сп. Go Bio, бр.20, септември 2015 г.

Интервю с д-р Димитър Тенчев

Dr.Tenchev1130Д-р Димитър Тенчев е един от най-авторитетните психотерапевти и семинар лидери в България.  Завършил е Медицински Университет – София, магистър е по медицина и магистър по здравен мениджмънт. Бил е  дългогодишен преподавател в МУ – София. Авторитетът му, обаче, се гради на нещо много повече – а именно, над 10-годишна работа, която с най-прости думи би могла да се опише като помощ на хората да тръгнат по пътя на елиминирането на компромисите, довели до безрадостното зацикляне в живота им и завръщане към изконната траектория, водеща към измеренията на истинското им Аз. Звучи като лесна работа, но не е. InSighting Център по психотерапия и автентична духовност, който той създава и в който помага на непокорните по душа и на търсачите по дух да се устремят към хоризонта на свободата, далеч не би могъл да се окачестви просто като „кабинета на психотерапевта“.  В него д-р Тенчев прилага уникални практики в областта на преживелищната психотерапия, хипнозата и хипнотерапията, – и нещо много рядко, срещано във века на “езотеричния fastfood” – автентична духовност. В InSighting Център се провеждат семинари и лекции по теми, свързани с кризата на идентичността, личната свобода и себепознанието като път за трансформация на съзнанието и промяна на обществото към по-добро. „Срещата на хората с InSighting може да се оприличи с алюзията за избора между червеното или синьото хапче от “Матрицата”. Изберат ли червеното – няма връщане назад. Мирогледът им и парадигмата им на живеене от този миг нататък няма да са нито като досегашните, нито като на другите хора.” споделя д-р Тенчев.

Ето какво сподели той за InSighting като философия, за различните практики, като средство към необичайните състояния на съзнанието и за пътя на завръщане към свободата.

…..

Цитат:

“Ролята на психотерапията е да изхвърли излишното от съзнанието, да елиминира компромисното от живота и да ни даде нови очи на възприятие за енигматичната реалност, която ни заобикаля. Тя е първата стъпка към духовното пробуждане.”

….

Какво е InSighting?     

Много определения са дадени и много акценти са изведени и тепърва още могат да се изпишат за InSighting: InSighting като преживелищна психотерапия; като философия; като мироглед; като дихателни практики; като авангардни трансперсонални модули по хипноза и като още много, много проявления.

InSighting е философия на нонконформизма; визия на разЛичността – човека Личност, изповядващ различния светоглед; пътят за търсещите свободата; но и даващият път на тези, които са се изгубили по някой чужд житейски друм. InSighting прокарва просека през трънака на живота, проправя пътека към автентичното ни аз. Така той излиза отвъд тесните рамки на ригидна философска система, съставена от предписания, от думи, от правила. InSighting е необичайно, дори интимно преживяване в първо лице, което човек има в състоянията на повишено съзнание. Тези състояния се индуцират чрез основните InSighting техники, развити от мен през годините: хАОс медитацията, хАОс дишането, Интегралното дишане, фундаменталното за системата InSighting Интензивно дишане, както и трансперсоналните модули от станалите знакови курсове по хипноза и хипнотерапия. Чрез всички тези прийоми се инцуцитат променените състояния на съзнанието и безценните трансперсонални (отвъд егото и причинно-следствения ни познавателен опит) преживявания, свързващи ни с непознатите дълбини на човешкото и колективното несъзнавано и тайните, които се крият в него. Тези вътрешни преживявания са спонтанно-неподправени, катарзисно-трансформиращи, по същността си – надличностно-духовни. Все пак… ако трябва да резюмирам с една дума какво е InSighting:

“InSighting e Път. Пътят на разЛичностите.”                                

За кого е InSighting?

“Решавай големите неща, докато са още малки.” Лао Дзъ

patuvane kam svobodataВсеки човек има проблеми – психически, житейски, екзистенциални – просто не всеки притежава осъзнатостта, че ги носи в себе си. В мига, в който има дори и проблясък на такава осъзнатост, човек започва да търси решение за тях. В InSighting идват три групи търсещи промяната. Първата съставлява тези, които имат някакви психични, или клинични проблеми, или носят знаците за дълбоки несъзнавани конфликти: депресия, паническо разстройство, генерализирана тревожност, фобии, зависимости и т.н. Те идват при мен като психотерапевт. Втората група представлява хора, които са просто депресирани и не знаят защо. Обикновено те са “пробили” в живота и имат атрибутите за стандарт, според социалните обосновки на термина “успял”: къща, кола, жена, две-три деца, достатъчно пари, разбира се и куче за да е “щастието” пълно. Тези хора, обаче, дълбоко в себе си изпитват фундаментално неудовлетворение от живота си и от реалността, която са си “създали”. Те усещат перманентно напрежение и тиха меланхолия. С други думи – те са носители на една често латентна през годините екзистенциална депресия, примесена “за цвят” с клокочеща генерализирана тревожност, които започват да се проявяват все по-често и неочаквано, въпреки опитите да бъдат потушени със съвременния пенкилер за психическа болка – хиперактивността. Причината – животът, който живеят, не е техния живот. Но до срещата си с InSighting не са го разбирали или по-точно осъзнали. Тези хора никога не се чувстват добре сами в компанията си и непрекъснато търсят начини на бягство от себе си: алкохол, наркотици, пътешествия, безразборен секс, телевизия, различни хобита и спортове, да не забравяме “бесния” кариеризъм, подплатен с автодеструктивна амбициозност… списъкът е безкраен. Третата група, които прекрачват прага на InSighting Център ми е любимата: духовните търсачи. Това са хората, които идват, за да се гмурнат до немислимите дълбини на съзнанието си и да преживеят магията на трансперсоналните състояния и катарзисния огън на трансформацията. Тези хора са тласкани от екзистенциалното неудовлетворение, породено от статуса, който притежават и от рутината, в която се намират. На тях не им харесва ролята на работещи роботи, които се прибират в бърлогата си и празнуват Коледа на “манастирската” фамилна маса. Това са личностите, които в един момент прозират през захаросаната глазура на живота, “светват се” за червената нишка на страданието, около която се тъче битието им, признават си пред самите себе си истината, която ще ги направи свободни – че дългите години на самозаблуди са им пречили да променят изпълнения им с безсмислие живот.

При всички групи имаме един общ елемент, който се свежда до първата будистка истина: “Животът е страдание” – независимо дали страданието се е проявило като психичен проблем, житейски “блокаж” или екзистенциален катаклизъм. Част от кода на кошерното съзнание е да се самозалъгваш, че всичко ти е наред. Това обаче не е пътят на разЛичността. Печелившата стратегия е да осъзнаеш проблема в зародиш. Когато е започне да набира лавинообразна сила, той те повлича към бездната на инертното вегетиране, в което промяната остава само красива дума.

Методът за трансформация за всички, докоснали се до InSighting практиките е преживелищният подход. Тези практики подпомагат човек да навлезе в повишено или трансово състояние на съзнанието, което е ключово за промяната. Самото преживяване те довежда до един абстрактен фактор, заключен в съзнанието, който може да се нарече вътрешноприсъща мъдрост. Тя знае как да изцели душата ти, как да промени мирогледа ти; знае пътя, по който да те поведе, когато умът не вижда изход и не намира опора никъде.

Дишането, което променя живота

dishane“Дишането изчиства излишното от съзнанието ни, след което изчиства и излишното от живота ни”

Дишането, което създадох преди повече от 10 години спада към пневмокатарзисните дихателни практики. Нарекох го InSighting Интензивно дишане. То се основава на интензифициране на дихателния модел и най-вече на задълбочаването му. От хилядолетия се знае за неразривната връзка между дишането и съзнанието. Те са като двете страни на една монета. Чисто преживелищно установих, че дълбокото интензивно дишане предизвиква интензифициране на психичните процеси и задълбочаване на осъзнатостта, която се проявява през тях. Тези състояния са съпътствани от определени пневмокатарзисни феномени като контрактури, изтръпвания на крайниците, освобождаване на застиналите психосоматични блокажи и от богата палитра емоционални преживявания, вариращи от леки психически турболенции до крайни степени на катарзис. Важно е да се отбележи, че дишането нищо не причинява само по себе си. То е една рефлексия, едно огледално отражение на психичния ни свят. Още от първите дихателни сесии то започва да вади травматичните материали, загнездени дълбоко в психиката им. И извеждайки ги на “светло”, в зоната на осъзнатото преживяване, започва да ги чисти. На най-външно ниво Интензивното дишане ни освобождава от излишното, а на по-дълбоко – пренарежда същностното, което носим в себе си, като по този начин поставя началото на ново световъзприятие, на нов живот. Има хора, които излизайки от залата безапелационно поставят край на дългогодишни компромисни връзки, които са изсмуквали от времето, от емоциите и от живеца им. Други сменят изцяло средата си, защото осъзнават, че старата среда е била фалшива кръпка към живота им и компенсаторен механизъм на страха от самота. Трети пускат духа от бутилката на промяната в областта на професионалното си поприще. Изоставят крепостната си работа, свързана с нагона за оцеляване и превръщат новото си амплоа в креативна самоизява, придружена от финансово благополучие и стабилност, подплатени от истинския им талант.

InSighting Интегралното дишане е практика, при което рязко се променят различни дихателни модели. Създадено е изцяло от мен, на базата на презумпцията, че ако в съзнанието се въведе повече ентропия (респективно хаос), то започва още по-ефективно да изчиства целия “боклук”, който е полепнал по него. Ентропията го принуждава да се реорганизира в единица от по-висш порядък, за да издържи на енергията ѝ. Когато човек практикува Интегрално дишане, често се изливат дълбоки емоционални натрупвания чрез релевантни  физически проявления, подобно на Интензивното дишане. Но това е само външната страна. По-дълбокото действие на Интегралното дишане донаглася “фината настройка на вътрешната ни честота”. След дишането съзнанието ни “вибрира” някак различно. Ние ставаме неусетно различни. Интензивното и интегралното дишане се провеждат в рамките на уикенд семинарите ни. През годините сме натрупали достатъчно емпирични доказателства в тяхното симбиотично действие.

хАОс дишането е различно като модел и същевременно логично продължение на предишните две практики. Хронологично е последното от групата интензивни дишания, които съм развил и без преувеличение е майсторската степен на InSighting дихателните практики. То се състои от две редуващи се фази – интензивно дишане, последвано от паузи, които започват да се проявяват на спонтанно-апериодичен принцип. Хаос дишането е безспорно най-нестандартното от трите практики. Спонтанните паузи по време на сесията въвеждат по един нов начин ентропия в психосоматичния модус. Това води до още по-силна проява на абстрактния фактор в съзнанието, което от своя страна води до преломни моменти в живота и до разтърсващи откровения за нас като личности.

“Повишеното съзнание е факторът, който лекува. Думите на терапевта са само съпътстващо обстоятелство.”

Хипнозата

“Хипнозата е процес на пътуване към себе си, опосредствано от транса и водено от опитен хипнотерапевт”

Това пътуване няма нищо общо с промиване на съзнанието, безпаметност, директивни внушения, заличаване на спомени и пр. клишета, наложени от масовата култура. Хипнозата е по-скоро създаване на алтернативна реалност в съзнанието и валидизирането ѝ в живота ни. Това обаче трябва да направи самият клиент. Хипнотизаторът не може да му внуши силово тази друга реалност: например, че той не пие, не пуши, не изневерява или, че паническите му атаки просто са изчезнали. Колкото повече се отклонява реалността по време на хипноза от реалността в живота му, толкова по-трудно се интегрира тя. Защото на човек му е много по-трудно да приеме някаква крайна алтернативна форма на своето Аз от по-близки вариации до сегашната му реалност. Ефикасността на хипнотерапията и уменията на терапевта са пряко свързани с типа съзнание, в което той я посява. Хората обикновено очакват, че ще “поспят” за час и с една хипноза ще се оправят всичките им проблеми. Но ефектът до голяма степен зависи от дълбочината на личността им, от способността им да навлизат и да остават в устойчив транс, както и от нивото на интелекта им. Много важен фактор е и искреността на мотивите на хипнотизирания – дали иска тази реалност да бъде наистина променена. Някои идват, за да угодят на близките си да не пият, примерно. Други търсят душеприказчик за своето самосъжаление. Трети искат препотвърждаване от страна на терапевта, че са жертви на съдбата. Ако нямат пределна яснота и безупречно намерение за промяна, трансформация няма да се осъществи, колкото и хипнози да се провеждат. Несъзнаваното им ще отхвърля хипнотичните реалности като чужд трансплантант.

Хипнотерапията предоставя множество различни опции. Обикновено хората искат да изживеят т.нар. регресия (минал живот) или прогресия (различни вариации на бъдещето). Но това са най-елементарните и поп подходи. Трансперсоналната хипнотерапия действа елегантно и често невидимо за логичния ум. Тя отива далече отвъд “разкарването” на съзнанието по вектора на времето. Майсторски проведената хипноза носи със себе си предпоставките за истинска, фундаментална, трайна и придобита по ненасилствен път промяна.

InSighting семинарите – Вървим към свободата заедно

_DSC7183InSighting се практикува в групови формати – семинари, ивенти и ритрийти. Наред с всички аргументи, има една водеща причина за това – колективното несъзнавано, което се проявява на тези семинари работи в полза на всеки един от участниците. То е катализатор на процеса на трансформация. Колективното несъзнавано може да се оприличи като общото съзнание, изградено от множеството отделни съзнания. То надвишава многократно чистия им сбор и определя вида и темата на трансовото преживяване. Много често хора, които посещават един семинар по дишане, имат много сходни преживявания помежду си; изживяват обща емоция, подсилваща индивидуалния катарзис, която е много по-мощна, отколкото, ако дишането или медитацията са индивидуални. На курсовете по хипноза например се създава една силна трансова атмосфера по време на целия курс, а хипнозите са много, много по-дълбоки и разтърсващи от индивидуалните хипнотични сесии.

Класическият InSighting семинар е двудневният семинар по Интензивно дишане. С него започна приключението InSighting. Във формàта му е включено наред с Интензивното и InSighting Интегралното дишане. Голяма част от феновете на дишането го комбинират със семинара по хАОс дишане. Така те преживяват трите пневмокатарзисни дихателни практики в рамките на седмица. За да имат избор различните участници, съобразявайки се с ангажиментите и свободното им време сме създали и  VIP Интензивно дишане, което се провежда две последователни вечери в месеца. Поради големия интерес през последните месеци беше добавено и VIP хАОс дишането. В InSighting Център ежегодишно под мое ръководство се провеждат 5 модула от курса по хипноза. А за търсещите автентичната духовност всяка седмица водя InSighting Медитативната зона, която се занимава с една нова и изключително трансформираща пътека към аза, наречена хАОс медитация. Организираме и едноседмични медитативни ритрийти в планината, които засега са два пъти годишно. И разбира се тук е мястото да спомена InSighting Събитието на годината – големият деветдневен семиинар, провеждан вече 10 години подред в края на юли. Когато човек участва в подобни събития, той се отдава на уединение сред природата и няма никакъв контакт с външния свят (респективно дразнителите липсват). Рутината, която го стресира и изпива енергията му е разтворена във временната автономна зона на свободата. Отваря се време-пространствена реалност, в която можем да останем наистина насаме със себе си и да се отдадем на едно по-дълбинно духовно себеоопознаване. На всички ритрийти извън София имаме практикуми по медитации, дишания, вътрешни пътувания, съчетани с водени от мен богати на теми и съдържание теоретични модули, които за някои участници са шокиращи, а за други инспириращи и разтърсващи. Добре е да кажем и няколко думи за временната автономна зона. В нея човек излиза от обичайните порядки на социалния ред и започва да живее в синхрон с потока на времето и събитията, в хармония със самия себе си. И някак естествено започва да прави нещата, които го изпълват, изразяват, разкриват. Това е една защитена зона от всички негативи на света. В това пространство на свободата човек има много по-голям шанс да се срещне със своята сакрална същност. Целта на тези ритрийти е, след като се върнеш към ежедневието си да си променен и тази ти промяна да отвори пробойна в стената на сивото ти съществуване.

Медитацията

“Медитацията не е състояние на “щастие”, нито е процес на постигане. Медитацията е неизкривено преживяване на свободата”

IMG_2710Медитацията не е блаженството, което търсим под дърво и камък в живота си, не е лицемерният фасон на удовлетвореност, мир, любов. Мнозина практикуващи медитация търсят принципа на удоволствието, те искат да се докоснат до определени екстатични преживявания,  искат да се доберат до едно “духовно екстази”. Други са заменили материалната си алчност с духовна такава. Трети са откровени лузъри с каквото и да се захванат и духовното е доброто оправдание за тях, че видите ли “не са като другите”. През годините на търсене разбрах, че медитацията трябва да надскочи принципите на удоволствието и на болката, на приемането и на отхвърлянето, на постигането и на очакването. Медитацията е оставяне на потока на съзнанието да тече такъв, какъвто е. Ако тя е практикувана с правилно отношение, се превръща в естествено движение към себе си, в преживяване на свобода, в състояние на необусловеност. Идеята е този процес да се пренесе и в живота ни.

Щастието е илюзия

“Вземи протфейла на един милионер или дори на един средностатистически “гражданин” – той остава без личност”.

Няма щастие и това е добре да се разбере отрано. Има илюзия, обещания за щастие, с които да те държат забит в матрицата. Гледаме другите и си мислим: “Ето, те са го постигнали – имат жена, семейство, кола, пари, име, приети са.” Но, точно тези “щастливци” идват в кабинета ми, сядат на черната кушетка срещу мен и се оказва, че са точно толкова объркани и нещастни, колкото всеки друг. Нещо повече – те са осъзнали истината за лъжата за “щастието”. Постигнали са атрибутите за щастие и вече няма към какво да се стремят. Голямата лъжа е, че социумът е извел щастието като функция на придобиване отвън в опит на запълване на празнините вътре в нас. Но когато придобием тези неща, ние всъщност виждаме, че те по никакъв начин не са запълнили вакуума в душата ни. Свободата, а не щастието е естественото агрегатно състояние на душата. Тази концепция е залегнала във всички по-автентични учения – от будизма до екзистенциалната философия. Свободата като състояние на съзнанието, като правото на човек не само да не отиде в Макдоналдс, въпреки че всички ходят там, а да избира своята реалност, дори и тя да се различава диаметрално от тази на другите.

InSighting – Пътят

milky-way-planetНеортодоксалното, тайнственото и мистичното винаги ме е привличало. С автогенен тренинг, който е производен на хипнозата и създаден от немски хипнотерапевт – д-р Шулц, започнах да се занимавам още в шести клас. Сам си открих книгите, сам започнах да ги практикувам и да напредвам по тях. В 10-ти клас се запознах с източните философии, в т.ч. и с йога и будизма и влязох в тези ъндърграунд среди. Тогава разбрах, че съществува един тотално различен свят. От този момент осъзнах, че духовният път е моят път. По времето на комунизма съдбата ме срещна с хората, които безвъзмездно и нелегално превеждаха духовни книги от английски и немски. Печатаха ги на пишещи машини. След това ги разпространявахме на ксерокопия. Тези книги се разменяха извън закона, все едно бяха дрога. Малко без да кажа на роднините си заминах за Индия, бях на 19. Там преживях голямо разочарование, защото открих, че не всичко “което лети се яде”, че не всеки, който се представя за духовен, е просветлен; че “хип-хопа ми е по-добър от хип-хопа ти”; че съвременната йога с гуруманията, ходенето по ашрами и неефективни медитативни практики не е за мен и за никой, който е истински свободолюбив. Това бе доста отрезвяващ шамар. Тогава бях изправен пред дилемата дали да продължа да вървя по пътя на разЛичността или да се предам и да започна да живея безсмисления живот на средностатистическия ординер. В крайна сметка продължих. През годините установих, че духовният импулс е Нещото в живота ми. То е по-силно от мен (поне от това, което наричаме его), то ми дава смисъл и мотивация да продължавам напред към непознатото, несигурното, рискованото, неприетото и най-вече различното. До днес този импулс ме вади от релсата и ме повежда отвъд утъпканите пътеки на социума. Години по-късно започна да изкристализира пътят вътре в мен. Постепенно започна да се проявява чрез семинарите по дишане. Затова и до ден днешен съм пристрàстен към Интензивното дишане като основополагаща нишка не само в терапията, но и в практикуването на автентичната духовност. Именно то промени живота ми!

Приключването с всички духовни среди се превърна в истината, която ме направи свободен. Разбрах, че няма универсална рецепта за свобода. Нито пътят преминава през следване на брадати лицемери, влезли в ролята на „просветлени“ гуру-та.

Осъзнатото хранене

“Био мисленето и био съзнанието са свързани с дълбочината на нашето световъзприятие”

Вегетарианец съм от 26 години, а от 3 години съм веган. По времето, когато приех  вегетарианството като философия, темата беше табу, а самият факт, че не ядеш месо будеше негативна емоционална амалгама у масите – от недоумение през фрустрация до откровена агресия. Забелязал съм, че ординерите изпадат в потрес ако твоят начин на живот се отклонява и на инч от техния. И се опитват всячески да те дръпнат обратно към стадния им начин на съществуване. За да са спокойни, че не са сами в изпълнения им с несвобода животец. Преди да замина за Индия “приятелски ме предупреждаваха”, че ще се разболея от анемия. Наслушах се и на мита за незаменимите аминокиселини и как имунитетът ще се срине поради дефицита им. Разбира се нищо такова не се случи. Но бяха трудни времена – за хората с алтернативен светоглед и съзнателен начин на хранене. Не само поради социалната ретроградност по отношение на новото и различното, но и поради факта, че буквално нямаше какво да се яде през онези зими непосредствено преди и след прехода. По това време вегетарианците в цялата страна едва ли бяха повече от хиляда-две хиляди човека от девет милиона население.

Това, че броят на вегетарианците и веганите в днешно време се увеличава от една страна е повод за радост. От друга обаче, когато нещо започне да се масовизира защото е “модерно”, то започва да губи своя изначален смисъл и значение. Модата е тъпо нещо. Тя едновременно задава и се подчинява на стадния принцип на съществуване. Био начинът на живот в пълна степен трябва да е свързан със световъзприятието ни, а не с модните тенденции. Ако притежаваш дълбочина, ти притежаваш осъзнатост, че по някакъв начин всичко във Вселената е свързано. Буда оприличава всяко живо същество с диамант с безброй стени, като всяка стена отразява в себе си друго същество-диамант. А в една от неговите стени се отразяваш самият ти. Схващането, че всичко е взаимосвързано, бе мотивът ми да стана вегетарианец. Още тогава ме разубеждаваха с аргумента, че с това си решение няма да променя тенденцията да се гледат, угояват, колят и ядат животни. Нито тогава, нито сега мисля така. Първо – аз не участвам в тези убийства. Така поемам персонална отговорност за действията си. Свободата започва с поемането на отговорност за изборите ни. Второ – един от основните принципи в теорията на хаоса е “ефектът на пеперудата”. “Ако пеперуда махне с крила в Китай след седмица може да предизвика торнадо в Америка”. С други думи – минимални промени в съзнанието ни могат да доведат след време до глобални промени в дълбоко вкоренените и остарели социални матрици. Защото нека не забравяме – всички във Вселената сме свързани.