сп. „Жената днес“, март/април 2015 г.

Статия на: Лилия Попова

rsz_lubov_Какво е изневяра? Трябва ли да има сексуален акт, за да има предателство?

Изневярата е една дума, идея, понятие, превърнало се в сложен социален комплекс, изобретен и надграждан от човека, за да оправдае конкретно една негова емоция – ревността и произлизащото от нея чувство за собственост над другия. Погледнато от тази гледна точка можем да отговорим на въпроса какво е изневярата така: неоправдаване на очакванията на някого, че му принадлежим. Вече въпрос на интерпретация е дали принадлежността е телом, в мислите или в речта. Ако приемем библейския императив: “Ако съгрешиш в мислите си – вече си съгрешил”, значи на земята няма да остане един праведен човек. И никакви бурки, забрадки или девствени пояси не могат да попречат на някой да “съгрешава” ежедневно в ума си.

И тъй като “изневярата в мислите” е практически невъзможно да бъде доказана и е трудно уловима като “повей на съзнанието”, днес се държи много повече на физическата вярност и тя се издига в култ от псевдоморалистите-пуритани, от политическите лицемери, от религиозните фанатици. По една проста причина – физическата изневяра е лесно доказуема. Тя е най-малкото обозрима като величина. Но и в този случай нещата не са еднозначни. Според Бил Клинтън оралната любов не е изневяра, въпреки че има вид физически контакт. Имал съм не една пациентки, които са твърдяли същото – не са изневерявали на партньорите си, защото фелациото не било изневяра. Имах моя ученичка от курсовете ми по хипноза, която сподели, че се е развела с мъжа си не защото й е изневерявал физически (и двамата нямали проблем с това и си били дали пълна свобода, даже правели и тройка). Не можела да му прости обаче фактът, че на любовницата си обръщал много повече внимание и й купувал по-скъпи неща. Тя каза: “С нея отива на Сейшелите, а мене праща в Париж”. На което аз й отговорих шеговито: “Човекът знае коя е жената със стил. Сейшелите са за чалгарите, а Париж – за хората с арт отношение към нещата от живота”. Ето – за нея изневярата се въплъщаваше във вниманието, общението, дори и като материално проявление.

От примерите виждаме, че феноменът “изневяра” в едно партньорсто се базира на две гледни точки и възможността им да се пресекат или разминат като успоредни линии в пространството. Първата е ние кое считаме за изневяра и какво вътрешният ни цензор ни позволява да правим без да изпитваме изпиващото чувство за вина, което “прецаква качеството на преживяването”. Втората – какво счита партньорът ни по дадения въпрос. Ако двете гледни точки се слеят или имат много допирателни – имаме консенсусна реалност за изневярата. Ако ли не – всеки живее според собствения си аршин. А връзката става римейк на една игра от детството ни – “Стражари и апаши”.

От всичко упоменато дотук можем да резюмираме казаното така.

Първо – изневярата е субективна, а не обективна категория. Има семейства, които ходят на суингър клубове и не считат, че си изневеряват. Има други, при които няма налице физическа изневяра, но въпреки това връзката е ежедневно тровена от дози подкиселяваща я ревност.

Второ – изневярата е морална, а не етична категория. А моралът, както знаем е условен феномен и се променя във време-пространството, в зависимост от наслагванията на доминиращата култура, цивилизация, религия, дори и политически строй. В древен Рим е било повече от нормално не само мъжът, но и “господарката” да използва сексуалните услуги на робите. Ревност не е имало, думата изневяра – също. А помните ли как звучеше в комунизма думата “парясница”? Вижте за по-малко от 2000 години каква промяна е настъпила.

Етиката напротив – е вечна. Дълги години съм преподавал медицинска етика в Медицински Университет. И казвах на студентите ми, че ако трябва да запомнят едно изречение, то е: “Моралът е условен, етиката – вечна”. А най-важната практическа стойност е да успеят да различат, кое е “етично” и кое – “морално”. Счита се, че ако всички етични принципи бъдат изубени във времето поради деградация на обществото, един ден те ще бъдат преоткрити в непроменен вид (при условие, че живеем в същия тип Вселена), точно както биха били преоткрити законите на физиката или основните постулати в математиката например. “Не трябва да изневерявам на партньора си, защото е социално неприемливо и ще имам проблеми” – ето ви “морално” обусловена мотивация. “Не искам да бъда с друг, защото ще нараня партньора си” – това вече е етичен принцип – “Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти причиняват” – в случая психическа болка.

Прочети още:

д-р Димитър Тенчев

д-р Димитър Тенчев

Психотерапевт в InSighting център
Призвание: Семинар лидер
Професия: Психотерапевт
Известен още с: Основател на InSighting, пионер в преживелищната психотерапия, неортодоксален писател
Поле на дейност: Променените състояния на съзнанието, трансперсоналните опитности, надличностните пикови преживявания
Страст: Свободата и писането
Изповядва: Философията на разЛичността
Мечта: Shido Munan (В съвършения път пречки няма)
Още за психотерапевта