сп. Енциклопедия Здраве, септември 2018
Д-р Тенчев, говорите в някои от лекциите си за „дефицитни хора“. Какво означава това?
Дефицитният човек е “Герой на нашето време”. Това е човекът, воден през целия си живот (във всички ключови и дори не толкова важни моменти) от дефицитната си мотивация — мотивация, базирана на непрекъснати вътрешни и външни празноти в живота. Тези липси са причината за приемането и утвърждаването на догмата на компромисното мислене, която днес е разпространена масово. А компромисното мислене потиска, обезличава и доместицира личността, лишава я от потенциала ѝ на креативност, възможността за импровизация, както и от инстинкта за промяна.
Ще дам един пример — изпитваш самота (това е вътрешен дефицит), не можеш да намериш средата си, нито подходящия за теб човек. Временно оставяш нещата както са, но самотата се увеличава като озоновата дупка над Антарктика и започва да те тормози — все повече. Виждаш, че “не си като другите”. “Другите” започват да те гледат странно и това те подтиква към грешката, генерирана от компромиса. Ще се слееш в стадната среда на тези, с които нямаш нищо общо. Вероятно ще “избереш”, воден от дефицитната си мотивация, компромисно-неподходящ партньор. И оттук нататък се разгръща ефектът на пеперудата — наглед една банална общоразпространена липса ще доведе до глобална катастрофа в личния живот. Това се случва с милиони хора всеки ден. Такива примери мога да изброявам до безкрай и те могат да се съотнесат към всяка сфера на живота — професионална, лична, творческа, етична и дори духовна. В резюме — дефицитът подрива личността и я лишава от желаното качество на живот.
Защо смятате, че хората масово живеят чужд живот?
Ако се замислите, това е факт. И той е следствие на упоменатата тема за дефицитите. Дефицитите те мотивират да действаш дефицитно — една поголовно разпространена житейска философия. Общоприето е схващането, че дефицитите се запълват отвън навътре — чрез придобиване на пари, любов, репутация, кариера, власт и т.н. Целият свят работи негласно в единна мощна PR стратегия — придобивай на всяка цена! В придобиването се крие успехът, щастието, спокойствието, които ти липсват. Медиите, филмите, социалните мрежи, близките или просто познати и непознати говорят кой какво постигнал, колко имал, как спечелил това или как загубил онова. Това се превръща в някаква колективна хипноза. И човек започва да живее според заготовката — приема чуждите идеи като свои, чуждите PR внушения за лични мечти, догматично започва да вярва (без да се замисли така ли е или не), че нещото, което му липсва, ще му донесе възжеланото щастие. В много груби щрихи това е схемата, по която се развива, поддържа и насърчава консуматорското общество. То предизвиква непрекъснат подтик да действаш според неговите критерии за “приемливо, разумно, допустимо и възможно”, най-често в пълен разрез с теб самия. Пред очите ни обаче са “успелите” и ако се запознаем с живота им, дефинитивно разбираме, че въпреки че са реализирали критериите за “успялост”, те не са нито по-щастливи, нито по-свободни, нито по-спокойни.
Има ли някаква универсална рецепта за това, как да се освободят от оковите на ежедневието или този процес е индивидуален?
Има една универсална, чисто инсайтърска рецепта (преживелищна терапия и оригинална система за личностно развитие), която гласи: „Елиминирай, а не придобивай“. Или иначе казано, започни с всичко, което е компромисно и противоречи на същността ти. Хиляди хора са идвали в центъра ни, търсейки универсалната рецепта за правилен живот, за посока, за мисия, за смисъл… Най-ценното на преживелищната терапия, която практикувам, е, че тя не дава съвети, защото не мисля, че има човек на Земята, който да има правилните отговори за всеки друг човек. По-скоро тя ни дава практическо преживяване и опитност, които те освобождават от излишното в теб — предпоставка да елиминираш онова, което ти пречи извън теб.
Преди години българите масово избягват да ходят на психотерапия, защото ще ги помислят за „луди“. Напрежението в ежедневието и стреса в работната среда научиха ли ни да ползваме услугите ви?
Категорично да. Считам, че имам скромен принос за това. Преди 15 години, голяма част от клиентите ми (повечето не са с диагноза, затова рядко използвам думата “пациент”) криеха не само от колеги и приятели, но и от половинките си, че посещават психотерапевт. Днес ситуацията е драстично променена. Дори в някои среди стана модно да си имаш терапевт. През годините с помощта на печатните медии, телевизиите, сайтовете, блоговете и т.н. успяхме да дивергираме в колективното съзнание понятието “психотерапевт” от “психиатър” или от “психолог”.
Това означава, че вече имате достатъчно впечатления за това от какво се страхуват най-често българите. Какви са фобиите ни?
Най-често българинът страда от тревожно-депресивен синдром, което обаче не е фобия. То е по-скоро синдромокомплекс, или да го наречем състояние. Генерализираната тревожност кулминира в станалите “пандемично” разпространени паник атаки (паническо разстройство), които се съпровождат нерядко с агорафобия. След това идват и специфичните фобии към даден “дразнител” — котка, куче, летене със самолет, тясно пространство, публични изяви, интимни отношения и т.н. В отделна група пък е социалната фобия — едно увеличаващо честотата си състояние.
А какво представлява синдромът на умората от взимането на решения?
Това е едно логично следствие на днешния стресогенен императивен темп на живеене. Знаете ли колко решения взима средностатистическият “цивилизован” човек на ден?! Около 35 000, от които над 200 се отнасят само до храната, която купува и консумира. Не е ли уморително?! И между всички тези хиляди дилеми и “избори” ти трябва да направиш правилния. Уморяваш се да избираш, амортизираш се, искаш да спреш да въртиш колелото като мишка-бегач в клетка.
Как обаче да развием потенциала на личността си, ако сме в някакво перманентно амбивалентно (кръстопътно) състояние?
Живеем в полярна вселена, т.е. ние самите сме полярни същества. Една от големите заблуди, които ни се внушава, е, че ако постигнем това или онова, ще се чувстваме оттук насетне завинаги добре. Просто, видите ли, това още не се е случило с нас. Търпението, постоянството, примирението, компромисите са малката цена, която трябва да платите за “добрия нов свят”. Което, разбира се, не се случва. Ние не сме устроени да съществуваме на единия полюс на психическата си вселена, оттам идва и амбивалентността.
Махалото на полярната психика ни люшка ту в едната, ту в другата посока. Истината (потенциалът ни) се намират някъде в средата — в зоната на равновесието, където сме усмирили крайните емоции, станали сме по-обрани. Друг е въпросът, че не всички имаме еднакъв потенциал. Водени от императива за надпревара, може да бъдем въвлечени в хиперактивна амбициозна надпревара, която ще отнеме времето и живеца ни. Казано накратко — разкриването на потенциала на личността идва с установяването в зоната на вътрешното спокойствие, далече от всички крайни състояния. Приемаме и изразяваме това, което сме, без да правим безплодни опити да се превърнем в нещо, което не сме (да живеем чуждия живот, за който стана дума по-рано). Мощен метод да се случи това са Интензивното дишане, медитациите, хипнотерапията — обобщено променените състояния на съзнанието, които са портал към несъзнаваната част от нас, където се намира ядрото (респективно потенциалът) на автентичната ни същност.
Казвате, че притесненият човек е неуверен човек. Но дали астрологията (хороскопите, които всички четат ежедневно) може да му помогне да се самоопредели? Или иначе казано, можем ли да взимаме по-адекватни решения в критична ситуация, след като си прочетем хороскопа?
По-скоро неувереният човек е притеснителен. А по въпроса за хороскопите — със сигурност не, ако четем популярните астрологични колонки със зодиаците. Аз по-скоро гледам на зодиите и управляващите ги планети като на действащи на несъзнавано ниво архетипни сили. Затова може много неща да се обяснят с наталната астрологична карта на човек, но това не може да го самоопредели като личност. Самоопределението е процес на осъзнаване, а осъзнаването е производна на сложни взаимовръзки между персоната и външния свят. Осъзнатостта е едно сравнително рядко срещано качество, ще го срещнете при нонконформистите — хората, които не са се пречупили под натиска на колективните внушения на външната среда. Понякога сравнявам осъзнатия човек с перлена мида. Автентичната перлена мида е рядка по разпространение и е скрита между хилядите други, по-обикновени миди.
Българите масово вярват и в бели и черни магии. Смятате ли че е възможно човек да бъде контролиран чрез някаква външна сила?
Българинът масово търси (отново) отвън обяснение за живота си такъв, какъвто е — магии, политика, държава, другите българи и т.н. Не отричам влиянието на тези фактори — те са прекалено силни, за да бъдат пренебрегнати. Но не бива да се забравя, че са производни на самите нас.
Истината е, че българинът е фундаментално безрадостен и е попаднал в капана на “Приказката за щастието”, която се случва на някой друг, но никога на него самия. Разковничето наистина е в развалянето на „магията“ — тази, която носим дълбоко в себе си като настройка на живеене дълбоко в себе си (на индивидуално и колективно несъзнавано ниво). Там са бъговете ни и те трябва да бъдат поправени.
Вербално-аналитичните методи на терапия не достигат до човешкото несъзнавано, те работят само на повърхността. Най-мощният познат ми метод за това са преживелищните трансови подходи, поставящи основите на безапелационната психотерапия на бъдещето.
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
