сп. Жената днес
декември 2009 г. / януари 2010 г
Д-р Тенчев, ще се случи ли нещо със света през 2012 г.?
Никой не знае. Има различни тълкувания. Според New Аge движението ще настъпи абсолютна метаморфоза и трансформация на съзнанието и човечеството ще започне да живее по различен начин. Начин, който не сме си представали, че може да съществува като стратегия за живеене. Според други ще има апокалипсис и много малка част от хората ще оцелеят. Във всичките случаи 2012 г. се свързва с календара на маите, за които е доказано, че са имали невероятни за времето си познания в областта на астрономията. Ще има ли катаклизъм, какъв ще бъде той или по какъв начин ще настане някаква трансформация в съзнанието – не мисля, че има човек комуто да е ясно. Но според съвременната наука няма индикации, че през 2012 година нещо предстои да се случи. Ако на всеки 5025 години има апокалипсис, – това е един завършен цикъл според маите – това означава, че ние се нулираме като цивилизация и се връщаме назад всеки път. Но за мен е по-интересна темата защо толкова се преекспонира въпроса за 2012 година.
Да, защо се преекспонира толкова? Защо всички говорят за това, в интернет има хиляди сайтове, а групи хора даже строят убежища и се готвят за края на света?
Защото човечеството и цивилизацията ни е в криза. И така наречената икономическа криза, в която аз не вярвам, е отражение на кризата на идентичността.
А защо не вярвате?
Защото тя беше медийно раздухана и хората повярваха в нея. Нека си спомним 1990 г. и зимата на 1996 г.- това бяха истинските кризи, когато се редяхме с часове за един хляб, а заплатата беше станала два долара, с която можеше да си купиш килограм сирене. Настоящата световна икономическа криза започна от банковата система в Щатите, с която ние сме много малко свързани. Но тази криза, включително в Щатите, отразява човешката криза. Откъде започна тя? От алчността на банкерите и на хората. Те дават кредити, за да печелят повече, ние взимаме кредити, за да трупаме повече. Било то коли, имоти или последен модел телевизори. В един момент една фалшива система като монетарната не издържа и се говори за криза. Но това е криза, касаеща една фалшива стойност като парите. Те са измислена стойност, тъй като нямат реално покритие. Вижте филма Zeitgeist, втората част, Addendum, там икономисти обясняват за монетарната система и печатането на пари – всички тези пари, за които се говори, че са причинили кризата – само една десета от тях са в обръщение, девет десети са виртуални и съществуват само като код от единици и нули в компютрите на банките. Икономическата криза, кризата в начина на живеене, кризата в ценностната система, кризата ни като път в живота и липсата на усещане за мисия, тоталната загубеност и залутаност на човешкото същество – всички те повдигат темата за 2012 г. според мен, защото ние очакваме нещо да се случи, за да ни освободи от бремето на сегашното ни съществуване. И от бремето на начина, по който съществуваме.
А какво очакваме – края на света или ново начало?
Независимо какво. Повечето хора са изморени, дълбоко и вътрешно, от начина си на съществуване. Казвам го като психотерапевт. Раждаш се, блъскаш в една система на образование, която често е много фиктивна и не дава реални познания. Т.нар. self made хора достигат до познанието по собствен път или чрез собствената си ерудиция, а не чрез взимането на изпити, зубрейки като папагали. След това се женим, къщи, коли, деца, социализация на децата – описваме им света такъв, какъвто ние го виждаме и те започват да живеят по същия начин…
И някъде се губи смисълът…
Няма никакъв смисъл. Ние сме роби, защото обикновено по цял ден работим за някого, за да си изкараме хляба и да можем да теглим повече кредити и да имаме повече пари, за да поддържаме консуматорския си дух, който ни налагат рекламните и пиар кампании.
Т.е. можем ли да кажем, че през 2012 ще се случи нещо, защото хората всъщност искат да се случи нещо?
Не мисля, че нещо конкретно ще се случи, освен ако ние не го случим, не направим революция вътре в нашето съзнание. Да допуснем, че метеорит удари земята, но как ще ни промени това? С какво ще промени човешкото съзнание? С какво ще промени нашата ориентация като ценности, като смисъл за живеене? Напротив. Оцелелите ще водят невероятна борба за храна и ограничените ресурси, ще се върнат в каменната ера, ще паднат законите, ще започнат кражби, изнасилвания, убийства и т.н. Нещо, от което съвременната цивилизация ни пази с наложените закони и наказания, защото човекът не е дорасъл да бъде сам на себе си съдник.
А промяна в съзнанието възможна ли е?
Как, при условие, че ние в момента не го променяме? Животът протича единствено в настояще време. Вчерашният ден го няма, той е само една паметова следа в нашето съзнание. Утрешният ден също го няма, доколкото той е една абстракция, една имагинерност. Така че какво е 21 декември 2012 г.? Един ден. Ако ние не се променим до този ден, как точно този ден ще ни промени нас? Затова е добра темата за 2012 година от гледна точка на кризата на идентичността. Ние не знаем кои сме, изпълнени сме със страхове, с агресия, с бруталност, с насилие, с алчност, със завист, жажда за комсуматорство и целият ни живот протича в бягство от тези страхове и от вътрешния вакуум, който се отваря ако останем насаме със себе си. Бягаме от страховете си чрез трупане на материални ценности, чрез раздуване на егото си, чрез „правене на име“, чрез правене на кариера, която често отнема всичко човешко от нас, за да издрапаме до върха на пирамидата – ако успеем евентуално да издрапаме, без да ни пука през какви трупове преминаваме. В бягството се включва и алкохолният делириум, наркотиците, хазарта, непрекъснатата смяна на партньори, защото вечно не сме удовлетворени. Да, хубаво е да търсим себе си, човек не трябва да прави компромиси нито в брака си, нито в работата си, но това вече не е търсене, това е бягство от себе си чрез някакво кратковременно удоволствие, което даже може да се нарече животинско поради липса на чувства.
Да.
Ако щеш и пускането на телевизора – не са се прибрали още, не са си събули обувките и… телевизорът или чалгата звучат денонощно. Човек не може да остане сам със себе си, защото това, което ще види е вътрешната празнота, запълвана с фалшиви стойности. Това ще го подлуди. Затова започва да бяга навън – за да не мисли, да не осъзнава – механизъм, върху който се крепи цялото комсуматорско общество. И интернет – да, той е невероятно нещо от гледна точка на добиване на информация, но колко време стоим в интернет, неправейки нищо? Пренасяме реалния живот в една абсолютно измислена виртуална реалност, която е като опиум, който притъпява болката на действителността и притъпява осъзнатостта, която ни кара да мислим за това къде сме, какво правим и защо сме в това положение. Така че 2012 трябва да започне от днес, и то трябва да започне с тотална революция на нашето съзнание, целенасочено във всеки индивид.
Затова за мен т.нар. финансова криза е положителна. Тя трябва да пренамести стойностите в света, нещо което, за съжаление, не виждам да се случва. Да пренамести стойностите в човека. Консуматорство и материализъм ли е смисълът на нашия живот? Не отричам съвременната цивилизация с постиженията й, не казвам, че трябва да отидем в пещера, но мисля, че човек ще се развива много по-добре, ако живее в един свят на хармония, симбиоза и сътрудничество, отколкото на дива конкуренция, борба и трупане на излишни придобивки, компенсиращи вътрешните ни дефицити. А причината за това е именно наложения дух на алчност и консуматорство.
Лошо ли е да си амбициозен?
Амбицията е скрита форма на страх. Много е позитивно да кажеш на интервю за работа, че си амбициозен. Но аз не бих взел на работа човек, който ми каже, че е амбициозен. Това значи, че той е изпълнен със страхове и комплекси и е готов на всичко.
Вие говорите за нужда от промяна на съзнанието. Още много хора го казват. Все повече хора се отдават на духовни практики и търсят смисъла на живота. Не мислите ли, че се натрупва някаква критична маса от инакомислещи хора, които могат да повлекат промяната в мисленето на цялото човечество?
Ейбрахам Маслоу е казал, че трябва да се достигне праг от 8% от себеактуализирани хора, за да се достигне критична маса на промяната. Според мен сме далеч от този процент. Маслоу е един от създателите на трансперсоналната психология, най-известната му книга е „Мотивация и личност. Йерархия на човешките потребности.“. Той казва, че себеактуализирана личност е тази, която е в мир със себе си, тотално разкрива потенциала и дарбите си и живее и върши нещата съобразно този потенциал и истинските си вътрешни потребности. А не спрямо очакванията на околните или поради някакви други причини – защото тази работа е по-високо платена, макар и да ти се гади от нея. Не знам как е изчислил критичната маса на 8%, но какъвто и да е процентът в момента, той е недостатъчен. Но хубавото е, че има раздвижване и то все повече си личи. И това е видимо на нашите InSighting семинари, при събирането на членовете на InSighting Club, съставен от единомишленици с различно от обичайното битово-рутинно мислене. Вече не ни удовлетворява просто да сме успели. Ако ме беше питала преди 5 години какво искам и на какво уча моите пациенти и клиенти, то беше да успеят, изразявайки себе си. Но трябваше да успеят в материален аспект. Сега мисля по друг начин, за тези 5 години се развих и смятам, че успехът е разгръщане на потенциала чрез усещането на абсолютната еманципация, тотална свобода от обослувености. Каквито и да са те. Не може човек да е успешен, ако не е свободен.
А кой въобще е свободен?
Маслоу дава пример с няколко човека, които са се самоактуализирали и малко са се съобразявали със света. Например Елеонор Рузвелт, Алберт Айнщайн, Ейбрахам Линкълн, Уилиам Джеймс. Тези хора вървят по пътя си, без да се съобразяват със статуквото на света, с мода, с вървежност. И тези хора правят обикновено нещо революционно. И поради тази причина не са харесвани от голяма част от обществото. Обществото не обича промяната, защото човекът в частност се страхува от нея. Предпочита познатия гьол пред риска да опознае безбрежния океан.
Предсказанията за 2012 се свързват и с Ерата на Водолея.
Вярвам, че е дошъл момент, в който човекът и човечеството са на кръстопът. Съвременната стратегия и начин на живеене са изчерпани дотам, че изпитваме непрекъснато дълбоко неудовлетворение. Дали е Ерата на Водолея, дали е краят на цикъл от Брахминската астрология или краят на цикъла на маите не е от значение. По-важното е, че човечеството се е изчерпало откъм сюжетна линия, като начини, по които е опитвало да живее. В този смисъл ни трябва нещо абсолютно различно. Според Zeitgeist, за да бъдем свободни е най-важно рухването на паричната система и на енергийната система, петрола. Аз бих допълнил и на образователната система като такава, каквато я познаваме – обезличаваща, насърчаваща конформизма, механичното наизустяване и клишираното мислене. Не знам как ще стане, не виждам дали ще стане, но сме достигнали т.нар. точка на раздвояване (bifurcation point). В тази точка системите (в случая индивида и като цяло – обществото) са подложени на по-голямо количество ентропия, която за да могат да понесат имат два възможни пътя – или да се разпаднат на по-малки части за да издържат енергията на вътрешния и външния хаос (деградация на личността и разпадане на социума) или да се реорганизират в система от по-висш порядък, която работи на съвсем различен принцип и която до момента не можем да предположим, че е мислима, камо ли възможна.
За финал искам да цитирам Станислав Йежи Лец, че най-лошото на всички предричания на края на света е, че на следващия ден пак си на работа. И още една мисъл, по повод на съвременното общество. Джиду Кришнамурти казва, че добре адаптиран индивид към едно болно общество не е в никакъв случай здрав. За да станем здрави трябва да престанем да се „самоусъвършенстваме“, а да се себепознаем и да заявим истинското си аз пред света – такива, каквито сме. Нужна е революция в съзнанието, а не катаклизъм за да има човечеството по-добро бъдеще.
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
