Вестник 24 часа / 17 април 2011 г.
Ако думата „хипноза“ извиква у вас спомена за естрадното тв изпълнение на Кашпировски в зората на демокрацията, време е да актуализирате файла си.
Масовите шамански ритуали без директен контакт с терапевта нямат нищо общо с модерната наука. А тя е стигнала дотам, че в САЩ отдавна е част от официалната психотерапия, а в Германия здравната каса плаща по 60 сеанса годишно.
Хипнозата е физическа и психическа релаксация, променено състояние на съзнанието, различно от съня, което позволява на подсъзнанието да се отвори към позитивна промяна на мислите, чувствата и цялостното отношение към живота.
Предимството й е, че е свързана с умело водено от терапевта преживяване, а не само с интелектуално осмисляне на проблемите. В резултат човек прави подсъзнателни избори, които го изцеляват или променят гледната му точка и подобряват качеството му на живот.
Ежедневието ни става все по-стресово, все повече не ни стига времето, все по-малко сме себе си и това води до бунтове на психиката, които могат да се проявят под различни форми, твърди д-р Димитър Тенчев, психотерапевт в InSighting Център. Те може да са депресивни епизоди или панически атаки, които са специфична комбинация от сърцебиене, усещане на задушаване, изпотяване, безпричинна тревожност и страх, достигащ до панически ужас. За тези проблеми хипнозата е краткосрочна и високоефективна терапия.
Методът е особено резултатен при специфични фобии – от самолет, от котки, от кучета, от затворени и тесни пространства, от открити пространства. Помага за освобождаване от вредни навици като преяждането или тежки зависимости – пушене, алкохолизъм, хазарт, дрога.
Хипнозата е алтернатива на упойката и позволява на алергични хора да отидат без проблем на зъболекар, да преживеят тежки операции и дори да родят. Т. нар. феномен на анестезията вече масово се използва на Запад. Известен стоматолог в Щутгарт си спечелва в последното десетилетие пациенти от цяла Европа точно заради това, че използва хипноза вместо упойка.
Хипнозата лекува и емоционалните ни болки, направили живота неефективен, нещастен и невротичен. Големият проблем на съвременния човек е, че е загубил истинското си аз заради компромисите в името на някакъв социален статус или припознато клише, казва специалистът. Хипнотерапията не цели да придаде нещо на пациента, а да го освободи от излишното.
Ефектът при всеки се постига за различно време – зависи откога е проблемът и каква е способността за хипнотичен транс. Много важно е и желанието за промяна. Ако човек не е силно мотивиран, ако му харесва да носи болката в себе си, защото е свикнал да се идентифицира с някаква драма, терапевтът не може да направи това вместо него.
Д-р Димитър Тенчев: По-интелигентните по-лесно минават в транс
Димитър Тенчев е психотерапевт и лектор с дългогодишна практика. Занимава се с трансперсоналнапсихотерапия, хипноза и хипнотерапия.
Завършил е Медицинския университет – София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Бил е дългогодишен преподавател в МУ – София. Основател е на системата за развитие на потенциала на личността InSighting.
Води семинари и е лектор по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието.
– Д-р Тенчев, какви хора ви търсят най-често?
– Повечето са интелигентни, измъчвани от някаква неудовлетвореност въпреки успешната си кариера, високия си стандарт и добрия статус в обществото. Все повече хора изпитват непрекъснато неудовлетворение и стигат до т.нар. ноогенна депресия. На пръв поглед всичко им е наред, всичко върви добре, често са обект на завист на познати и непознати, но чувстват дълбоко неудовлетворение заради изначално сбърканата посока в живота си. И вече не се радват нито на къщата, нито на мерцедеса, нито на жената и децата, защото целият този камуфлаж не може да заблуди тях самите. Такива хора търсят психотерапевтична помощ, за да намерят истинския път в живота си и да сглобят парченцата от счупеното си аз.
– Драстична ли е промяната, която се случва с човек по време на хипноза?
– Хипноидните състояния са естествени състояния, заложени ни от природата. Познати са като хронобиологични ритми. Мозъкът е така устроен, че приблизително на час и половина прави спонтанни паузи. На човек му се иска да заспи – отпуска се, нищо не му се прави. Особено забележими са при децата – те се отнасят сякаш за няколко секунди и след това пак продължават да играят. Хипнозата е индуциране и удължаване на тези специфични ритми за целите на терапията.
– Кои хора са по-податливи на хипноза?
– По-интелигентните. Един от основните признаци на хипнозата е т.нар. моноидеизъм – възможността да се концентрираме по-дълго време върху една идея, обект, мисъл. По-добрата концентрация се отдава на по-интелигентните и затова те по-лесно навлизат в променени състояния на съзнанието като хипнозата. А тези, които по-лесно навлизат в транс, могат по-лесно да правят промени в живота си, в психиката си и да се освобождават от излишното и деструктивното. Колко хора са вкопчени в работата си само заради финансовата сигурност?! Колко са вкопчени във връзката си само заради страх от самотата?! Фактът, че не ни върви, е следствие от поредица грешни решения и компромиси. Промяната е лекът срещу тях.
– Всеки ли може да бъде хипнотизиран?
– Да, но за различните хора отнема различно време и всеки има своя дълбочина на транс. Понякога съвсем повърхностно ниво на транс, което пациентите чувстват като релаксация, е напълно достатъчно за целите на терапията. По-дълбока хипноза е необходима в случаите на регресия, когато се отработват тежки травми от миналото или за целите на хипнотичната анестезия.
– Хипнотизаторът ли доминира през цялото време?
– Това е остаряло схващане. Модерната хипнотерапия изисква отдаване и съдействие от страна на хипнотизирания, за да се получи бърз терапевтичен ефект. Авторитарните методи на хипноза са били актуални през XIX – началото на ХХ век. В тези случаи резултатите са нетрайни.
– Помни ли човек всичко, което му се е случило в състояние на транс?
– По-голямата част от нещата – да. Абсурдни са твърденията, че човек е като зомбиран и че говори неща, които не знае и после не помни. Време е хипнозата да се отърси от излишните митове и да се възприема като ефективна терапевтична практика.
– Как протича самият сеанс – как въвеждате човека, колко време го държите?
– Започва се с индукционен метод за въвеждане в хипноза, който се избира според системата от вярвания и убеждения на човека. Следва задълбочаване на транса и после започва същинската терапевтична част. Задължително има предварителен разговор и преди всяка хипноза пак има няколко минути разговор. Чистият сеанс е 40-60 минути. Усещането за време е различно от това в обикновено състояние. Хипнотизираният често с изненада установява, че не са минали 10 минути, а 45.
– Говорите ли на пациентите си при въвеждане в хипноза?
– Най-често да, но има и невербални методи за индукция. Може да се използва махало. Може човек да си представя природни картини, табло, на което цифрите се отмерват назад, може да се вторачи в тавана, докато усети, че клепачите му натежават, което подпомага насочването на вниманието навътре. Използва се и ръкуването – не като ръкостискане за поздрав, а просто чрез движение на ръцете нагоре-надолу. Методите са разнообразни и непрекъснато се усъвършенстват като техники.
– Някои хора се страхуват, че няма да могат да излязат от хипнозата?
– Няма такъв риск. Вече има достатъчно информация, данни, книги за хипнозата. И който търси промяната, се освобождава от страховете си.
– Вярно ли е, че чрез хипноза могат да се постигнат и физиологични промени, като например увеличение на бюста с 2-5 см?
– Теоретично е възможно. Аз лично не съм отделял на това внимание в практиката си. Но съзнанието има неограничени способности, а ние сме се докосвали до много малка част от тях. За мен по-решаващо е освобождането от оценките и етикетите, които сме пришивали към себе си в процеса на социализация. Идеалната концепция за аз-а е отсъствието на такава. Това е основна теза и в будизма, и в западната екзистенциална философия. Когато човек е себе си, наличието или отсъствието на самооценка не го занимават по никакъв начин.
– Как стигате до най-доброто за човека?
– Той достига сам до най-доброто за себе си в процеса на терапията чрез премахване на излишното. Елиминираме компромисите от живота, дразнителите, които са спирали развитието му, и след това той лесно започва да следва пътя на сърцето си. Ако човек следва сърцето си, няма начин да не стигне до най-доброто в себе си и да не го изяви в живота си.
д-р Димитър Тенчев
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта
