Dr.Tenchev1014

v. 3.0

През годините както hypnoza.org, така и insighting.eu – двата официални сайта на InSighting Център – претърпяха три (до момента) големи метаморфози, които доведоха до тоталното им обновяване – започвайки от визията им, преминавайки през радикално различното съдържание и достигайки до оглеждащите се в тях промени в парадигмата на водене на преживелищна терапия и на философията InSighting.

Три основни версии на сайтовете през годините.
Три еволюционни скока на InSighting като път към себе си.
Три по три – или това е версия 3.0 на представянето пред широката публика на д-р Димитър Тенчев като психотерапевт, който има малко общо с д-р Тенчев от 2004 година (когато беше създаден първият кабинет по трансперсонална психотерапия); нещо общо, но не съвсем с версията му от 2007 (годината, в която всички иницитиви преминаха под бренда InSighting); и с някои по-дълги допирателни с д-р Тенчев в началото на 2014 (годината, в която официално бяха въведени хАОс дишането, хАОс медитацията и теорията на хАОс-а, които бележат до момента най-високия пик в оригиналността и иновативността на InSighting като път).

И така (от)ново всичко за Димитър (v. 3.0) в първо лице:

Здравейте!

Това е може би последното ми представяне в ролята на терапевт (версия три, а?! 🙂 ).

Защо последното? Това е въпросът.

И предстои да разберете в следващите редове. Като начало ще започна с фронтална атака (без излишни увъртания и простотии “какво е искал да каже авторът”) – като истински Телец. Погледнете трите колонки от цифри отдолу.

0
години
психотерапевтична практика
0
индивидуални
терапевтични часа
0
денонощия
психотерапия

Не е зле, нали? 🙂

Казано иначе – “когато цифрите говорят и боговете мълчат!” Тук не броим стотиците проведени семинари, курсове, тренинги, ритрийти, обучения.

Беше изключително обогатяващо време и същевремнно…хм-хм (как да го кажа по-меко?) изтощително бреме – да си сред водещите терапевти толкова години. Но – време е за промяна.

С излизането на новата версия на сайта insighting.eu официално обявявам спринтирането към финалната права от практиката си, в която предстои да проведа последната серия от индивидуални психотерапевтични сеанси, в които на някои от вас ще бъда вашият личен терапевт. А това е рядък шанс. Защото има две времена, които – поне при мен – са уникални в една кариера. Началото – белязано от ентусиазма и желанието да успееш. И краят ѝ (ако е съзнателно взето решението за това) – увенчан със зрелостта на опита и усещането, че правиш нещата като за последно, влагайки всяка частица от душата си в тях.

И така – да се върнем към темата, която някак се превърна в спонтанното представяне на д-р Тенчев във v. 3.0. Какво доведе до решението ми за предстоящото ми оттегляне от индивидуална психотерапевтична практика?

На първо място като причина може да се поставят цифрите посочени по-горе. Ако се съберат всичките индивидуални сеанси, които съм провел, сумарно правят приблизително една година и два месеца денонощна психотерапия. Това е много, много време за един човешки живот, взимайки предвид няколко основни презумции:

  • Времето на Земята ни е изключително ограничено и трябва да гледаме на него като на безценен ресурс, който се топи с всеки изминал миг.
  • По статистики професията “психотерапевт” е една от най-стресогенните (да, на филмите не изглежда така) в света. По-здравословно е да не се практикува доживотно!
  • Знаете ли каква е разликата между успелия и неуспелия човек? Не, не са парите. Не, не е и признанието от стадото-общество. Разликата е, че успелият човек прави само нещата, които са му кеф.
  • Най-убийственото нещо в този живот е рутината, а най-деградиращото – липсата на промяна. Не ги допускайте!
  • Не ме кефят хора от типа “хванал кокала и не го пуска”. Това издава страх от промяната и безидейност на ума.

На второ място – мисля, че дадох достатъчно от себе си като терапевт за благото на индивида и на обществото като цяло. Ето само някои (не)скромни факта, които се родиха от призванието ми да бъда терапевт:

  • Положих основите на преживелищната (респективно трансперсоналната) психотерапия в България.
  • Развих своеобразен и уникален стил във воденето на преживелищната терапия, който се характеризира с директност, краткосрочност, ефективност и не на последно място – оригиналност.
  • Наложих като стандарт използването на променените състояния на съзнанието (хипнозата и трите InSighting дишания), кулминираща в създаването на InSighting – система с мощен изцелителен потенциал, разЛичен терапевтичен подход и автентичен път към себепознанието.
  • Наложих се като един от водещите терапевти в страната от самото начало на практиката си – факт, който надявам се е допринесъл за развитието на преживелищната терапия в България и доказването на пълното ѝ превъзходство над терапевтичните “методи”, които включват ригидната вербална терапия (безсмислени раздумки до безкрай) или безумни псевдопреживелищни подходи, които не са обезпечени със състоянието на транс (като изискването от клиента да бие възглавници до умопомрачение, (фалшиво) гневно да крещи, (фалшиво) истерично да се смее, (фалшиво) гротескно да живее…).
  • Смело мога да кажа, че InSighting като практика изцели хиляди пациенти, а InSighting като философия промени мирогледа за света, живота, себе си и Смисъла на стотици  участници от семинарите ни.

И трето. Инсайтърско е да не застояваш. Също инсайтърско е да се сливаш с потока на промяната, който единствено може да те накара да преживяваш свободата отново и отново – в себе си и в битието си; който те отнася към правилната дестинация – за теб и за съдбата ти; който внася дозата свежест, от която всеки има нужда в задушаващия смог на повтарящия се до безкрай ден от живота си.

Да правиш нови неща, да пробваш разЛични и непопулярни стратегии на живеене, да не залагаш на сигурното, да не усядаш в статуквото, да не слушаш какво другите ти казват “че е правилно” и какво не – това е пътят на разЛичността. Това е моят път.

И още нещо… най-хубаво е да се оттеглиш, когато си на върха. 🙂

А дотогава… ще цитирам Wishpin:

Животът е пътуване… нека да повървим (още…) заедно!

Димитър v.2 (2011)

Димитър v.1 (2004)