Една интерлюдия към метода на книгата Wishpin

Как да привлечем изобилието в живота си

Искате ли животът ви да прелива от изобилие?

Този въпрос би предизвикал снизходителна усмивка почти у всеки от вас. Та кой не иска? Думите пари, струва, придобивам, имам, мое или искам са повсеместно използвани и чувани в нашето ежедневие. Тръгнете безцелно по улицата или седнете на маса в кафене и се заслушайте в разговорите около вас. Няма да чакате дълго. В пространството, в което се намирате ще започне силно “облъчване” на тема пари – споменаване на суми, говорене за бизнес (печалба и загуба), оплакване от нещо, което е прекалено скъпо, самохвално удряне в гърдите, за нещо, с което “гордият” собственик е накичил комплексираното си его или завистливи коментари за трето лице, което има нещо повече без да го е заслужил.

Думата изобилие напълно е изкривила истинското си значение

Тя се е сляла като смисъл с думите алчност, имане, оливане и с нездравословни състояния на психиката като консуматорство, конкуренция, агресия и изпростяване. Нека се замислим дали това не е така, преди да се намръщим неодобрително на горните редове или саркaстично да се усмихнем, подсъзнателно припознавайки себе си в тях.

Съвременното постиндустриално общество е изцяло консуматорски настроено, в което способността за придобиване е издигната във висша ценност и в безценно качество. БМВ-то, проспериращата фирма, къщата, двете деца, преуспелият (и често напълно неодухотверен) мъж и да не забравим кучето са станали неизменни атрибути за социален престиж и невербална доминация над другите. Когато чуем, че някой е еди-кой си, има еди-колко си пари или го видим да слиза от скъпата си лимузина, подсъзнателно в нас се поражда респект, завист и/или страхопочитание. Придобиването и показването на придобитото се е превърнало в съвременна форма на власт и механизъм за изграждане на илюзорното чувство за “неуязвимост”.

Но така ли е наистина?

Хора, които са губили всичко за ден са се превръщали в руина и често са завършвали със самоубийство защото се е изпарила като мираж фалшивата им “успяла” идентичност, с която са привикнали да съществуват. А тези, които са запазвали “безценното имане” често са завършвали живота си в натрапливите изпарения на алкохолната зависимост, отдавали са се на деградиращи пороци и себедеструктивни навици, може би защото са имали всичко освен най-важното – самите себе си. Tака отегчени от “изобилието” са се опитвали безуспешно да притъпят болката на вътрешната си празнота и натрапливото чувство за изгубеност.

Не, това не е статия против изобилието, напротив! Нито целта й е в лузърско-български маниер да оплюе богатите и “успелите”, защото ние не сме такива. Нека поседнем в някой мързелив неделен следобед и останем поне за няколко часа насаме със себе си – без телевизия, радио, глъч или “методи за самоусъвършенстане” като епилация или лакиране на нокти.

Да вземем лист хартия и да започнем да пишем, пишем, пишем десетките, може би стотиците нереализирани мечти и желания на своя wish лист, както ни съветва авторът на бестселъра Wishpin

Това е древна шаманска техника, която цели не просто да ни помогне да станем наясно с мечтите си, но и да ги отсеем от фалшивите желания, които сме позволили да ни бъдат вменени от обезличаващия социум. От малки започват да ни внушават какви трябва да бъдем и какво смe длъжни да искаме, какво трябва да постигнем и с какви притежания да се накичим за да бъдем приети от аморфната маса на сивите и безрадостни хора, която трябва да ни “одобри”, “признае” и започне да ни “уважава”. На високата цена… да низвергнем себе си, да заглушим мечтите си и да изгубим пътя си, заприличвайки на герой от култовата сага Lost.

Съвременната представа на изобилие не е никакво изобилие, защото то се базира на дълбоки (но добре замаскирани) вътрешни дефицити

Консуматорството съществува в съвременната му форма защото сме вътрешно празни (и се стремим да запълваме дупки отвън), не знаем кои сме и какви сме, не смеем да си зададем истински важните въпроси за живеене, нито имаме смелостта да се срещнем със страховете си, които ограждат зоната ни на фалшив комфорт, в която рудиментират крилете на въображението ни. И за да не изпитваме мъчителната болка на непрестанната тревожност и неудовлетворение (сигнали, които бунтуващото се психе ни изпраща постоянно), започваме да приоритизираме живота си според дефицитите (които несполучливо се опитваме да компенсираме с придобиване отвън), вместо според сакралните мечти, които носим в душата си и които чакат да бъдат осъществени за да очертаят истинската траектория на съдбата ни.

За разлика от повечето системи за позитивно мислене методът на Wishpin не подстрекава към консуматорството заради самото такова, а утвърждава изобилието като рождено право на всеки, който има дързостта да бъде себе си и да заяви мечтите си, които другите биха определили като невъзможни, странни или ексцентрични.

Wishpin ще ни помогне да отсеем истинското от фалшивото първо в нас, а след това и в живота си, който (не) живеем

Ще ни накара да се разбунтуваме на общоприетото статукво за правилно и погрешно и ще елиминира компромиса като основна градивна единица от съзнанието ни. И след като сме го направили ще ни разкрие алгоритъма как да превърнем в реалност мечтите, родени от сърцето ни, които ще бъдат своеобразна маркировка по пътя на персоналния ни мит, придаващ код на уникалност и смисъл в живота ни.

Предстоящият тридневен Wishpin семинар (следващ оригиналния метод на книгата) на 19-21 април 2013  посветен на това как да възнамерим и създадем своя свят в света бих определила като едно от малкото истински духовни ивенти през годината в страната ни.Защото семинарът по възнамеряване не само обещава промяна, а я осъществява с оригиналните си преживелищни практики, инспириращи лекции и автентична атмосфера на непринуденост, взаимно допълване и вълшебство. Преживях го в първо лице и започнах да реализирам мечтите си…. моите мечти!