Медитация от бъдещето

История на БГ медитацията – Няколко уводни думи от Димитър

“Медитацията беше крайно непопулярна, неуместна и дори забранена дума по време на комунистическия режим. Нещата, които научавахме за медитацията и опитите ни да я практикуваме се базираха изцяло на “ъндърграунд” литературата, която се разпространяваше на ксерокопия, носени по “невидимите” духовни течения от онова време. В клубовете по йога се практикуваше на доста сериозно ниво хатха йога, но медитация се преподаваше в много, много  “basic” вариант и нямаше как да напреднеш там.

Ако искаше да имаш някоя книга, ти я даваше назаем приятел – член на намиращите се в нелегалност духовни среди (няма и щипка шега в думите ми). Ти си уреждаш ксерокопирането, което разбира се ставаше “на черно” в някое държавно учреждение (тогава понятието “частен бизнес” не съществуваше).  Имаше мит, че се снимат дори книги (“от нашите”) на личния ксерокс на другаря Живков, но в това нямам пряко участие и не мога да свидетелствам, че митът е реалност. Моите копия се рояха основно в Дома на българо-съветската дружба… Иронията на Вселената, а? :))

Някои от книгите бяха n-то ксерокопие, като n беше по-голямо от шест и след поредното им копиране буквите бяха толкова бледи, че трябваше на ръка да се повтарят с химикал за да бъде книгата четивна. До ден днешен се възхищавам и съм благодарен на десетките преводачи с големи сърца (най-често от английски и немски език), които напълно безвъзмездно даряваха стотици часове от живота си в превод на книгите-перли (бяха наистина редки и ценни като бисерна мида), с едничката цел да се разпространяват “на ползу роду” – безплатно! Някои от тези преводачи познавах лично. Поклон!

Терминът “медитация” започна да придобива застрашаваща лавинообразна популярност от 1990 година насам. Застрашаваща – защото всичко, което става масовка неминуемо бързо и безвъзвратно се опошлява (както и се случи). С първата “духовна” вълна се нароиха като гъби всякакви клубове, клубчета, кръжоци и духовни общества от безбройните школи, течения, учения и слабоумения по медитация (някои съчетани с хатха йога, други със самодеен будизъм, трети – със самоука кабала, четвърти с “направи си сам западен окултизъм” – важно беше името все пак!).

По-късно последва вълна от цунамита. Започна импорта на брадати самозванци в бели чаршафи с няколко оттенъка повече вакса в кожата, на гологлави самодоволни “гуру”-та в шафранови роби, на спретнати в бизнес костюмчета ню-ейдж позитивни “мислители”. За мой потрес те пълнеха до козирката зала 1 на НДК. В България обичат импорта – на всичко. Като започнем от гореизброените “ОМ Шанти медитатори”, минем през радиационното украинско мляко и стигнем до непотребните юпита, оправили живота си като министри-милионери.

Третата вълна включваше нарояването на техни (на “гуру”-тата, не на юпитата) български наместници, които имаха нещо общо помежду си – искра патос в погледа, изскочила от обилната жарава от патология в характера им. И така беше поставено началото на “медитацията” и “медитирането” в България. С малко уточнение – че никой не знаеше какво прави, защо го прави и как да го прави. Роди се copy-paste поколението от “медитатори”, които като овце сляпо следваха “учителите” си, без да подлагат нищо на съмнение. От всичко това “резултатът” беше налице – status null. Както е и до днес…

Самият аз се лутах повече от петнайсет години в търсене на смисъла, значението и преживяването на истинската медитация. Не ми помогнаха нито обиколките на ориента (за бога, братя, в Индия не ходете!), нито посещаването на международни семинари, нито “гуру”-тата, които алчно-милосърдно обещаваха просветление. Така по болезнения начин разбрах, че медитацията, каквато се практикуваше, дори и дадена като някакво невероятностно-екзотично-езотерично посвещение, определено “за малцината избрани” (уж!) не води до никъде. За справка – йогите и будистите от онова време (тартори на йогите и будистите днес), които останаха духовно мумифицирани – като дълбочина на светогледа и (липсата на) практическа интелигентност по отношение на медитацията каквато е.

“Който иска да бъда лъган, ще бъде лъган!” Това е едно непреходно мото. Аз избрах пътя на болезнения катарзис пред удобната самозаблуда и приключих веднъж завинаги с всякакви общества за спасение на душата и въздигане на съзнанието, с ригидните им практики и гуру-поклонничество, с митологиите (и често заплахите им) какво ще се случи с душата ти и “посвещенията ти” ако ги напуснеш или не ги слушкаш. Наред с отказа ми да стана клиничен лекар (въпреки династичната ми обремененост в това поприще) скъсването ми с всякаквите псевдодуховни общества и безстойностни “авторитети” беше най-правилното решение в живота ми! Това се оказа водевилният момент към откриването на хАОс медитацията – пътят без път към свободата – в нас и в живота ни”.

Основи на хАОс медитацията

Какво е хаос?

Тотална бъркотия и липса на ред (от гледна точка на рационалния ум – б.а.); състояние, при което поведението и събитията видимо не се поддават на никакъв контрол; състоянието на Вселената преди да е имало някакъв видим ред и преди звездите и планетите да бъдат формирани.

Но хаос-ът също така е и редът от по-висш порядък (познат като скритият ред на нещата) – невидим за малкия ум. Той е навлизането в Потока в даоизма, сливането с пустотата в будизма, отдаването на абстракта в шаманските традиции и… абстракторът в хАОс медитацията.

Какво е медитация?

Не може да се пресъздаде с думи. И не трябва! Затова виж раздела “Какво не е медитация” по-долу.

Какво е хАОс медитацията?

Отговорът ще е хаотично-неясен. Не поради интелектуални претенции, нито поради опити за оригиналност. Думите са наистина неуместни, когато се говори както за хаоса, така и за медитацията.

  • Медитация, в която отсъства всякакво усещане за контрол (или занимавка) от страна на ума е хАОс медитация.
  • Самият ум не е заангажиран с нищо по време на хАОс медитацията.
  • хАОс медитацията е ествественият поток (да не се бърка със състояние) на съзнанието.
  • По време на хАОс медитация присъства фактор, който можем да наречем “абстрактен атрактор” или накратко абстрактор. Абстракторът определя алгоритъмът на всяка медитативна сесия, който не се повтаря с никоя от предишните, нито следващите сесии.
  • Абстракторът кара нещата да се случват извън очакванията на ума – както в медитацията, така и в живота.
  • Абстракторът прави хАОс медитацията уникално преживяване без предварителен план, таргетирана цел и ригидно-натрапливи последователности, формиращи “несъстоятелни” правила и догми на медитиране.

Какво трябва да знам за хАОс медитацията?

  • Хаосът е непредвидим по същността си, медитацията е спонтанна по природа. Очаквания няма за ума.
  • хАОс медитацията е всеки път нова, свежа и различна. Не повтаря състоянията и преживяванията от предишните медитативни сесии, нито надгражда нещо върху тях.
  • В хАОс медитацията няма постигане, нито желание за постигане, нито опити за “непостигане”. Това превръща хАОс медитацията в абстрактно постигане на непостигането.
  • хАОс медитацията се проявява, когато са налице неочакваност, апериодичност, липса на предвидим алгоритъм и на обозрим резултат в медитативната сесия. Това я прави преживяване от различен вид и от по-висш порядък.
  • Хаосът е имплицитният ред на нещата в познатата ни Вселена и отвъд нея. Чрез процеса на медитиране този ред започва да си проправя път в съзнанието ни и да намира проявления в живота ни неусетно, постоянно и необратимо.
  • Истинската медитация ни синхронизира с Потока на нещата. Истинският ред е липсата на видим ред. Истинското преживяване е лишаването ни от надежди за постигане. Истинският живот е отказът ни от чувството ни на контрол. Всичко това заедно (и още нещо) е хАОс медитацията.

Няколко ключови думи за хАОс медитацията?

  • Автентичност
  • Простота
  • Естественост
  • Лекота
  • Свежест
  • Неочакваност
  • Сила
  • Футуристичност

Как се практикува хАОс медитация?

  • В група по време на InSighting Медитативната зона и самостоятелно след нея
  • Постоянно или от време на време
  • Периодично или апериодично
  • С финес и без очаквания
  • Във формална медитативна поза или с по-свободна постановка на тялото и на съзнанието
  • С хАОс шумове или в тишина
  • С хАОс кодове за отключване на определени състояния и сфери или дори без тях
  • С отворено съзнание, в което Хаосът навлиза и нещата се случват сякаш извън нашия контрол

Повече за групата за хАОс медитация, кой ѝ пасва и кой не?

  • Като цяло групата е с постоянен състав от готини хора, за които медитацията се превръща постепенно в начин на живот, а животът им – в хАОс медитация.
  • хАОс медитацията не е хоби, нито е създадена за забавление или за убиване на времето. Тези, които идват “за купона” обикновено не повтарят Медитативната зона, нито ние ги насърчаваме за това.
  • хАОс медитацията няма нищо общо с познатите видове медитации – затова едва ли ще бъде усетена и приложена правилно от практикуващи, “дългогодишно обременени” от парадигмите и практиките на източните философии и западния окултизъм. “За да напълниш чашата, трябва преди това да я изпразниш”. Помислете върху това.
  • Като най-подходящи хАОс медитатори се доказаха през времето:
  • търсачите на свободата
  • нонконформистите по дух
  • необременените от “духовната чалга”
  • постоянните по характер
  • и лежерните по душа

Подходящ ли съм за групата за хАОс медитация?

Ела и виж и… не прибързвай. Хаос-ът има своя стъпка и ритъм и се проявява винаги – когато, там – където и по начин – какъвто най-малко го очакваш.

Какво не е медитация?

Текстът в тази секция наистина може да се устреми към безкрайността. Безброй са погрешните постановки, догми, предположения, наслагвания и очаквания относно това какво медитацията е или какво трябва да бъде. Ще се опитаме да бъдем кратки и същевременно изчерпателни, разсейвайки основните (себе)заблуди за медитацията и нейното практикуване.

  • Мит 1. Медитацията е състояние без мисли, в което умът спира да функционира.

Коментар: Медитацията е процес, а не състояние. На преживяване, не на прекъсване. На поток от всичкото, което съставлява съзнанието (включително и мислите), а не status quo на ступор тип зеленчукоподобно вегетиране.

Медитацията не е “състояние без мисли”. По-скоро МИТ 1 е твърдение на безсмислието, което преподават “медитатори” (най-често от компания “Йога и сие”), които години се пробват да медитират, като така и не се докосват до автентичната медитация. Така те влизат в шеговитото определение за “психо”: “Правиш нещата по един и същи начин и очакваш различен резултат”. Най-озадачаващото е, че това ни най-малко не ги безпокои. Напротив – те започват да преподават “медитация” на другите.

Ако в процеса на медитиране има периоди, в които бурните вълни на ума временно се умиротворяват, наподобявайки на Тихия океан пред буря, това е окей. Но цикълът на затихване на мисловните вълни е често затишие пред буря. Той настъпва спонтанно и не бива да е самоцел, нито е критерий за качествена медитация.

Извод: Ще повторим отново – медитацията е процес, а не състояние. Някои казват, че трябва да приемаш всичко, докато медитираш, други – че трябва да прекъснеш излишните мисли и чувства, които блъскат хаотично в тенджерата под налягане на съзнанието. В хАОс медитацията не се насилваме да приемаме нищо, нито се учим да отхвърляме нещо. Отдавайки контрола на хаоса оставаме нещата просто да са, каквито са, а не каквито ни се иска да бъдат.

  • Мит 2. Медитацията е състояние на блаженство, което бива преживявано от медитиращия отново и отново.

Коментар: Мит, който стои в основата на фиаското на почти всеки медитиращ. Самата идея да се влиза с очаквания в медитацията е капката отрова в съда на чистото съзнание.

Медитацията няма нищо общо с капризните щения на ежедневния ум, вкопчен в принципа на удоволствието и бягащ неистово от болковия опит. Според Мит 2 “медитацията” трябва да се превърне в алчно-консуматорско преследване на “мир, блаженство и любов”. Добавяйки бягството от катарзисните преживявания, които могат да се случат в повишено съзнание, достигаме до извода, че това е проекция на малкия размирен ум. Същия ум, от който медитиращият се опитва неумело да се отърве.

Извод: Проекцията на желания и нагнетяването на очаквания в медитацията увеличава поляризацията на съзнанието, люшвайки го в противоположния спектър от преживявания. Предизвиква се законът на обратния ефект: търсенето на блаженство ще причини повече болка, очакването на мир ще сее раздор, желанието за любов ще изкара наяве сянката на омраза.

  • Мит 3. Медитацията е пуйчене с часове по строго определена система за медитиране.

Коментар: Навремето в медитативните среди се задаваха три въпроса. Медитираш ли? По коя система? По колко часа на ден? Ще отговорим на тези въпроси последователно.

Медитираш ли? Въпросът сам по себе си е лишен от смисъл. Какво може да прави човек, който практикува медитация, освен да медитира – да чете книжки и да ги преразказва ли (не че и това не се случва)? Медитацията освен това е изключително личен процес на среща със себе си. Така че ако не ви го задава учителят ви по медитация, оставете “отговорът с вятъра да се носи, с вятъра да лети”.

По коя система? Отговорът ще е индиректен с цитат на песен от осемдесетте: “I am not a number, I am a free man!” Още ли питаш за система?

По колко часа на ден? Сред духовните среди се цитират книги за велики медитатори, в които се споменават фрази от сорта: “минаха осем часа неусетно в медитация”… Това предизвиква колкото патосна инспирация в началото, толкова патологична фрустрация в края на “кариерата” на медитиращия. Медитацията не се измерва с броя ом-ове, хон-со-та, направени прострации или измърморени мантри; нито с количеството време на зяпане на мандали, визуализации на божества или дремуцане в поза с болезнено изтръпнали кръстосани крака. Медитацията под часовник и силовото ѝ удължаване, със сигурност ще предизвика проявата на един общовалиден закон от физиката, който е приложим и за съзнанието.

Извод: Упражнявания натиск (действие) върху съзнанието предизвиква пряка съпротива (противодействие) със същата сила, но противоположна по посока. Колкото е по-голямо самонасилието върху съзнанието, толкова по-голяма ще е силата на реакция от негова страна.

  • Мит 4. Медитацията се провежда задължително седнал на земята, с кръстосани крака (по възможност в лотус), с изправен гръбначен стълб и сериозно изражение на лицето, изразяващо непреклонна вътрешна борба.

Коментар: Всъщност борбата, изписана на лицето идва от болката в краката и сковаването в гърба на “медитиращия”. хАОс медитацията не се поддава на правила, определения и норми. Нито на непроменливи “техники” и “системи” за медитиране. В противен случай няма да е ХАОС!

Извод: Догматичните правила водят до ригидни резултати.

  • Мит 5. Медитацията е състояние, което изпитват малцина избрани. По тази причина много малко хора медитират.

Коментар: Истината е, че много малко хора истински медитират. Не обаче поради факта, изтъкнат в Мит 5. Причината е много по-прозаична – битовистично-консуматорския мироглед и стереотип на живеене на седем милиарда от хората на Земята не е предпоставка за задълбочено и отдадено практикуване на медитация.

А иначе в днешно време на поп ниво медитацията е на мода.

Но най-често “медитиращите” са сублимирали материалистичната си алчност (и житейско лузърство) с псевдодуховна консумация.

Извод: Автентичната медитация е естествено преживяване на свободата и рождено право на всеки човек. Без да звучи пресилено – съзнание, което не е привикнало да медитира наподобява на тяло, което не се е научило да ходи.

Прочети още:

InSighting Медитативна зона

InSighting хАОс дишане