ел. списание Rozali.com

Статия на д-р Димитър Тенчев

Как да престанем да прецакваме живота си сами?

„Защо не изнесеш лекция на тема „Как прецакваме живота си сами?“- този въпрос ми подхвърли близка приятелка в телефонен разговор. Беше влезнала в серия – дълга и наглед безкрайна. Идеята ми се стори изключително актуална, имайки предвид проблемите, с които идваха масово клиентите ми напоследък. Затова реших да я споделя с читателите на Розали без отлагане. Информацията е сила. А точната информация в точното време може да промени кривата на съдбата ни към по-добро – безапелационно и необратимо. И така…да се залавяме за работа.

Какво е „да си в серия“?

Когато ти се случат две събития с негативен оттенък в кратък отрязък от време, ти се иска да е проста случайност. Ако събитията са 3-4 на брой, го наричаш кофти период. Но когато се случват месеци наред простотия след простотия в житейските сфери, които си маркирал като „важни“, пониквайки като челядинки след майски дъжд – хм….честито – вече си в серия.

Имаше нещо открояващо се при разговора ми с тази приятелка.

За разлика от масата хора в нейното положение, тя беше навързала причинно-следствено два факта:

  • В момента е в серия (дотук нищо ново)
  • Тя е отговорна за случващото се (за повечето това би прозвучало еретично!)

Изглежда простичко. Но се изисква висока степен на осъзнаване и дързост, за да се осмисли този факт. Осъзнаване – за да видим с пределна яснота нещата, каквито са. Дързост – за да поемем отговорност за ситуацията, в която сме се филмирали и да не се изкушим да се слеем с ролята на жертвата – за пореден път.

Причината за сериите

Случайно ли идват сериите от липса на късмет и негативни събития в живота ни? Добър въпрос! Задавали са ми го стотици пъти. Неведнъж съм размишлявал над него и аз. Не само в качеството си на психотерапевт, а и като човек, изпитващ често екзистенциална неудовлетвореност.

Възможните отговори са два:

  • Нещата се случват в живота ни случайно и стихийно, сякаш играем на гротескна космическа рулетка, над която нямаме власт и която се молим да ни подмине – поне по отношение на сериите от „черни числа“.
  • Плодовете, които берем (често със силно горчив привкус) имат винаги някъде своя корен – дори и той да е невидим в момента за логическия ум.

Коя от двете противоположни тези е вярната?

За да се самоопределим трябва да решим по какъв критерий ще отсъдим това.

  • Чрез вяра (лично за мен това е ненадежден метод, защото вярата е липса на познание).
  • Чрез убеждение – приемаме нещата, каквито считаме, че са правилните без да си задаваме повече въпроса „защо“. Синонимната дума за този подход е инат.
  • Чрез емпиричен (преживелищен) опит – който ми се струва и най-надеждният, защото ясно и категорично потвърждава или отхвърля разглежданата теза.

Силата на човешкото познание се дължи на провереността на фактите и на тяхната приемственост. Елементарен пример е: някой ни казва да не докосваме котлона защото ще се изгорим. Питаме „защо“? Защото той вече е получавал мехур от изгаряне и няма нужда да повтаряме болезнения му опит за да се убедим в правотата му. Ще попитате: но не е ли това вяра – обаче в думите на някого? И да, и не. Вярваме на някого, който вече се е опарил (факт, който е проверен) и за нас е авторитет (можем да приемем този факт за даденост). Но същевременно нищо не ни пречи да долепим пръст до нагорещения котлон и да се убедим в правотата на думите му. При голата вяра няма как да убедиш себе си в нищо и затова се опитваш да убеждаваш останалите за да препотвърждават реалността ти. Това асоциативно ми напомня за „Новите дрехи на царя“. Консенсусът дава усещане за по-крепка вяра – нещо, което е крещяща необходимост за вярващия. Защото вярата винаги върви ръка за ръка с нейната посестрима – съмнението.

Ще споделя моят опит като психотерапевт. Ваше право е да приемете думите ми или да се убедите (или не) преживелищно чрез „сериите си“ в правотата им. Вторият път обаче е не само по-лъкатушещият, но и по-болезненият

И така. Сериите от негативни хора, факти и обстоятелства, които прииждат в живота ни, не са случайност. Те са просто огледално отражение на случващото се вътре в нас.

Кога влизаме в серия?

Ако има връзка между състоянието на психиката ни (вътрешния ни свят) и случващото се отвън (влизането в серия) каква е тя?

Колкото и абсурдно да звучи, тази връзка може да се сведе до една дума: пустота. Не, не е възвишената нирвана на будистите, нито празнотата, която блокира ума ни при опита ни да си представим в реални измерения знакът за безкрайността. Празнотата отвътре е причината за невървежа, случващ се отвън. Или по-скоро тя е в основата на верижната реакция, която отключва всичко, което сме етикирали като каръщина или негативен преживелищен опит.

Често казваме, че ни е тъпо, скучно, апатично. Ако имаме повечко емоционална интелигентност ще си признаем, че животът ни е изпълнен с компромиси, зад които стоят дълбоки дефицити и отдавнашни страхове – да не останем сами, да не се чувстваме отхвърлени, да не живеем в материална и емоционална нищета, да не се превърнем в непризнати маргинали, от които никой няма нужда. И причината не е, че ще умрем от глад или ще останем без подслон.

По-скоро зад всичко това стои страхът да не останем насаме със себе си, респективно с празнотата, която простира ледената си ръка към съзнанието ни; която сме приели за човешка даденост (ако изобщо съзнаваме, че я има) и която условнорефлекторно сме свикнали да запълваме с тонове външни боклуци.

Ще обясня съвсем простичко верижната реакция, която пуска „серията“ в ход. Празнота – тя причинява неудовлетворение – то поражда желание за бягство от болката – това от своя страна води до създаване на драма (колкото по-голяма, толкова по-силен е притъпяващият ефект) – която се проявява под формата на негативни събития отвън, групиращи се в серия.

Празнота – неудовлетворение – драма – негативна серия

Резюмирано механизмът изглежда така: празнотата отвътре включва несъзнаван стремеж да изпитваме стихийни емоции, които ще притъпят усещането за нея (древен принцип от медицината е бил болката да се маскира с умишлено предизвикана по-силна болка). Най-силният източник на такива емоции са драмите в живота ни. И тъй като някак се е наложило в хода на социалната еволюция негативните драми да се утвърждават като стандарт (всички филми, дори и комедиите са изградени върху драми) и да се самовъзпроизвеждат с лекота, индивидуалните драми на човешките същества са в 99.9 % от случаите със силно негативен заряд. Предполагам сте чували за опита на ентусиасти в САЩ да създадат радиостанция, излъчваща само позитивни новини. Фалира за отрицателно време. Човечеството фокусира вниманието си почти изцяло върху негативните факти. А стара истина е, че енергията следва вниманието.

Цикълът е затворен! Избягали сме от вакуума, който ни е изпълвал през годините за сетен път. Вселената ли ни го е причинила? Със сигурност. Вселената на подсъзнанието, която услужливо (макар понякога по изопачен начин) материализира желанията ни върху платното на живота.

Какво е решението?

Мисля, че от казаното дотук решението е логично, макар и на пръв поглед радикално и подкопаващо изцяло устоите на всичко, в което сме вярвали. Да сменим генерално житейската си стратегия; да осъзнаем несъзнаваните импулси да произвеждаме драма в живота си; да ги изкореним в зародиш.

„Ама как? Нали именно емоциите ни правят хора?“ – чувам ясно гласът на скептика в съзнанието си.

Липсата на драма не означава липса на емоции. Това е по-скоро предпоставка да изпитаме емоции от по-висш порядък. Такива като вътрешна свобода, безметежност, центрираност, жизнерадостност, емпатия, дълбока увереност в хармоничния поток на живота.

Това от своя страна ще ни трансформира от конкурентни в синергични същества. Убеден съм, че успешното бъдеще на човечеството ще се изгради именно върху принципа на синергизма (специфични отношения, от които всички страни имат полза), което е в пълен противовес с идеята за конкуренцията (антагонистични отношения, при които една или повече страни са прецакани).

Как да го направим?

„Дори и да приема всичко казано дотук как да спра драмата в живота си?“

Ето няколко простички съвети:

  • Нека спрем да бягаме от себе си. Най-добрият начин за това е като се научим да се впускаме в пътешествия в безграничната ни вътрешна вселена. Има много начини за това – медитацияхипнотерапия, безбройни методи за релаксация, InSighting Интензивно дишане.
  • Нека свикнем с празнотата вътре в нас. Тогава ще се научим да отиваме отвъд нея и ще открием нещо, което винаги е било там, но сме го потискали тиранично през годините – истинската ни личност. Открием ли себе си, ще открием талантите и мястото си във Вселената.
  • Ако ви се свива „топка в слънчевия сплит“ с най-голяма вероятност усещате тревожност. Тревожността е само признак, че не сте на мястото си и е време за промяна. Ако обаче чувствате вълнуващ трепет или „пеперуди“ в същата анатомична зона, то тогава изпитвате ентусиазъм. Ентусиазмът е универсалният компас за правилна посока в живота ни.
  • Конкуренцията е израз на дефицитно мислене. Ревизирайте едно основно правило: че всичко се постига с борба. И ще установите емпирично, че това не е така!
  • Уловете драмата в зародиш в съзнанието си. Ще установите, че с пълна сила я разпалвате в ума си. Ако не я спрете овреме – пожарът бързо ще се разпростре навън.

Моят личен опит

Знаете ли кога наистина нещата са се нареждали с лекота в живота ми? Нещо повече – бил съм и на правилния път.

В периодите, когато е нямало драма. Тогава съм се чувствал умиротворен и удовлетворен. Усещал съм се свързан с някакъв ред от по-висш порядък. В тези случаи съм чувствал Вселената като едно безопасно място, а животът – като нещо, което се случва от само себе си по най-добрия начин. Без борби, без терзания, без тревоги, без безплодни усилия. Нарекох това състояние безметежност. Именно то е обозначавало миговете, в които съм се чувствал истински и жив.

Имам обяснение за това. Емоциите, породени от драмата източват енергията ни. Личностната сила, която сме могли да използваме за креативни начинания се е превърнала в разпиляна енергия. Този процес е довел до появата на аномалии в живота ни, които сме свикнали да обозначаваме като „грешки“.

Може да приемете всичко написано до тук и да се опитате да го приложите на практика, а може и да изберете пътят на драмата. Свободата може да се прояви само там, където има поне две опции за избор.

Но каквото и да изберете, поемете отговорност за решението си. Защото само отговорният избор може да ни предпази от чувството за самосъжаление, което като основополагаща нишка преминава през негативните сценарии, тъчащи живота ни.