rsz_fire-716835_1920INSIGHTING СЪБИТИЕТО 2015 ИДВА…

ДЕСЕТИЯТ ГОЛЯМ СЕМИНАР

По стъпките на Силата 

aka 

На лов
за Сила 

Преследване, примамване, опитомяване и задържане на Силата на Нищотокоято случва Всичкото 

18 – 26 ЮЛИ 2015 

ДЕВЕТДНЕВЕН ИНТЕНЗИВЕН INSIGHTING РИТРИЙТ

Под ръководството на основателя на InSighting др Димитър Тенчев 

Хотелски комплекс “Орлова скала”, с. Лопян, Стара планина

“Ако Силата ти се отрече от теб, продължавай над силата” Емили Дикинсън

Защо “По стъпките на Силата” е Събитието 2015?

Имало едно време… едно шибано следване по медицина, което нямам основателни причини да си го спомням. И не си го спомням… по принцип… принципно… нали? И не искам да си го спомням. Не че нали? Но все пак… нали? Защото дори спомените от този период ме карат да влезна във фаза на временно умопомрачение, както се вижда от редовете по-горе.

Както и да е… Не искам да ви занимавам с времето на застой в живота си (6 години МУ – София, а стига бе!). Просто докато изписвах бавно и завъртяно заглавието на идващия Голям семинар се сетих за една случка отпреди повече от двайсет години. Във втори курс имаше един предмет, наречен биофизика. Така и не разбрах точно за какво е включен в програмата, нито какво искат да кажат авторите на съответната дисциплина. Но предметът си имаше своите плюсове:

+  първи – Учебникът беше пренебрежително тънък на фона на побратимите му от втория семестър – анатомия, биохимия и физиология (наричаха ги “Бермудския триъгълник”). Направо си беше с големина на списанието “Жената днес”.

+  втори – Екзаминаторът (сиреч изпитващия). Един възрастен господин от БАН, който беше известен с това, че нямаше скъсан студент. Мисля, че разбираше напълно безсмислието на предмета като позициониране му в следването по медицина и не си придаваше грам излишна важност (за разлика от един (псевдо)професор, с който кармата ме срещна няколко години по-късно и който преподаваше на дърти години с младежки плам, в зората на демокрацията с комунистически патос и в ерата на постфройдизма със заяждане на типичния нереализиран комплексар “История на медицината” (велииииика наука, няма що!). Да му кажа ли името? Или да не му го кажа? Май не си заслужава вниманието.).

Ще се върна на пича, който преподаваше биофизика (някак пичовете ме кефят повече от “пичовете”, които пикаят клекнали – разбирай дядката от “История на медицината”). Та… беше известен с това, че няма скъсан студент. До деня, в който аз бях на изпит (не, не е това, което си мислите, не скъса мен, а и при мен мача беше свирен ;)). Беше състудент от някаква далечна група, който дори не познавах. Очевидно беше надценил ситуацията и дори не се беше постарал да препише (нали не се къса, що да си прави труда? А и се хаби енергия, фактор, който в следващите секунди ще видите, че е ключов за живота и… за даване на изпита). Процесът, пичове, течеше и наподобяваше на човек (изпитващия), който говори на любимото си куче (студента). Задава му въпроси, кучето гледа умно и а-а да проговори. Пичът (професорът) запазваше спокойствие, някак наистина беше над нещата (мисля, че до края на следването си не срещнах повече такъв тип преподавател). Беше захапал една цигара, която всеки момент се канеше да запали. Смяташе да приключва това взаимно измъчване и да пише четири (той и тройки не пишеше), когато реши да зададе един въпрос: “Колега, изисква ли се наличие на енергия за да запаля цигарата си?”. Студентът помисли, помисли, след което каза твърдо Н(иии)Е! Бях близо до изпитната катедра и въпреки диоптрите си видях как цигарата висна в единия край на устните на професора, а на лицето му се изписа сложна емоционална амалгама между шока и тоталното недоумение. Имах чувството, че “кадърът на сцената” е застинал на пауза цяла вечност.
След като “краят на вечността” настъпи, пичът невъзмутимо доближи огънчето от запалката до цигарата си, издиша бавно преминалия през белите му дробове дим и каза: “Никога не съм го правил, но ще трябва да ви върна за поправителната сесия. Няма действие във Вселената ни, което да не изисква енергия (разбирай Сила – б.а.)”.

Днес, 24 години по-късно “скромно” ще добавя: няма изцеление в психиката; импулс в ума; движение в съзнанието; трансформация в душата; намерение на Духа; промян(к)а в живота: преминаване на паралелна силова линия на съдбата, които да не изискват наличие на личностна Сила. Личностната Сила е sine qua non за всичко, което се случва не само във външната Вселена, но с още по-голяма сила в Мултиверсума на безмерния лабиринт, наречен съзнание. Тя е алфата на всяка терапия и омегата на всеки духовен път.

Силата е здравето  на здравия; немирността на детето; младостта на младия, а също и…младостта на неостарелия; покоят на душата; енергичността на търсача (да не се бърка с манийния); идеалът на идеалиста; красотата на красивата (да не се бърка със силиконката тип “Пайнер”); инсайтът на гения; вдъхновението на твореца; интелектът на интелигентния; непримиримостта на бунтара; просветлението
на свободния
. Силата е всичко, което искаме да сме и нещо повече. Тя е отвъд описанието на света, копирано наготово от малкия ум и пейстнато върху протритото платно на живота. А също е първата стъпка от съдбата ни и окончателното сливане с Потока на Безкрая; примамването на късмета и самият късмет; съзнанието, променящо реалността ни и реалността, която създава алгоритмите, които ще я променят. Силата е Всичкото от познатия феноменален свят, но тя е и абстракта на Ноумена – отвъд името и формата, отвъд времето и  пространството; множеството и многото; отвъд тук и сега. Силата са редките мигове от истински неща, на които се натъкваме в живота си; Истината, която ни прави свободни.

Силата Е! И това е повече от достатъчен претекст да (се) П(р)освет(л)я новия Голям семинар именно на нея. Посвещаването на Силата е де факто посвещаване на съдбата ни… Истинската Съдба! (която често се бърка с вегетирането, модерирано от кошерното съзнание; направлявано от стадното поведение; контролирано от социалната матрица, лъхаща на  отчайваща безизходност и ледена враждебност)… И така… без повече умуване да се впуснем в преследване на Силата; в последване на безмълвния й глас. Гласът, идващ от маяка на Аз-а. На истинския Аз.

По стъпките на Силата – Q&A (някои хаотични въпроси и отговори, които целят да внесат (не)яснота за ума)

“Силата няма край. Нито начало. Тя не се ражда, нито се губи. В мига, в който я преживееш разбирашСилата Е!” Сантяго дел Торо

Какво е личностна Сила?

А какво е енергията? Да, може да възпроизведеш заучени определения от учебника
по физика за не-знам-кой-си клас. И… ще ти свършат ли работа?

Работа?! Ето това е! Силата е Нещото, което върши работата вместо теб.

Как така Силата върши работата вместо мен? Нали работата сама по себе си изисква енергия?

Въпросът има логика. Определението за работа е: процесът, при който една система преминава от състояния А в състояние В, изразходвайки определено количество енергия се нарича работа.

И именно тук нещата стават по-разбираеми, стига да имаме търпението те да се разгърнат. При работата се хаби колосално количество от енергията ни (затова в древен Рим са си взимали роби, които да им топлят тоалетните седалки, а днес се купуват перални, кухненски роботи и дистанционни към всякакъв тип
устройства за да не правим излишни движения). При личностната Сила нещата стоят по различен начин. Силата сама пренарежда и случва нещата в живота ни, без да се чувстваме изтощени или амортизирани от това. Точно обратното – всеки досег със Силата ни прави по-по-най във всеки аспект от личността ни, във всяко поле на дейност, във всяка сфера на себеизява. Единственото, което трябва да направим е да пуснем Силата свободно да тече през нас. И тя ще случи (не)възможното в реалността ни.

Казаното може да се изобрази с една известна даоистка метафора. Седиш си на брега на една река. Седиш си, седиш си, зяпаш си, нищо специално не правиш. Готинко ти е да си седиш и нищо конкретно да не очакваш. И в един неочакван момент (нали нищо не очакваш? ;)) реката започва да довлича труповете на враговете ти, които бавно и спокойно минават покрай теб. Cool, a? 🙂

А Силата дей (т.е. къде е)?

И тук, и там, и сега, и после… навсякъде. Но всъщност изворът на Силата е в хаоса, т.е. – и никъде. Там тя се намира в нейния изначален “суров” вид. Когато се проявява тук и сега, когато се възпламенява в съзнанието и започва да тече през живота ни, Силата сякаш добива организирана форма и приема определена посока. Но дали е така или съзнанието ни придава илюзията за форма и посока – кой да ни каже? Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Защо казвате, че Силата се преследва? Преследването метафора ли е или буквален процес?

И двете. Но едва след като станете ловец на Сила, ще разберете за какво иде реч. Знаете едно основно инсайтърско правило – “Преживяването разкрива нещата, а разсъжденията ги скриват”. Преследването е метафора защото се случва в нас самите. Ловните полета на силата са променените състояния на съзнанието ни. От друга страна преследването на Силата е и процес от външната реалност, защото предприемаме определени действия, прилагаме определени похвати и спазваме определени принципи, които ни помагат да открием и опитомим Силата в наша полза.

Има ли разлика между Сила и намерение?

На практика не. Както няма разлика между океанската вода, загребана в чаша и водата в самия океан. Личностната Сила е повече с персонален, а намерението с по-абстрактен характер. Те са като двете страни на една монета. Явлението, което движи Вселената е намерението, а това, което направлява съдбата ни е Силата. Но нима Силата не задвижва намерението или намерението не ни дава Силата?

Каква ми е ползвата от Силата?

Безмерна. Но няма да отговарям на този въпрос, защото той сам по себе си е безмерно тъп.

Всъщност… ще отговоря на въпроса с въпрос. А каква ти е ползата от телевизора, пред който денонощно затъпяваш? Или от Фейсбук, който е апотеозът на човешката идиотия? Или от плажа, на който се пържиш като рак (и от който най-много да “хванеш” рак)? А от ходенето на работа, за която си продал безценното
време, с което разполагаш на планетата и доброволно си се превърнал в роб? Мога да задам безброй въпроси за “ползите” в живота ти. Но ще спра дотук. Защото ако правиш всички гореизброени неща (и още много други), те показват само едно – че нямаш личностна Сила.

Осъзнатост? Що е то? И каква е връзката с личностната Сила?

Осъзнатостта изразява качеството на възприятието ни, а личностната Сила е факторът, който определя това възприятие. Възприятието е основата на цялата ни реалност – качество на живот; стил на живеене; изборите, които правим (или не правим); типа хора и факти, които “привличаме” (или по-скоро пропускаме или задържаме през филтъра на съзнанието си); и не на последно място – способността ни да се трансформираме и да променяме реалността си. Личностната Сила задълбочава възприятието ни не чрез натрупване, а чрез премахване на всичко излишно от него; и съответно променя реалността ни.

Ако осъзнатостта е “формата”, която е заело съзнанието, то Силата е “материалът”, от който е “направено” то. Така съзнанието може да се уподоби на бижу, което е с различна форма (пръстен, колие, гривна, корона и т.н.) и от различен материал (злато, сребро, диаманти, самородни перли, тенеке, стомана, стъклени дрънкулки и т.н.). Друга метафора – ако Силата е сценарият, според който се развива пиесата на съдбата ни, то осъзнатостта включва декорът и актьорите, които изпълняват тази пиеса.

В резюме – осъзнатостта и Силата са факторите, които предопределят това, което сме и действителността, в която сме се нахендрили. Сега разбирате ключовото значение на Силата за съдбата си, нали?

Какво ще се случи след като тръгна по стъпките на Силата?

Първо ще отговоря на обратния въпрос – какво ще се случи ако не тръгнеш по стъпките на Силата. Животът ти ще си остане същия – проблемите, битовизмите, “онанизмите“, простотиите, тъпотиите, несвободата и всичко, което зовеш свой живот.

А какво ще се случи, тръгвайки по стъпките на Силата? Ще си дадеш шанс да проимаш шанс да достигнеш Свободата.

По стъпките на Силата Семинарът

“Вече съм отдаден на Силата, която направлява съдбата ми. Не севкопчвам в нищо, така неще имам какво да браняНямам мисли, така че ще виждам. Не се страхувам от нищо, така че ще си спомням кой съм. Необвързан с нищо и с покой изпълнен ще се стрелна покрай Орела за да бъда свободен”  обет за Сила при толтеките

Акцентите

  • Петте фактора на Силата
  • Трите качества на Силата
  • Осемте пътя към Силата
  • Лицата на Силата – Силата на безмълвието, Силата на покоя, Силата на намерението
  • Танцът на Силата и аза
  • Личностната Сила, намерението и съдбата
  • Към Извора на Силата – хАОс, нега и устрем
  • По стъпките на Силата – пътешествие към безкрая

Дизайнът

  • По стъпките на Силата – да тръгнеш на лов за Сила
  • Знаците на Силата (китйарзо) – преследването започва
  • Примамки за Сила (чакнят)
    и примамване на Силата (чакинят)
  • Опитомяване на Силата (кару)
  • Силата като съюзник
    (карун)
  • Соах –
    Силата на лявата ръка
  • Серитивизидарс – човекът на Силата
  • Изгревът на свободата

Програмата

хАОс семинар и програма? Come on! Трябва да се шегуваш! 🙂

Едва ли ще е изненада да обявя в този бих казал сюблинно-драматично-кулминационен момент, че семинарът ще е по инсайтърски хаотично-безпрограмен, импровизаторско-всесъдържателен, безцелно-всепостигащ, от-само-себе-си-завършен. Семинарът ще си е много точен – като шоколадов мус в “Шератон”
от времето на комунизма! (струваше 5 лв. стари пари)

Водещият

Д-р Димитър Тенчев – в добро настроение и без екип ;))

По стъпките на Силата Обещанието на водещия

“Свободата е скъпа, но цената й не е недостъпна. Затова страхувай се от своите похитители, от своите господари. Не си губи времето и Силата да се страхуваш от свободата” дон Хуан Матус

Като водещ на десетия подред Голям семинар, познат като InSighting Събитието за годината в пълно
съзнание и вменяемост
(хехе за момента) Обещавам:

  1. Че юбилейният InSighting семинар ще е както винаги разЛичен и безапелационно епичен, леееееко драматичен, по инсайтърски специфичен и категорично незакарфичен.
  2. Да допусна Силата във временната автономна Зона на ритрийта и да не противореча нанейната същност, проявления, посока и намерения, дори да не ги разбирам, дори да не ми допадат, дори да будят страх и ужас в участниците и те да молят за обратното :)).
  3. Да бъда себе си и да не се опитвам да угаждам на ОПта, ординери и на малодушни матрични мисионери. Но мисля, че точно това не е нужно да го обещавам. Толерантността ми към неразЛичностите е практически нулева.
  4. Да предам познанието за СИЛАТА, проявленията й и пътищата към овладяването й по автентичен и до микрон неизопачен начин.
  5. Самият аз да се превърна в завършен ловец на Сила и да бъда не само водещ, но и пълноправен участник в семинара.
  6. Да допусна Силата да промени съдбата ми по начин и посока, по който умът не може да го побере, да го предрече, предреши или разбере; и да спомогна по всякакъв начин това да се случи и в живота на останалите търсачи на Сила.
  7. Да  интегрирам Силата като единствения желан съюзник (Карун) по пътя си към Свободата и да дам пример на останалите участници за това. Така прилагам принципът, че “личният пример е найсилният катализатор на промяната у другите”.
  8. Да повървим заЕДНО по пътя към свободата с вас търсачите на свобода в
    едно магично пътуване
    – обратно към себе си и към Дома и да споделим зрънцата на Свобода
    един с друг
    .

Димитър

По стъпките на Силата – Мястото на Силата

“Силата винаги предоставя един кубичен сантиметър шанс на война. Изкуството на война е в това да бъде гъвкав за да го улови.” дон Хуан Матус

Ваканционно селище Орлова скаласе намира на 90 км от София. Изградено е на брега на р.Стара
река, под природната забележителност „Орлов камък Червената стена”, на 1 км след с.Лопян, общ. Етрополе.

Състои се от хотел, четири самостоятелни къщи, ресторант и открит плувен басейн.

Хотелският комплекс се намира извън населени области и ще бъде затворен специално за провеждането на InSighting Събитието 2015 само и единствено за инсайтъри.

Зареждащата магична природа на Балкана, специфичното място на комплекса и времето на провеждане на семинара са идеалното съчетание на време, място и хора за провеждането на кулминационния InSighting ивент за годината –Събитието 2015.

По стъпките на Силата Допълнителна информация

“Няма значение как е бил възпитаван човек. Начинът, по който прави всяко нещо се определя от личностната Сила. Човек е сума от личностната си Сила и тази сума
определя как ще живее и как ще умре” дон Хуан Матус

Настаняване:

Участниците в семинара се настаняват  в стаи по двама или апартаменти по трима. Всяка стая и апартамент имат самостоятелен санитарен възел, топла/студена вода, достъп до Wi Fi (безжичен интернет). Възможно е и настаняване в единична стая срещу допълнително заплащане.

Храна:

В цената за участие е включена вкусно и здравословно приготвена веганска храна (закуска, обяд и вечеря), отгледана по европейските екологични стандарти.

 “В този миг давам обет да вървя по пътя на Свободата, защото това е единственият възможен път. Давам обет да преследвам Силата, докато я достигна, защото това е единственото възможно средство. Давам обет да споделям пътя си само с тези, които вървят по същия път, защото в противен случай съм се отклонил от него и съм нарушил обета си за Свобода.” хАОс обет за Свободата

 

Научете повече за Големия семинар от най-новата статия на Димитър – „Силата“.

За записване и за повече информация:
+359 884 878 222
[email protected]