вестник 24 часа / 27 ноември 2011 г.

Интервю на Лиляна Филипова с д-р Димитър Тенчев

Коледа ме депресира

Пак идва Коледа, след нея ще пием шампанско за поредната Нова година. За хиляди хора, обаче, едни от най-светлите семейни празници, символ на тайнството на Рождество Христово, идилична атмосфера, сигурност и домашен уют не само че няма да донесат радост, а ще ги натъжат и дори потопят в депресия.

Причината не е, че влизаме в съдбовната 2012 г., за която маите вещаят свършека на света. Просто Коледа е от тези събития в календара, които подсилват усещането за самота и чувството, че сме неразбрани, дори ако имаме близки и перфектно семейство, твърди д-р Димитър Тенчев, психотерапевтв InSighting център. А Нова година от своя страна е празник, който естествено ни тласка към равносметка – не само за изтеклата година, но и за живота ни въобще.

Дори и най-позитивният човек често се срива при мисълта, че са се изнизали още 365 дни, в които не е успял да направи жадуваните промени, не се е оттласнал от матрицата на безсмисленото си роботизирано битие, че животът му е низ от компромиси, които му пречат да осъществи мечтите на сърцето си и да постигне по-голяма свобода, казва специалистът.

Липсата на достатъчно слънчева светлина в по-късите зимни дни на годината допълнително влошават нещата и чисто физиологично създават предпоставки за тъга и апатия.

Коледната депресия не свършва с отшумяването на празниците

Тя е реакция на нещо, което ни мъчи, на конкретно събитие или на системен дефицит, за който душата ни праща знак. Възможността да изключим за малко от лудешкия ритъм и да пренасочим вниманието си навътре само дават повод за проява на депресията. Разбира се, това е различно от тежките клинични форми на депресията като разстройство, когато човек няма сили да се движи и с дни лежи, фиксирайки се в една точка. Става дума за екзистенциална депресия, отключена от неудовлетворението и усещането за вегетиране, за безсмислено повърхностно съществуване.

Поради по-сложния си характер „празничните” депресии са по-характерни за емоционално по-интелигентните хора, обяснява д-р Тенчев.
Депресията може да се прояви като апатия, вялост, немотивираност, липса на желание за правене на каквото и да било, неспособност за удовлетворение и радост, но е възможно да има и напълно противоположни прояви – човек не може да спре на едно място, живее по стриктен график, разчита времето си до минута, непрекъснато има нужда да прави нещо, да си намира работа, макар и напълно безсмислена. В последния случай депресията е маскирана като хиперактивност и свръхзаетост. И в двата варианта обаче става дума за липса на енергия и за тотално емоционално, нервно и физическо изтощение.

Симптомите на депресията могат да са различни – безсъние или прекалена сънливост, липса на апетитит или свръхапетит, умора, вялост. Понякога се проявява и тревожност – човек не може да седи на едно място и изпитва нужда непрекъснато да говори с някого или да ходи някъде, за да избяга от нея.

Понякога, особено ако имаме дразнител, депресията избива във форми, близки до паническото разстройство, поради което често се бъркат.
Всъщност обаче това са различни неща. Депресията е предимно вътрешно състояние, потиснатост, по-интровертно преживяване. Докато паническото разстройство, наричано в миналото „страхова невроза”, е генерализирана тревожност с осезаеми физически прояви – панически атаки, свързани със сърцебиене, задух, изпотяване, чувство на ужас, което те връхлита изведнъж и отшумява за 15-30 минути.
Човек е така устроен, че не иска да изглежда в очите на останалите отчаян, нещастник или депресар. И понеже не знае как да се справи с проблема, избира бягството от вътрешната реалност, която може да избие в най-различни посоки.

Мъжете много често съвсем по мачовски се опитват да преборят депресията чисто битовистично – с ракията и туршията на масата, загледани тъпо в мача. Други се пускат по клубовете, трети ги избива на веселие в ловни дружинки. Така си спестяват личните драми и тревожните размисли. Жените пък търсят спасение в шопинга и други подобни занимания и се залъгват, че с поредния чифт обувки ще неутрализират факта, че са нещастни, неразбрани и нереализирани. И в двата случая става дума за еднакво силни тревожност и неудовлетвореност. Единствената разлика е, че жените по-често намират сили и смелост да потърсят помощ от психотерапевт, казва д-р Тенчев.
Медикаментите, към които много хора посягат, също не помагат особено. Те потискат само проявите на симптома, без да достигат до причината за самата депресия.

Много хора решават, че нямат сили да се борят повече. „Те се пускат по течението на неосъзнатостта, заживяват матричния автоматизиран живот, който тотално ги обезличава и се превръщат просто в тухла в стената, както пеят „Пинк Флойд“ – казва психотерапевтът. – Те изповяднат чужди житейски ценности, заживяват чужди животи, изпълняват с готовност чужи цели, защото решават, че така е редно, че обществото го диктува и че ще бъдат потупани по рамото и евентуално признати от някого отгоре.“
Единственият сигурен начин да не се стига до депресии и други психологически проблеми, е човек да е в хармония със собствените си разбирания и желания, независимо, че това може да го направи различен, дори неактуален. Всякакви напъни за унифициране със стадото разболяват, твърди д-р Тенчев.

Ключовата дума за излекуване на депресията е Промяна

„Трябва да направим промяна, да намерим време за себе си, да открием истинските си ценности и потребности – категоричен е специалисът. – Депресията показва, че не сме на нашия път.“

Промяната не може да се случи като с магическа пръчка. В дългосрочен план тя означава корекция на житейската траектория, така че да не се стигне до тотален срив и криза на личността.

За тези, за които за които водеща емоция е страхът, това е доста трудно, а шансовете за успех – минимални. Това са хората на дефицита, чийто живот е изпълнен с объркване, потиснатост и нещастие. Те по-трудно ще съберат смелост да напуснат работата си, дори когато тя ги дразни, когато не могат да понасят шефовете и колегите си интриганти, които ги задушават. За тях ще е истински подвиг, ако дръзнат да се разведат или да прекратят отдавна изчерпаната си връзка, да напуснат компанията от псевдоприятели, защото страхът да не останат сами е над всичко. При тях компромисът става начин на живот, което обрича на провал идеята да опазят душата си, обяснява д-р Тенчев.
А хората, при които доминиращо чувство е желанието, имат много по-голям шанс да коригират житейската си траектория, така че тя да ги изведе на собствения им път. Те не са задължително по-щастливи, но следват мечтите си, което ги прави по-цялостни и по-свободни. Така постепенно те могат да се освободят от депресията и тревожността.

СПЕЦИАЛИСТЪТ: Празниците са една фикция, една социална хипноза!

Много хора се чувстват длъжни да имат хубав и интересен живот, да прекарват вълнуващи празници, част от тяхното общо благосъстояние, за които после да разказват дни наред. Така те се мъчат да си създадат подобни сюжети, дори да ги няма вдействителност.
Това обаче е имитиране на живеене, което е по-близко до вегетирането и сигурен път къмдепресията.Така че бойкотирайте веселието на празниците, ако не ви идва отвътре!

Празниците са една фикция, една социална хипноза, някакво внушение, че трябва да живеем и в случая да се веселим по определен начин, след което да се върнем пак на тъпата си безрадостна работа, в компромисната си връзка или семейство и да продължим да вегетираме.
Не тръгвайте към Новата година с надеждата, че тя ще бъде по-добра и ще ви донесе промяна. Промяната може да я осъществите единствено вие с непреклонното си намерение за промяна.

Само думата „промяна” обаче не значи нищо. За да се случат нещата, трябва по-радикална нагласа и действия, целенасочени усилия по път, който да е в синхрон с истинските ви потребности. Само тогава промяната ще е нещо, което ще вкара живец в душата и ентусиазъм в живота.