Знаете ли, че:
Всеки път, когато потънем в съжаления по миналото или с очакване и надежда вперим взор в бъдещето, ние губим единственото, с което разполагаме – Настоящето и… пропускаме безценен миг от живота си.
Всеки миг тихо отчаяние, родено в бездната между мечти и реалност, е поредната капка отрова в бокала на живота ни.
Всеки път, когато направим компромис със себе си и не послушаме Сърцето си – в страх от промяната, от желание да се харесаме на другите или поради слабостта, която ни възпира да бъдем такива, каквито сме – ние губим частица от себе си и влизаме в конфликт с истинското си Аз.
Когато знаците сочат, че трябва да се променим, за да преобразим съдбата си и света около нас, а ние отказваме да го сторим, се изправяме срещу неумолимия вселенски закон – че всичко е промяна – и така влизаме в конфликт със самата Вселена.
Всеки път, когато решим да подражаваме на някой друг, упорито бягайки от себе си, пропускаме подарения ни шанс да проправим нов, уникален път в живота си.