Винаги е усещал своята разЛичност и другите са го третирали като “черната овца”.
- Правил е многобройни опити да се уеднакви със стадото за да бъде приет от него, но тези му опити винаги са завършвали (без)крайно неуспешно.
- Неуспехите да се социализира са усилвали многократно усещането му за самота и несподеленост, но това е имало двуяк ефект – затвърждавало е всеки път повече неговата РазЛичност.
- По природа е търсeщ, нонконформист, бунтар; излизащ извън рамките на “кошерното съзнание” и отказващ да играе баналните роли в баналните пиеси на хората-деца.
- Има малко близки хора (ако изобщо ги има) и не обича тълпите и колективните мероприятия (включително и колективното ходене на море :)) ).
- Често е депресар и винаги със силно индивидуално присъствие, без значение къде се намира и независимо какво прави.
- Има неизчерпаем творчески потенциал и безапелационен стремеж към свободата.
- “Краен” е (по мнение на ординерите) в оценките си за “нещата от живота” и поставя знак за равенство между конформизма, скрит зад маската на толерантността и малодушния компромис на фалшиво съглашателство.
Как се става разЛичност и каква е неговата съдба?
Не се става разЛичност – раждаш се такъв. В началото повечето разЛичности го считат меко казано за лош късмет, а не толкова меко – като проклятие.
На фона на алегорията с черната овца има и добра новина! Както интелигентният не може да стане тъп, така и разЛичният не може да се превърне в ординер, дори и многократно да опитва в това си наивно начинание. Рано или късно започва да разбира съдбата си. И тя е… да постигне свободата да няма съдба.
РазЛичността не следва чужд програмен код за успялост; нито търси мисия, която да “изпълни”; не се опитва да придава фалшив смисъл на нещата, оправдавайки безсмисленото му рабско (от раб и като работа) ежедневие; не се пригажда към ограничаващата реалност; не се примирява с безумните императиви на законите за оцеляване; дори и невинаги да го съзнава, стрелката на безупречното му намерение сочи неизменно към полюса на необусловеността.
Стремежът на РазЛичността цели по-скоро да надскочи тенденциите, заложени в съдбата му, отколкото да се опитва да ги реализира или да се оправдава с тях.