вестник 24 часа / 2 декември 2005 г.

Интервю на Анна Ботинова с д-р Димитър Тенчев

Паническо разстройство, фобии, страхове - хипнозата помага

Страховете се приемат толерантно или с насмешка, но най-често не се смятат за сериозно страдание. Вярно, не убиват. Все повече хора обаче усещат на гърба си до каква степен те могат да влошат качеството на живота. Мнозина дръзват да потърсят помощ.

Всяка фобия е поправима, въпросът е в избора на метод, казва д-р Димитър Тенчев.

Той е завършил медицина и е магистър по здравен мениджмънт. Практикува хипноза и трансперсонална психотерапия, според която психотравмите могат да се случват и в много ранни периоди от развитието на човека, преди или по време на раждането . Основният терапевтичен механизъм на метода е повторното изживяване на родовата травма, която се смята в част от случаите за „първоизточник“.

Някои са привърженици на медикаментозния подход, но много групи лекарства създават зависимост. След години такива хора се оказват „закачени“ за лекарството, а то вече е изчерпало ефекта си или дори не е имало такъв. Психотерапията е сравнително по-бавен метод като резултат, изисква усилия, търпение и пари, но пък оздравяването е плод на самолечение – мобилизират се собствените способности за справяне с проблема.

Човек се излекува, когато е готов за това, казва д-р Тенчев.

Класическата психоанализа може да продължи с години, но съвременната наука предлага и много по-бързи терапевтични техники.

Един от методите е хипнотерапията. Поддръжниците й смятат, че психотерапията е по-успешна, когато се провежда при променено състояние на съзнанието. Тя се оказва много ефективна при фобиите и паническите разстройства, които засягат около 70% от търсещите помощ при психотерапевт. Фобията е състояние на тревога, страх и дори паника, която настъпва в резултат на определена ситуация или обект – в присъствието на човек, животно, предмет и др. Тя обикновено е ирационална – няма реална опасност за живота на този, който се страхува, от обекта на страха, но въпреки това този обект упорито бива избягван. Фобията често е придружена от депресия.

Известни са над 400 вида фобии. Науката ги дели на групи. В първата са т.нар. специфични или прости фобии, за които има определена причина – страх от куче, котка, високо, летене, кръв, инжекция, зъболекар, болница или миризма на болница и т.н. Социалните фобии са 2-а група – проблеми в комуникацията, чувство, че ще се изложиш, страх от изява на сцена или пред хора. Краен вариант е интимофобията – страх от интимен контакт, който вече се разглежда по-широко като страх от установяване на сериозна връзка. В отделна група е страхът от открити пространства, тълпи, непознати места – агорафобия. Най-общо това е страхът от излизане от дома или навъзможност да се прескочи някаква мисловна бариера, например не могат да се отдалечат на повече от 200 м от дома .

При паническото разстройство се изживяват симптомите на фобия, но обикновено няма ясна, видима причина за това. Извън тези крайни форми страхът е полезен, тъй като чрез него се пазим от опасности.

Сигурна причина за фобиите е психотравмата – ако дете е ухапано от куче например, може да се очаква да развие фобия към кучета. Един от най-интересните случаи на д-р Тенчев е с фобия от котка. Жена на 28 г. имала такъв ужас от котки, че е обръщала маса в заведение при вида на животното. Била убедена, че причина за това е травмираща случка от детството, когато срещу лицето й била хвърлена котка. Интересна особеност на този вид страдания е, че дори при осъзната причина страхът остава, той е ирационален. Решихме да осъществим възрастова регресия, т.е. връщане към модели на поведение от по-ранни периоди на живота, обяснява д-р Тенчев. С хипноза стигнали до възраст 3-4 г. на жената. В такова състояние тя си спомнила „забравена“ сцена, в която майка й казва, че котките са много опасни и тя трябва да се пази от издиране на очите. Тази случка е много по-ранна от инцидента с хвърлената насреща котка, той само е затвърдил фобията, обяснява д-р Тенчев. Жената е излекувана в рамките на 5-6 сеанса по около час и половина веднъж седмично. Сега тя вече гали котки. Около 45 минути от сеанса е разговор, както при класическата психотерапия.

Друг интересен случай е с млада жена, която не можела да излезе от дома си и да стои сама вътре. Всеки път трябвало да бъде придружена от съпруга или баща си. Страхувала се, че ще й стане лошо и никой няма да й помогне. Тя вече има сериозни постижения – може да остане с часове сама вкъщи и да ходи сама до близко кафене, където работи. В такива случаи дори разстояния от 50 м се приемат като ходене до Луната.

Според трансперсоналната психотерапия фобия може да се развие на соматично ниво още преди да е оформена мозъчната функция и свързаната с нея способност за запаметяване, например по време на раждането. Така се обяснява мигрената по рождение – с натиска на родовия канал от двете страни на главата при появата на бял свят.

Не всички фобии обаче се развиват в детството. Социалните например се пораждат в по-късна възраст, а агорафобията и паническите разстройства – около или след 20-годишна възраст . Страхът от летене в самолет се развива на всяка възраст – стига веднъж да попаднеш в сериозна турбуленция. Въпреки това ролята на родителите и изобщо на най-близките до детето хора е много важна за това дали то ще развие страх. Децата приемат всичко на доверие и вярват в казаното от възрастния, припомня д-р Тенчев. Освен това моделът на възпитание у нас е насочен към ограничения и борави със страх: „Не пипай, ще се опариш!“, „Не се катери там, ще паднеш!“ и т.н. Затова много българи изпадат в шок, когато видят как френска или германска майка „нехае“ срещу детето си, което се катери по дърво, пляска в локва или играе с куче. У нас стереотипът за добро родителско поведение е да се хвърлиш към детето и да го изведеш от „опасната“ ситуация. В много подобни случаи обаче става дума за родителска фобия. Добре е на децата да се дава повече самостоятелност и да се отнасяме с по-малко страх към обичайните случки, които са част от израстването им, съветва д-р Тенчев.

СИМПТОМИ УЧЕСТЕН ПУЛС, ПОТЕНЕ, ИЗТРЪПВАНЕ ИЗДАВАТ ФОБИЯ

Симптомите на страховите разстройства са необяснима тревога, паника, достигаща до ужас, чувство за задушаване, учестен пулс, болки в областта на сърцето и усещане, че ще умреш от инфаркт, студени или топли вълни, потене, гадене, повръщане, чести позиви за изхождане, сковаване, изтръпване на крайниците. Не е задължително да са изявени всички симптоми, при наличие на 4 се говори за фобия, уточнява д-р Димитър Тенчев. В организма се излъчва повече адреналин и в резултат се появяват изброените вегетативни реакции. Те могат да се появят и без да е налице причината за фобията, а само когато мислим за нея или очакваме да се появи.

Страховите състояния засягат 2-3 пъти по-често жените в сранение с мъжете. Причината е неясна, може и физиологията да оказва влияние, обяснява д-р Тенчев. Наблюдава се и наследствено предразположение – например, когато дойде момиче със страхово състояние много често се оказва, че майка й и баба й също са страдали от това, обяснява психотерапевтът. Наскоро бе съобщено, че вече е изолиран ген на страха у мишки.