За вестник Телеграф, 11 юли 2018

Интервю с д-р Димитър Тенчев

Паник атаки! 20 симптома, които могат да преминат в паническо разстройство

Д-р Тенчев, сега е времето на летните отпуски. Намаляват ли оплакванията от психични проблеми?

Еднозначен отговор на този въпрос няма.

Като правило намалява честотата на сезонните депресии. От опит знаем, че някои хора са склонни да отключват тежки депресивни състояния през есенно-зимния период, а с увеличаване на продължителността на деня и броя на слънчевите дни, в повечето случаи този тип депресии отшумяват.

От друга страна хора, които са развили т.нар. ажитирана депресия (депресивни състояния, съпроводени със симптоматика на тревожност, която се прикрива с хиперактивност и работохолизъм) е вероятно да отключат депресивни състояния, когато останат незаангажирани с външната среда и насаме със себе си. До момента свръхзаетостта с проблемите и задачите, които диктува животът е била причина тревожно-депресивната симптоматика да е в потиснато състояние. Но ажитираната депресия се демаскира бързо по време на отпуските и при излизане от обичайната рутина.  В такива случаи човек започва да си мантрува старата поговорка: “Залудо работи, залудо не стой”.  И бърза да избяга отново от себе си, “намирайки смисъла” на битието си в работата. Но бягството не е временно решение на проблема, камо ли дългосрочно.

Отключват ли се паник атаки и защо сега по време на почивката?

Паник атаки се отключват при кумулирана през годините генерализирана тревожност. Така че те се случват независимо от сезона, понякога в най-неочакван момент. Но да, през летния сезон може да се наблюдава изостряне на паническото разстройство в два случая. Първият — жегите може да са тригер (не и причина) за паник атаки при хора с по-лабилна вегетативна нервна система. Вторият — често човек е “стегнат” и мобилизиран, докато има проблеми и си мисли, че е окей. През това време на стрес “трупа достатъчен кредит” на тревожност, която неминуемо избива в изненадващи паник атаки след като стресогенният (в голяма част от случаите на работното място) период е преминал. Така че често след хроничния стрес и дистрес, изживяван през годината, човек може в момент на “отпускане” през отпуската да преживее първите си панически атаки. Механизмите за потискане на тревожността са паднали — вече няма нужда да е силен и о̀правен — и организмът се опитва да се освободи от нея чрез неприятните, но изобретени като предпазен клапан от природата, панически състояния.

Нека накратко да обясним какво усещат хората, които ги получават?

Има над двайсет симптома, които могат да се групират в синдромокомплекс, наречен паник атаки.  Но аз ги разделям на две основни форми, в зависимост от доминиращата симптоматика.

Първата форма (приемаща се за класическа) — сърцебиене, повишаване на артериалното налягане, изпотяване, слабост, треперене, изтръпване на крайниците, субективно усещане за недостиг на въздух, позиви за повръщане или уриниране/дефекация, ирационален страх от полудяване или инфаркт/инсулт (съпроводено с болки в гръдния кош), кулминиращ в неконтролируем ужас — от там и името паническо разстройство.

Втората форма, която е по-тиха, не толкова драматична, но по-упорита за терапия и не по-малко неприятна е невровегетативната вестибулопатия. При нея обикновено симптоматиката е по-обрана — хроничен, често много силен световъртеж, залитане, което може да достигне до неспособност да вървиш сам без да се държиш за някой или нещо, усещане за потъване/пропадане.

Какво трябва да направят, ако усетят симтоми на паник атаки?

“Решавай големите неща, докато са още малки”, е казал Лао Дзъ. Своевременно започване на адекватна форма на психотерапия (аз съм пристра̀стен към преживелищната терапия, която е много по-ефективна от вербално ориентираните методи) и елиминиране на дразнителите, които предизвивкат хронични кванти на тревожност в психиката ни. Извел съм едно шеговито правило: “Развеждаш се, ако не даде резултат — сменяш работата, ако не даде резултат — сменяш държавата”. Но като цяло в тази шега има много истина — дразнителят е хроничен и той се намира в непосредствената ни среда на битуване.

Колко души получават паник  атаки по време на лятната отпуска?

Няма статистика за България, но за индустриалните държави, към които спада и България 6-10% от населението е изпитало поне веднъж през живота си остри паник атаки. 2.7% от населението е с хронично паническо разстройство с продължителност над 12 месеца.

Представители на кои професии?

Бунтарите. Хората, които са нонконформисти по природа, на които психиката им не може да се примири със сивотата на битието.  Те изпитват по-високи нива на тревожност, когато животът им не е в синхрон със средата им. И не винаги дразнителят е на работното място, понякога е много по-близо до нас. Важно е да се запомни, че паническото разстройство е алармен сигнал за промяна и че то е състояние, не диагноза.

Завръщането на работа след дълга почивка как се отразява на психиката?

Нека изследваме корена на думата работа. Идва от раб, рабство. Повечето хора са икономически заробени и ходят на работа по принуда, водени от импетратива за оцеляване. Изключвам малкия процент индивиди, които имат творчески подход към работата си и тя съвпада с дарбите им. Изключвам и ажитираните депресари, които намират “смисъл”/бягство в работохолизма си. Останалите хора изпитват най-често тревожно-депресивен синдром при “завръщането си в сивата лагуна”. Отпуската свърши, чака ни поредната матрична година, изпълнена със стрес, безрадостност и понасяне на хора/отношения/интриги, към които не искаме да принадлежим.

Как по-бързо да влезем в работен режим след почивка?

С промяна. Това е магическата дума за трансформиране на съдбата ни към по-добро. Това е ключът и към лечение на паник атаките. Нека не се опитваме да се адаптираме към болната среда, която ни е поболяла, а да я сменим така, че тя да отразява по-добре нас, а ние да изразяваме по-добре себе си в нея.

д-р Димитър Тенчев

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център
Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта